Произведено в България

Вчера намерих в пощенската си кутия цял вестник от двайсет и четири шарени страници, рекламиращ стоките, които се продават в дните преди празниците във веригата от бакалски магазини на фирмата "Kaufland". По стар читателски и журналистически навик погледнах първо последната страница и много се ядосах. Не на цените, а на това къде отиват дадените за това или онова парички...
Няма лъжа, няма измама! Цитирам подред: портокали - произход Гърция, помело - произход Китай, краставици - произход Турция, киви - произход Гърция, чесън сух - произход Испания, кактус с коледна декорация (стайно растение) - произход Холандия, гаултерия в кашпа (стайно растение) - произход Германия... На другите страници, където българските стоки (признавам, те не са малко) бяха обозначени с трикoльорче, намерих още вина от Южна Африка и Австрия, а също и немско светло пиво Frankfurter Pilsener...
За осемдесетия ми рожден ден, който празнувахме неотдавна, на трапезата се появиха също и френски вина, и чешка бира и... В празничната суматоха не им обърнах внимание, но сега не мога да не се замисля по този въпрос. В изредените по-горе зеленчуци и плодове не са споменати (може да не се продават в "Kaufland") цяла редица също вносни, често безвкусни домати и други зарзавати, с каквито (само че вкусни) някога се славеше родината ни. Чух, че половината от градинарските продукти на Виенския пазар са отгледани от преселилите се преди години българи. Нашите градинари и произведените от тях продукти са прочути в Унгария, Чехия, Словакия, Австрия от едно време. А сега ние ядем вносни и често безвкусни зеленчуци. Как се е стигнало дотам да режем в салатата си македонски (друг е въпросът, че те пак са си наши) домати, които да купуваме в другите части на България?
Навярно тук е мястото да подкрепя с думи и онези родни производители, които получават за стоката си малка част от продажната й цена, а по-голямата отива в джоба на разни прекупвачи. Не че при книгите не се наблюдава почти същото, но книгите поне ги пишем на сянка, не в градината и на полето...
Да внасяме портокали и мандарини, фурми и смокини, както и други екзотични плодове, които не се раждат у нас - това го разбирам. Но да ядем вносни ябълки, сливи и круши, кайсии и праскови, каквито сме изнасяли с вагони преди години - това не мога да го простя нито да производителите, нито на стопанските началници. Изглежда, анекдотът за някакъв нашенец, който изнасял за Сахара пясък, не е чиста измислица. Особено както се бяха навъдили в държавното ни ръководство голям брой от така наречените Калинки...
Нека не ми се сърди Соломон Паси, но и членството ни в Европейския съюз, съчетано с българските навици, има известна вина за сбъркания ни пазар на хранителни продукти. По-точно за цените им. Често забравяме голямата разлика в заплатите и пропускаме действителната сметка - тоест колко кила домати или праскови можеш за купиш с една надница например. 
С изненада и голямо вътрешно недоволство прочетох на първа страница във вестник "Земя" написаното с едри букви заглавие "САМО 20% РОДНИ ХРАНИ В МАГАЗИНИТЕ" (Сякаш сме ескимоси със земя, скована от лед!). Това, че се бие тревога по този въпрос, е хубаво. Хубави са и изявленията на министър Димитър Греков, написани по-долу, че се вземат мерки и търсенето на български продукти през лятото се е повишило. За да имаме още успехи в това отношение, е необходимо у нас да се произвеждат по-качествени от вносните хранителни продукти с по-ниска себестойност. Как сме го постигали едно време - не знам. Но трябва да си спомним!
И вместо да ходим всяка вечер (а често и денем) по улици и площади и да издигаме неясни и безсмислени лозунги, нека се спрем и си дадем отговор на въпроса как нашите баби и дядовци, прабаби и прадядовци с честен труд и упорство са произвеждали вкусни и конкурентоспособни стоки върху същата благодатна земя, как сме хранели със зеленчуци и плодове голяма част от Европата и тя ни е била благодарна за това... Да си дадем сметка няма ли някакви причини и препятствия, които оставят в спомените и в приказките прословутото някогашно трудолюбие на българина. Как да го възродим?
Винаги съм се радвал на организираните в НДК в София дни под мотото "Произведено в България" и други подобни инициативи. Дори по зеленчуковите сергии се заглеждам дали няма нещо произведено у нас, та да си го купя. Това мога аз, а който може повече - да го прави!