14 Ноември 2024четвъртък17:30 ч.

От дума на дума, та в... ДУМА

На игрището на сцената

/ брой: 114

автор:Панчо Панчев

visibility 3363

На четвърти юни Константин Василев Коцев щеше да стане на деветдесет години. А сякаш вчера беше времето, когато тичахме по кортовете на ЦСКА! Играехме баскетбол - той от мъжете, а аз от юношите. Тогава и други състезатели бяха с нашия скромен ръст. Високи бяха само неколцина - Кузов (Кравата), Пешо, Антената, Илия Мирчев... На Пешо и на Антената не им помня дори имената! По-късно дойдоха в баскетбола дългучите по два метра и нещо.
Когато тичахме по кортовете, Пацо (Константин Коцев) следваше право. Но и винаги изиграваше много смешно онова, което разказва. (От дете е посещавал разни самодейни колективи и школи.) Вече юрист, завършил право, следва актьорско майсторство в класа на професор Мирски, един от чудесните преподаватели във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", сега НАТФИЗ. Право е завършил преди актьорското си образование и друг голям наш артист - Любомир Кабакчиев, той пък играеше много добре волейбол.
Константин Коцев участва и в много театрални спектакли и филми, завърши земния си път през 2007-а на 81 години. Играл е на сцените в Бургас, Сатирата и Театър "София". Зад гърба си има около трийсет филма и доста повече театрални постановки. И с филмите си, и с ролите, изиграни на сцената, беше любимец на публиката.
Между театралните му бисери можем да отбележим изпълненията на Жевакин в "Женитба" и "Дневникът на един луд" (моноспектакъл) от Гогол, Крутицки в "И най-мъдрият си е малко прост" на Николай Островски, Тартюф в едноименната комедия на Молиер и много други.
За творческо верую на артиста и човека Константин Коцев могат да се вземат думите му: "Отначало в театъра всичко беше добре, докато не дойдоха тези награди и звания. Това го казвам абсолютно сериозно. Като постъпих в Сатирата, седим и приказваме, не само защото бяхме съвсем млади, но и защото човек гледа ролята си. А почнеш ли да гледаш вече настрана - я звание, я медал - това ме ужасяваше."
И още един цитат: "Човек като вземе една роля, трябва да я направи, да я приближи до себе си, да я обогати. Например Сим от "Старчето и стрелата". Това не е образ - има само един монолог. Но търсиш героя преди монолога и след монолога."
Много роли е изиграл Константин Коцев, популярността му беше станала завидна, но не е променял възгледа си за изкуството като начин да служиш на публиката, да я разсмиваш, да я разплакваш, да бъркаш дълбоко в глъбините на душата й. Това правеше той с всички свои роли. А те, както казах вече, са десетки. Ще спомена някои от тях. В киното например той блестящо изигра най-различни герои - незабравими за зрителя ще останат превъплътените от него образи във филмите "На малкия остров", "Инспекторът и нощта", "Бялата стая", "Топло", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Шведски крале", "Привързаният балон" и много други.
Кой знае как съм запазил в неподредения си архив изрезка от вестник "Народна култура", в която в шест различни физиономии (снимки) на артиста и малко текст под тях се обяснява участието му в спектакъла "Обличането на Венера" от Добри Жотев. Ето какви работи пиша за неговото блестящо изпълнение: "За да индивидуализира тази малка галерия от типове, която ни показва почти само чрез собствената си актьорска даденост, нещо повече - за да направи своите бегло щрихирани от автора образи равностойни парньори на централните - Пацо е вложил в работата си много усилия, находчивост и вкус. Той не тича миг по миг зад кулисите, за си лепи носове, изкривени в различна посока. Цялата му външна промяна (грим, костюм, реквизит) е в шапката: тиролка за малкия глезен Кичо, каскет за пияния щедър чичко, вехто бомбе за сянката на дядото и т.н. Но какво може да направи една шапка? При Пацо тя е само повод, за да ни насочи към онова, което ще ни разкрие под шапката. Походка и жест, глас и интонация - много се средствата, с които ще доизваят представата ни."
С такива и подобни думи младият тогава театровед Панчо Панчев е изразявал възторга си от работата на Константин Коцев. Във финала на малката си статийка той (аз) не скрива (скривам) възторга си и от своите съвипускници от ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" Татяна Лолова и Никола Анастасов!

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ