Носители на наградата Валери Петров
/ брой: 76
Петър Анастасов
Апокалипсис
И тая нощ в утробата на мрака
не пеят славеи,
а грачат гарвани.
И неродените пищят, защото някой
с България се гаври.
Дали е бог?
Или поредният освободител?
Или самите ние?
Не знам.
Но искам да попитам:
къде ми е родината?
Къде е мама?
Къде е Марково,
но не с оградите
и замъците непристъпни?
От страшното подкорие на мозъка
омраза пъпли.
Исус ожесточен размахва бича.
Иконите се разсъбличат.
Забравила за Йово балканджи
върти кючеци хубавата Яна.
Юнакът на поляната лежи.
И травестити в бяла премяна...
------------
Бойко Ламбовски
Батерийки по вертикала
Не различава мравката дали
пълзи по ствол на горски исполин,
по торс на монумент от бронз, или
по строг пилон на флаг, стена, комин...
Не знае, но пълзи нагоре тя.
Могъща сила сякаш й шепти.
Такава сила пролетта с цветя
накичва и планетите върти.
Сърцата ни са също заредени
от тази сила - за известно време.
Батерийки сме сиротни, това е.
Не знаем по какво пълзим, смутени.
Не знаем кой отгоре ще ни вземе.
Но силата със сигурност го знае.
----------
Васил Сотиров
Нелирична ретроспекция
От "не сме народ, а мърша"
до "Острова на блажените"
все нещо е мъгливо недовършено,
а тромби музицират във вените...
И е кървава всяка тягостна песен
(слава Богу, че поне не е сълзлива!) -
пространствата са скептично тесни
и прокуденото
време си отива.
Времето демонстративно ни обръща гръб.
Е, как да поставим въпроса ребром?
В прохладната сянка на Славейковия дъб
като монети сме дребни...
Но дали сме потребни?
Каква ти песен - тежка, кървава дан.
И се питаш безсмислено:
"Защо си, ревльо,
на тази "земя като една човешка длан",
протегната да проси в евро..."
Но сърбинът Милован Витозович ми кима
да ми напомни, че и
в земята на Ботев и Левски
предостатъчно "идиоти си имаме -
липсва ни Достоевски!"
Пълен мрак след токов удар.
А някой казва: "Нищо лично!"
Е, как да се надяваш на чудо,
о, неразумний юроде,
и на нещо лирично?!
------------
Виктор Самуилов
***
Благодаря ти Естество ли
Бог ли
или каквото там Си
за дивата случайност
да се озовем в едно и също време
на едно и също място
И да не се познаем
***
А всяка поредна драма
ни поучава на път
че не злото
спи под камък
Човечества
под камънаците спят
***
И Ти докато светиш
еднакво за всички
изгряваш за едни
залязваш за други