Пряка демокрация на колене?

Тодор Канев

След проведения  референдум продължава да ме измъчва мисълта, дали пряката  демокрация изразява волята на народа, тъй като на проведения преди дни национален референдум волята на милион и половина гласоподаватели беше пренебрегната заради текст в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт, който е вкаран в закона едва при второ четене в пленарна зала през 2008 година. През последните 90 години са се провели общо четири национални референдума, като само на последния волята на народа не се изпълни за разлика от предишните.
Представителната  демокрация постави на колене пряката  демокрация поради високия изборен праг и ни върна към онова бленувано Швейцарско светло бъдеще, в което за по-важните решения, свързани с нас, гражданите, ще се решават директно от народа чрез пряката демокрация. Сега пак ние, обикновените граждани, ще трябва да гласуваме след няколко месеца за представителната демокрация. Но нали ние отново ще им дадем мандат и ще ги натоварим с отговорността да действат според нашите интересите, като те няма задължително да се ангажират да действат според нашите желания, а според техните лични интереси.
Усещането за победа е сладко нещо, което топли  душата. Но каква победа е тази, която  не е реализирана? В крайна сметка си събирал подписи, за да се проведе референдумът, убеждавал си гражданите да заемат активна гражданска позиция да гласуват на референдума, а някаква дребна поправка в закона е изкривила пряката демокрация и така изведнъж топлината в душата от победата се превръща в тъга и загуба.
Ако се върнем назад във времето, когато беше приет законът в първоначалния му вид, ще видим, че той е твърде либерален и е предложен от депутати от левицата. На проведените дискусии между първо и второ четене се предлагат два варианта за приемане на референдума като легитимен. Първото предложение  е на депутати от левицата и то е изборът да бъде легитимен, ако са гласували повече от 30 процента от гражданите, имащи право на глас. Второто предложение е, да се счита за легитимен референдумът, ако в него са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание. Това предложение е направено от лица, които искат да направят пряката демокрация зависима от представителната и най-простичко я заковават с висок изборен праг. Сега същите тези лица ни убеждават, че това е било държавническо поведение и че може чрез референдума хората да поискат по-ниски данъци и това би застрашило устоите на държавата. Аз обаче си задавам въпроса, ами ако същите тези граждани поискат по-високи данъци за богатите, това пак ли би разклатило устоите на държавата. Много интересна е и ролята на либералната партия ДПС в пряката демокрация, тъй като именно те настояват за действащата и в момента поправка, която няма нищо общо с либерализма, и се аргументират при второ четене на закона в пленарна зала. Народният представител от ДПС Четин Казак заявява: "Ние не бива чрез някакво неистово желание да задоволим някакви обществени очаквания, които според мен в никакъв случай не са чак толкова доминиращи в българското общество."
Някакви ли са милион и половина български  граждани?
Проведеният референдум показа, че ДПС не са променили своята позиция и не призоваха всички, които ги подкрепят, да се включат в референдума, а българо-мохамедани до последно очакваха да получат инструкции как да гласуват, но така и не получиха такива. По този начин движението, което е член на либералите в Европейския парламент, се опита да бламира първия референдум в най-новата ни история.
Референдумът е вече в миналото, но много жалка  е позицията на всички онези партии, които бойкотираха референдума,  и призоваха гражданите въобще да не гласуват. Същите те твърдяха, че са част от гражданското общество и представляват волята на народа. Дори няколко малки квазипартии усетиха,  че могат да извлекат политически дивиденти и в момента призовават  гражданите  да се включат в техни подписки за нови референдуми, но дали имат политически, обществен и морален ресурс?
Дали има  светлина в тунела за пряката демокрация е въпрос, на който би трябвало да ни отговорят всички политици. Видях малка светлинка в тъмнината. Това ме окуражава като гражданин, защото в позицията, изразена на проведената пресконференция след края на изборния ден, член на ръководството и депутат от БСП заяви, че ще започне дискусия, за да се стигне до решение, което да бъде в полза на активните граждани.