15 Ноември 2024петък02:01 ч.

От дума на дума, та в... ДУМА

Моят приятел Венелин Вълканов

/ брой: 1

автор:Панчо Панчев

visibility 3838

Мнозина от художниците ни са пенкелери, тоест опитват възможностите си ако не във всички, то поне в няколко от областите на рисуването. Това се отнася с пълна сила и за моя приятел Венелин Вълканов. Може би с допълнението, че не се е пробвал тъкмо там, където най-много са работили неговите баща, брат и син…
Баща му Димитър, приятел на Владимир Димитров-Майстора, когото е и рисувал неведнъж, а един от портретите му виси и днес в ателието на Венелин, има главните си прояви и в баталната живопис, натюрморта, пейзажа… Брат му Красимир, професор в Художествената академия, се занимава със сценография. А синът му Станислав, завършил графика, сега е един от добрите ни професионалисти в областта на компютърната рекламна дейност. Да се надяваме, че и някой от двамата внуци на Вени ще продължи фамилната традиция!
За изненада на онези, които го познават като илюстратор, той е завършил в Софийската художествена академия стенопис при професор Георги Богданов. И за да оправдае образованието си или по-точно по законите на случайността, в младежките си години прави няколко такива пана – на Слънчев бряг, на Златните пясъци, две представителни стени в Рилския манастир и други…
Любовта му към книгата, някакъв вътрешен подтик, или просто случайността го прави един от най-плодовитите ни, а според мен и най-талантливите ни художници илюстратори. Той е нарисувал картинките на повече от сто тома или томчета с приказки и стихотворения. Връстник на внуците си по душа, Вени вижда и реализира своите човечета и животинчета с любопитно детско око и, разбира се, професионализъм, какъвто рядко срещаме.
Мотая се из ателието му на улица "Любен Каравелов", където често ходя, преглеждам какво ново е нарисувал - на статива и на работната му маса, защото окичените с картини стени ги зная
наизуст и спирам пред библиотечния шкаф, откъдето изваждам няколко книги. Това са чудесно илюстрираните  „Златната рибка”  на Александър Пушкин, „Приказки да страната Алабашия” от Карл Сандбърг, „Конче-гърбоконче” на Пьотър Ершов, „Приказка за бръмбара” от Цветан Ангелов… В шкафа има още много, но мога ли да изредя тук сега повече от сто заглавия!? Мога само да се похваля, че сред тях има и мои измишльотини.
От шкафа измъквам и два сборника с „Коледни вълшебства”, много подходящи за момента. В тях прочитам имената на Дора Габе, Елисавета Багряна, Веса Паспалеева, Леда Милева, както и на Иван Вазов, Елин Пелин, Чичо Стоян, Ран Босилек, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев и другите ни класици на детската литература.
Измъквам и том, който няма да остави в очакване любителите на фантастиката: Ред Бредбъри, Айзък Азимов, Любен Дилов…
Тези списъци могат да продължат, както споменах вече, още дълго, но имам други важни неща, които да ви кажа за Венелин. Например това, че негови, ама чисто негови си – самичък, без писател, ги е и нарисувал, и измислил, и написал. Четири от тях са продукция на голямото японско издателство  Гакен. Те са „Мечето”, „Дундьо”, „Умното петле” и „Безцветният дракон”.
Пиша тези редове и се сещам за още един мой приятел художник – Димитър Арнаудов, който се отличаваше от колегите си по начетеност. В Първа мъжка гимназия, където бяхме съученици, на него учителите му пишеха шест плюс, за да го отличават от другите отличници.
Венелин е написал, не само нарисувал, още много книжки. Между тях можем да отбележим  издаваните в големи тиражи поредици „Трак” и „Художник и детектив”, както и „Юнак” и „Пъструшко”.
Но това далеч не е всичко -- книги с негови рисунки са издавани и в Чехия, Полша, Германия, Русия, Куба и други.
За Венелин Вълканов убедено можем да кажем, че не е трудно да се познаят неговите илюстрации. Нещо повече – не е трудно да се отличат и живописните му картини, които са показвани на няколко изложби и които носят освен познатия му от илюстрациите стил и нереалният, бих казал приказен свят, в който ги отвежда заедно с нас художникът.
Ако се върнем в ателието на Вени, ще можем да видим и вече двайсетината малки живописни картини, които са обединени не само от формата си, а и от голямото въображение на художника, който сякаш някак на шега успява да намери разнообразни теми и детайли и с тях да насити, с много вкус, така наречените от него „алафранги”.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ