14 Ноември 2024четвъртък13:32 ч.

Хиляди хора сутрин и вечер пътуват, за да работят снимка Фейсбук

На фокус

Перничани в повече...

495 000 българи са всекидневни трудови мигранти

/ брой: 168

автор:Юлия Кулинска

visibility 9001

Юлия КУЛИНСКА


Нали знаете оня виц, дето попитали перничанина какво може да работи. "Моа да копам, моа и да не копам...", отговорил той. Днес над 14 хиляди жители на миньорския град доказват, че могат да изминат километри, за да се трудят в столицата и околните й населени места. 

Близо половин милион българи - 495 хиляди, са всекидневни трудови мигранти, сочи анализ на Института за пазарна икономика по данни от последното преброяване на населението през 2021 г.

Номиналният брой на ежедневните трудови мигранти между общините към 2021 г. е почти 325 хиляди души. 

Според икономистите, докато общините, които привличат най-много трудови мигранти са безспорните икономически лидери на страната, с най-динамичните пазари на труда и най-високите заплати, то най-големите донори на труд са по-скоро "в средата". От една страна, осигуряват достатъчно добър достъп и свързаност с големите градове и центровете на промишлеността, от друга - достатъчна отдалеченост, която премахва негативите на градския живот и осигурява спокойствие и по-чиста околна среда, често при по-ниски разходи за издръжка. Взети заедно, тези две групи общини формират почти цялата икономически динамична част на страната.

Обикновено малки и не толкова развити икономически общини, които са близо до големи и развити, осигуряват работна ръка за тях.

Лидер в това отношение е Перник, 

който през годините стана синоним на "град-спалня". 39,1% от трудовата сила на миньорския град изминава по 19 км отиване и връщане, за да се труди в столицата и околните й населени места. Но има други по-малки общини, в които значително по-голяма част от местното население пътува ежедневно. Например в Антон и Чавдар съответно 66% и 64% от трудоспособното население пътува всеки ден, за да работи другаде. От своя страна трудовият пазар в самия Перник също привлича около 2000 души, идващи най-вече от Радомир, Брезник и Трън.

Изненадващо второто място в класацията заема Пловдив. 11 200 или 7,1 на сто от неговите жители пътуват ежедневно, за да отидат на работа в друга община. 

На трето място по трудова миграция се нарежда Стара Загора. Придвижването на нейните 7746 жители е свързано най-вече с енергийния комплекс в Гълъбово и Раднево, където се намират основните въглищни тецове и мините от комплекса "Марица-изток". Почти по толкова жители на Бургас и Варна също работят в други населени места. Това най-често са близките курорти, но и индустриалните центрове около двата черноморски града, които се намират в Сарафово, Аксаково, Белослав и др.

Най-привлекателният трудов пазар, 

който привлича най-много мераклии да работят, безспорно е София. Всеки ден 67 176 души се стичат в столицата, за да намират препитание. Освен от Перник те пътуват от Елин Пелин, Костинброд, Своге, Божурище, Горна Малина, Ихтиман. За столицата обаче всички тези хора не представляват съществен дял от трудовия пазар, където едва 8,8% от работните места се заемат от "чужденци". Близо 10 хиляди от столичани пък я напускат всеки ден, за да отидат на работа в Своге, Елин Пелин, Костинброд или Божурище. Но за мащабите на столицата това е едва 1,4% от нейната работна сила.

На второ място е Пловдив с 34 хиляди души ежедневно, Варна - с 16 хиляди, Бургас - с 9 хиляди. Голяма част от местната индустрия на Пловдив се намира на практика в съседните Марица, Куклен, Родопи, Садово. Всички тези общини плюс Карлово и Асеновград се нареждат в топ 15 на общините по брой жители, които пътуват за работа до друга община.

Има обаче общини, в които 

местното население не достига

за развитата индустрия в тях. Например Челопеч има нужда от значително повече работници, отколкото може да предложи местното население и 75% от работните места се заемат от хора - пришълци от други общини.

Не достига работната ръка в общини със силно развит туризъм като Созопол и Несебър, където съответно 73% и 67 на сто от работните места са заети от хора от други общини, които пътуват всеки ден. Подобно е положението и в Банско, където 31% от работниците саот Разлог, Белица, Кресна и Гърмен.

Повечето от пътуващите до друго населено място - 74,3%, все пак живеят и работят в рамките на една и съща област. Единствено в Перник и в София-област преобладаващата част от хората пресичат границите на областта, в която живеят, за да отидат на работа.


Икономически разрез

Всекидневната трудова миграция е особено видима в индустрията. Над 1/2 от заетите в добивната индустрия пътуват до друго населено място. Това е напълно обяснимо, защото рудниците са разположени на територията на малки общини. Интересното е, че голяма част от пътуващите е от сравнително близък район. При добивните компании в Средногорието например около 85-90% от персонала идва от общините, които се намират в непосредствена близост до рудника.

В преработващата промишленост и в строителството над 1/3 от работниците пътуват за работа извън своето населено място. Това е така, защото големи промишлени предприятия са често разположени в периферията на големия град, а строителството по принцип предполага трудова миграция в посока мащабни инфраструктурни обекти в страната или към големия град. 

В сектори като образование, здравеопазване, култура и спорт, административни и професионални дейности под 20% от работниците пътуват за работа извън своето населено място. Интересно е, че в сектора на информационните и комуникационните технологии под 10% от заетите работят извън своето населено място. Дигиталният сектор е силно концентриран в столицата София и в някои вторични центрове Ц Пловдив и Варна, което предполага по-скоро преместване за постоянно, а не всекидневно пътуване до офис.


Заплатата не е без значение

Размерът на заплатата в различните области на страната не е без значение за избора на работно място. Двойно по-ниски заплати взимат работещите в някой градове у нас в сравнение със столицата, показват последните данни на НСИ.

Средното трудово възнаграждение в София вече е 2697 лева или два пъти по-висока от тази във Видин, Кюстендил и Благоевград. В тези три области средните възнаграждения не стигат и 1300 лева, а заетите взимат между 1288 и 1296 лева.

Под 1400 лева пък е средната заплата в Монтана, Смолян, Хасково и Силистра. В големи градове като Бургас и Плевен тя едва надхвърля 1500 лева - съответно 1504 и 1506 лева и те изостава дори от градове като Пазарджик, Габрово и Шумен, където средните възнаграждения към края на юни тази година са между 1596 и 1550 лева.

След столицата по заплати се нарежда София област и тя е единствената в страната, където средното заплащане е 1815 лева. Във Варна работещите получават средно по 1790 лева или със 77 лева повече спрямо края на март.

В Стара Загора ръстът на заплатите е средно с 54 лева и стига 1780 лева, а във Враца със 127 лева и вече е 1777 лева. В другия голям град Пловдив средното възнаграждение вече 1676 лева, като увеличението за три месеца е със 70 лева.

 

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ