Сърдечен приятел на малките читатели
/ брой: 13
И за Асен Босев не остана място в миналогодишните ми петъци, както за Невена Коканова, но това нито намалява стойността им на творци, нито ми пречи да се поклоня пред делото им през новата година. Познавах бай Асен и пиша с удоволствие тези редове не само заради стогодишнината от рождението му, а защото наистина ценя неговите многобройни стихотворни послания към малчуганите.
Роден е на 22 ноември 1913 година в село Руска Бяла, Врачанско, започва трудовия си живот като селски учител, учи в Мездра, Враца, Берковица, по-късно в Свободния и в Софийския университет. Бил е редактор във вестниците "Заря", "Септемврийче" (един от основателите му) и "Стършел", на дипломатическа работа в Москва, председател от наша страна на Международната организация на детската книга и други. Преди Девети септември 1944 година е интерниран в концентрационни лагери за антифашистка дейност. За първи път публикува в списание "Росица"...
Трябва да спомена големия (за един творчески живот) брой на издадените негови книги, за да ни стане ясно, че истинското му битие е съчинителството на четиво за малчуганите. Не мога да посоча втори между нашите писатели, негов съвременник, а и днес, който изцяло да е адресирал творчеството си към децата. Може някои от творбите му да не ни впечатляват особено с богатата си образност или полета на фантазията, но няма друг наш писател, който така добре да се вмъква под кожата и в делниците на своите читатели, да се изказва от тяхно име, да се занимава с техните всекидневни въпроси.
За да ви убедя в това, ще изредя само няколко от заглавията на многобройните му книги и книжки или прякорите на неговите герои: "Зубрачка квачка", "Юрдан под юрган", "Генчо преписвачът", "Когато Сава невнимава", "Глезеното Миме", "Панчо Повлеканчо", "Цанко Цаката", "Ванко Забраванко" и т.н, и т.н. Наивността и детският аромат на тези имена са особено близки до малчуганското мислене и те в онези години ставаха нарицателни - така лесно и добре се възприемаха.
Естествено, подигравайки се по детински с пороците, Асен Босев утвърждава в стихотворенията и поемките си доброто, положителното. С обич, топлота и сърдечност той се възторгва от трудолюбието и от знанието, изтъква по начин достъпен за малките си читатели разликите между доброто и лошото, между красивото и грозното, сякаш се заиграва с тях и ги увлича с достъпното си сладкодумие.
В десетки свои книги той упорито прави това и съм сигурен, че така е бил (а може и сега да бъде) добър помощник на родители и учители във възпитанието на децата. Изкушавам се да включа в тези си редове и един списък на негови издания, повечето от които още със заглавията си дават представа за положителното въздействие върху малките си читатели.
Ето го и списъка (далеч непълен): "Радостен живот" - 1941 година, "Млад юнак-здравеняк"- 1953, "Чудо нечувано" - 1959, "Шейничка с парашут" - 1964, "Книжке моя, сладкодумна" - 1970, "Хитър Петърчо" - 1970, "Ще ви кажа нещо" - 1974, "Торбичка смешки" - 1976, "Няма вече" - 1987, "От все сърце" - 1988, "Гатанки, премятанки и занималки" - 1996...
С всички тях и с още много подобни Асен Босев заема място на един от най-ярките представители на съвременната наша литература за деца. Много са и срещите му с малките читатели, на които с достъпно чувство за хумор той осмива грозното и недостатъците на хората, главно на децата, и утвърждава доброто и красивото, онова което трябва да служи за подражание.
Поетът не обича, дори е особено непримирим към небрежните и мързеливите ("Кълвач и меч"), порицава нечестните им постъпки ("Не си другар"), възгордяването ("Коста и моста"), лъжата ("Куцият Боян") и с такива куплети се стреми да събуди у малките си читатели неодобрение към постъпките на критикуваните герои и естествено чувство за справедливост.
Някой днешен претенциозен критик може да обвини писателя за простотата и привидната наивност, с които той "общува" със своите малки приятели от предучилищна и начална училищна възраст. За мен това е не слабост, а сила в произведенията на един писател, посветил творческите си усилия на малчуганите, на тяхното трогателно любопитство към света, на целия още неясен им пъстър свят, на който скоро те ще бъдат господари.
Точно такъв беше Асен Босев.