Началото и краят на плана "Барбароса"

За пореден път на света ще му се наложи да "отбележи" този ден - 9 май, Деня на победата. Мисля си - все в опит за поклон и поука. И все с доза неутеха, съмнения. Особено днес, когато нова гореща война сякаш диша във врата на Европа и на света.
Случващото се напомня за чудовищната агресия на Хитлер, от края на която са изминали вече 73 години. Без да стане ясно как така виновен за началото и за страшните последствия, за 55-те милиона души убити, за... е единствено и само Хитлер.
Тихомълком се отрича дори Нюрнберг. Няма ги и икономическите мастодонти, както и асовете на германския промишлен и финансов свят. Които единично и организирано, целеустремено водят Хитлер към власт, към агресия и война.
Дълги години се говореше, че победата се дължи само на съветския народ. Няма Върховно главно командване, няма Върховен главнокомандващ, няма Генерален щаб, няма командващи фронтове и армии... Народът сам се е мобилизирал, сам се е управлявал... Само и само да го няма Сталин, да я няма Всесъюзната комунистическа партия. И за да не се дразни отсрещната страна!
Нека това са тревожните размисли на автора, който все пак изразява свое мнение, но нима е тайна, че за възхода на Хитлер заслуга имат и райхсверът, и дейците на националните буржоазни партии, и задграничните му поклонници в Англия, Франция, САЩ? Обаче!...

ЕВРОПА СЪРБА НАДРОБЕНОТО ОТ ХИТЛЕР

Създаването на общоевропейска антисъветска коалиция, с подкрепата на която Хитлер да осъществи своя поход на Изток, винаги е витаело в главите на нацистките политици. А фюрерът сякаш чете мислите на господа круповци. Ето как вестник "Фосише цайтунг" от 4 февруари 1930 г. информира за проведена в Лондон конференция:
"Първа точка - "Европейските държави и болшевизма" - завършва с извода: "Болшевизмът трябва да бъде ликвидиран!"
Изобщо идеята за ликвидиране на Съветска Русия през цялото време след Октомври владее умовете на германските промишлени магнати. Но комунизмът донякъде е само претекст.
Аналогията със ставащото днес няма как да не нахлуе властно в главата. Само че днес светът е подложен на тормоз от Америка. Не само днес. Тя винаги е била световен жандарм. Но днес - особено. И пак с удобното слугинство - този път на Европейския съюз.
Нека се върнем пак в годините преди началото на войната. На 5 ноември 1937 г. Хитлер свиква съвещание на висшите представители на държавата и въоръжените сили, за да постави въпроса за подготовка на конкретен план за война. Която трябва да започне не но-късно от 1943 г. Австрия насилствено е присъединена към фашистка Германия.
Една от най-зловещите фигури около Хитлер и Химлер - Райнхард Хайдрих, по това време пояснява:
"Волята на фюрера е да освободи Русия от комунистическия режим..."
Допълва го гросадмирал Рьодер, според когото Хитлер отдавна "живееше с мисълта веднъж завинаги да се разправи с Русия..." Но фюрерът започва не с Русия, а с Полша. Сложно е.
През 1938 г., през септември, става факт Мюнхенското съглашение между Германия, Италия, Англия и Франция. Това са главните страни в Европа. Разбира се, с тайната подкрепа на Америка.
По-банална, непрозрачна и по-бездарна история и политика едва ли може да има. Какво толкова им е сторила Русия на всичките, та не мирясват? Наистина отстъпките, за да се избегне сблъсъкът, май не помагат. А поговорката е стародавна - "Който си го търси, ще си го получи!" Рано или късно. И "каквото светът си надроби - ще си го сърба!"

КОАЛИЦИЯ НА АГРЕСОРИТЕ

В тесен кръг свои съучастници на 16 март 1941 г. Хитлер съвсем сериозно се възмущава от "безсрамните нападки на едно вестниче във Виши, което заявявало, че войната срещу Съветския съюз е война на цяла Европа и трябва, значи, да се води за полза на цяла Европа. Очевидно това вестниче желае с подобни намеци от тази война да извлекат полза не само германците, но и всички европейски държави."
Точно това не приема фюрерът. Той смята тази война за своя. Война за неговото световно господство. Което не желае да дели с никого.
При целия свой цинизъм, или благодарение на него, Хитлер и приближените му разбират, че без съюзници Германия не ще се размине. Англия, за съюз с която Хитлер мечтае от 1925 г., не е спечелена за антисъветската война. А Полша се оказва не съюзник, а първа жертва на агресора. Трите балтийски държави пък през 1940 г. са отнесени в сметките "загуби за германската дипломация". Швеция и Турция, както и Испания, остават "неутрални". За техен късмет.
На 31 януари 1939 г. японският посланик генерал Осима след посещение при Химлер записва в дневника си: "Ние обсъдихме сключването на договор за по-нататъшна консолидация на триъгълника Германия - Италия - Япония..."
По принцип военното сътрудничество между Германия и Италия е отдавна решено дело. Но немците не възлагат особени надежди на Мусолини. Не са му дадени и обещания за териториални придобивки. Затова, щом узнава, че операция "Барбароса" е започнала, Мусолини предлага на Хитлер 40-хилядния си експедиционен корпус. Военното съглашение е подписано на 27.IX.1940 г.
Румъния обаче се радва на повече благосклонност. От септември 1940 г., когато след фашистки преврат на власт идва Антонеску, тя започва системна подготовка за участие в нападението срещу Съветския съюз. През януари 1941 г., след посещение на Антонеску в Германия, Райхът получава право да въведе свои войски в Румъния.
И Унгария е на същото хоро. Като компенсация за предоставените 19 унгарски дивизии й са обещани "земи от Югославия и Русия..." Докато след щедрите обещания и на Хитлер, и на Рибентроп единствен Гьоринг е откровен пред Антонеску:
"В края на краищата защо вие се карате с унгарците за Трансилвания, която по същество е повече немска, отколкото румънска или унгарска..."
И Финландия се включва в коалицията на агресорите. В своя дневник на 7 юни 1941 г. Халдер записва: "Командването на финландската армия прие нашите предложения..." След 10 дни Финландия обявява мобилизация и е готова да "заслужи" Ленинградска област и Северна Карелия!

ГЕОМЕТРИЯ НА ВОЙНАТА

Календарът на агресията, както се вижда, е особено сгъстен. На 18 юни 1941 г. Турция скланя на "договор за дружба" с Германия, но дава да се разбере, че ще влезе във войната едва когато се очертае крахът на Сталин. Участие във войната на Швейцария е изключено, а от Швеция е получена само икономическа изгода. Военното единство на Германия и Япония е осигурено със специално съглашение още от 27 септември 1940 г. Само българският цар Борис III устисква. И България се оказва единствената съюзница на Хитлер, която не изпраща войски на Източния фронт. Но заслугата не е само негова. Затова пък личният подпис на Борис III стои под хиляди смъртни присъди на антифашисти, партизани, ятаци, съмишленици...
"Геометричната теория" на войната е известна едва ли не отпреди 250 години. Неин автор е Адам фон Бюлов, който твърди, че изходът от войната може да бъде пресметнат предварително, като геометрична задача. Но Клаузевиц се усъмнява в прогнозите на Бюлов и изтъква, че войната има своя граматика, но няма собствена логика. И още твърди, че няма войни в абсолютна форма. Всяка война е само част от политическите отношения. Които нахлуват властно в сферата на военното планиране. Като че ли точно за днес се спори.
На Хитлер му е най-удобна "геометрията на Бюлов". На него му е "лесно да пресметне", за него няма невъзможни неща. В крайна сметка военноикономическият потенциал на хитлеристката коалиция сумира: население - 70 млн. души на Германия и 220 млн. на "съюзниците"; промишлени работници - 10 млн. плюс още 18 млн. души; добив на стомана - 20,8 млн. тона и 11 млн. тона; добив на нефт - 0,9 млн. тона и още 11 млн. тона на "съюзниците"... Срещу 18-те млн. тона стомана и 31 млн. тона нефт на Съветския съюз...

ОТКРОВЕНИЯ ЗА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

Трудно е да се спазва хронологията. Както и спокойният тон. Да си начело на Германия и да не си чувал за Наполеон и Кутузов! За опожарената Москва през 1812 г., за бягащите от Русия френски войници! Впрочем нека видим отношението на Хитлер и обкръжението му към съветската интелигенция. Те искат, търсят, копнеят, ако може да се намери такава идеология, която да отрича абсолютно всякаква позитивна роля на интелигенцията в историческия процес. И измислят, и налагат, утвърждават своята - нацистката идеология. В беседа със своята свита на 18 януари 1943 г. Хитлер признава:
"Какво щастие е за правителството, когато хората не мислят. Мисленето трябва да се изразява само в пълното подчинение или в изпълнението на заповедта."
Със същата страст Гьобелс добавя:
"Хората трябва да правят онова, което ние ще им поставим в главите."
Много ми се натрупаха "лирическите отклонения", но си мисля и се сещам какво става днес с българското образование и училищата. Пък и какво е дадено в ръцете и отива в главите на младите. Не само у нас. И не само на младите. Нацизмът заставя хората да забравят дори човешката си същност. И не се ли възраждат отново подобни мераци, планове, паради и маршове... А историята продължава.
Дори по отношение на собственото си население фюрерът казва:
"Германското население не трябва да получава никакво образование. Ако ние извършим тази грешка, сами ще посеем семената на бъдещата съпротива срещу нашата държава. Разбира се, трябва да оставим училищата. За посещение на които учащите се ще бъдат длъжни да плащат. Но там те трябва да се научават най-много да разбират знаците за уличното движение..."
Дори е зловещо само да се чува. Но претендентът за владетел на света не ще да спре:
"Работата върви към борба за унищожение. Ако ние не разберем това, сега ще разгромим врага, а след 30 години пред нас отново ще се изправи комунистическият противник..."
Дали тук не е заровена "главата на кучето"! А днес вървят отново версии какво щеше да бъде, ако все пак Германия не бе загубила войната! Нямаше да има комунизъм...

ПЛАНИРАНО Е ПОТОПЯВАНЕТО НА МОСКВА

Хитлер изпитва безкрайна омраза, ненавист, бяс... към съветската интелигенция. Той дори се страхува от нея. И сам разяснява необходимостта "да създадем република без сталински дух. Интелигенцията, която Сталин създаде, следва да унищожим. Трябва да унищожим целия механизъм на ръководство на съветската държава. Във великоруското пространство трябва да използваме най-груба сила. Идеологическите връзки още недостатъчно свързват руския народ. Щом бъдат отстранени функционерите, тези връзки ще се разпаднат."
Същата е ненавистта на фюрера и към съветските политически работници. В самото начало на март 1941 г. се завърта машинката за "обезвреждане на болшевишките главатари и комисари". На 13 март е готова исканата от генерал Йодъл заповед, на същата дата през май се появява "Указ за подсъдността в района на "Барбароса..." с широка програма от изтребителни мерки. Накрая идва и зловещата "Инструкция за отношението към политическите комисари" от 6 юни, само две седмици преди нападението. И в нея гордо е провъзгласено: "В тази война по отношение на дадените елементи (политическите комисари - бел. авт.) не трябва да се допуска пощада и да се спазват принципите на международното право... Политическите комисари са виновници за варварските азиатски методи на борба... При това следва да се има предвид, че човешкият живот в страните, за които това се отнася, не струва абсолютно нищо и че стряскащо въздействие е възможно само по пътя на използването на необикновена жестокост..."
Подобни указания дават и генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн, и фон Рундщет, фон Лееб, Райхенау, Буш... Това разкрива съдът в Нюрнберг. И още, като немислимия план на Хитлер германски войски да не влизат в Москва след обкръжаването й. Защото тя трябва да бъде... потопена! Признава го барон фон Херсдорф пред писателя и историка Лев Безименски. Има го записано и в дневника на един от есесовските чинове в началото на октомври 1941 г. А още през 1940 г. Химлер нарежда на група есесовски чинове от най-висок ранг "да разработи планове за изтребление на славянските народи и за понемчване на онези, които се готвят да използват като роби на немците..."

ПАУЛУС ПРЕД ВОРОНОВ

Всичко е суперпрецизно предвидено, планирано, подготвено. Но се случва и един по-друг епизод. На 25 януари 1943 г. по телеграфа на Донския фронт е получено съобщение за пленяването на първия генерал от обкръжената при Волга 6-а германска армия. В началото никой не ще да повярва. Защото такъв генерал в обкръжената групировка няма. Сетне фамилията му е ту Драбер, ту Дробер, ту Дробке... Накрая става ясно, че клетникът Мориц фон Дребер е командир на 297-а немска пехотна дивизия и е станал генерал дни преди пленяването му.
А като се започва от 25 януари, в щабовете на армии от Донския фронт всеки ден докладват за пленени огромни маси германски войници и офицери. Не са малко и генералите. Това създава доста затруднения. Селцето Заваригино, в което се намира щабът на фронта, и без това е претъпкано. Докато накрая се създава цял квартал на пленени немски генерали. В него непрестанно пристигат автомобили, от които слизат прегърбени, настръхнали от студ хора с генералски пагони. И с много по-различно облекло от генералското и парадното.
На 31 януари от щаба на 64-та армия на Донския фронт пристига съобщение, което разбунва... Европа и света. Пленени са командващият 6-а армия, произведения във фелдмаршалско звание предишния ден Фридрих Паулус (без "фон" - бел. авт.), началникът на щаба на 6-а армия генерал-лейтенант Артур Шмид, първият адютант полковник Адам и група щабни офицери. След кратък разпит в щаба на генерал Шумилов Паулус е изпратен с огромния германски щабен автомобил в с. Заваригино. И на 1 февруари комендантът на квартала на пленените немски генерали полковник Якимовеч довежда фелдмаршал Паулус на първия разпит. Когато му съобщават, че ще се яви сега пред съветското командване, чертите на лицето му се изопват още повече. Отведен е при представителя на Върховното главно командване генерал-полковник от артилерията Н. Н. Воронов. Обикновена къща, която дори не е специално пригодена, с тесен пруст и няколко стаи. В пруста се тълпят множество офицери и военни кореспонденти. Нетипична фронтова сцена. Воронов решава да не допуска на разпита кореспонденти. Изключение е направено само за прославения кинооператор Роман Кармен. Негова е и единствената запазена снимка от този първи разпит на Паулус.

РАНО 3ATBОРEHA СТРАНИЦА

- Кажете ми как да различа Воронов от Рокосовски? - обръща се към полковник Якимович фелдмаршалът, преди да влезе на разпита. Генерал-полковник Воронов, който води беседата, предлага на Паулус да даде заповед на немските войски да прекратят военните действия, за да се избегнат напразни жертви. Паулус го изслушва, въздъхва тежко и отказва. Като се позовава, че вече е военнопленник и заповедите му са недействителни. Воронов повтаря своето предложение, като подробно го обосновава. Но отново се чува все същият отговор. Накрая Паулус става, изправя се, отдава чест и напуска стаята.
Така започва началото на края на плана "Барбароса". И все пак защо вероломното нападение на Хитлер е подготвяно и остава в историята като "Барбароса"? Фюрерът обича да гледа на себе си като на продължител на немските традиции, идващи от дълбокото Средновековие. И когато търси условно название за подготвяния поход срещу Съветския съюз, той неслучайно и не само като за шифър си спомня за Фридрих Барбароса и легендата за него. Макар днес името на император Фридрих I Барбароса да предизвиква най-лоши асоциации, народната мълва от средните векове е свързвала с него надеждите за възстановяване на миналата слава на германците. И още през 1940 г. в германския Генерален щаб започва трупането на папки с това име.
Налага се отново да се върнем към фелдмаршал Паулус. Някои дори отричат случайността. А тук като че ли тя става и закономерна. Паулус не е обикновен генерал от немската армия. Той е считан за един от най-изтъкнатите дейци на германските въоръжени сили. Това не е "генерал по наследство". И никога не е носил представката "фон". Освен че командва крупни армейски съединения, на него Хитлер възлага надеждите си при Сталинград, той е и непосредствен участник в съставянето на плана "Барбароса". И точно той през лятото на 1940 г., като поема длъжността първи оберквартирмайстер (заместник-началник на ГЩ - бел. авт.), започва да ръководи разработването на целия план за нападение срещу Съветския съюз с кодово име "Барбароса".

* * *
Могъл ли е някой да си помисли, че точно ръководителят, той, Паулус, ще бъде първият пленен германски фелдмаршал? Много дълъг и трагичен се оказва пътят от Берлин до Заваригино. Броят на офицерите, които знаят и работят за създаването на "Барбароса", е изключително ограничен. На всичко отгоре, докато е в плен в Съветския съюз, а сетне и докато живее в Германската демократична република, Паулус подробно, достоверно, съвестно и многократно пише своите спомени. Другото име на "Барбароса" е Директива №21. И той си спомня: "Подготвителната игра за операция "Барбароса" се провеждаше под мое ръководство в средата на декември 1940 г." Дълго, факт по факт Паулус свидетелства от първо лице и дори очи в очи, почти успоредно със събитията. Защото в следвоенната западногерманска литература се появява подчертан стремеж всички поражения да се приписват на Хитлер, а победите - на Върховното командване. А докато някои си мислят, че знаят вече всичко или поне нещичко за плана "Барбароса", за похода на Изток, за Директива №21..., убедено може да се каже, че не е така.
Страницата се оказва затворена, преди да е прочетена. А има и Директива №32 - за след "Барбароса"...




Огън срещу врага


Поклон пред подвига на героите


Пълководци на победата - седнали от ляво на дясно:
маршалите Конев, Василевски, Жуков, Рокосовски, Мерецков; прави - маршалите Толбухин, Малиновски, Говоров и армейските генерали Ерьоменко и Баграмян



Пропадналите планове за чиста раса и Райх до края на света


Знамето на победата се развява над Сталинград


Възстановените граници на СССР