Много ли е един век

Навярно в представата на малко дете този срок е ужасно дълъг. Спомням си как в ранна малчуганска възраст смятах трийсетгодишните за старци, вече изживели живота си... Едва по-късно, когато сам станах на трийсетина, а и на повече години, започнах да мисля другояче.
Големият български театрален режисьор и педагог, народният артист професор Филип Филипов, тези дни щеше да навърши сто години. За него и за другите преподаватели в някогашния ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" - видни и любими артисти, режисьори и критици, е невъзможно сега да си представя, че са били само с по двайсетина години по-възрастни от нас, студентите.
Дано не се заблуждавам, но и постановките, тяхно дело в първите ни театри, бяха несравнимо по-добри от повечето сегашни. Публиката ги гледаше не за да чуе от сцената някоя мръсна дума и да се покикоти на евтини смешки, а заради истинската им естетическа стойност. Вече чувам как някои слепи привърженици на криворазбраната ни демокрация ми възразяват с доводи за ограничаване на свободната артистична изява. Бели кахъри са тези случаи, когато в годините на социализма "страдахме" от някои забрани, сравнени със сегашното не тревожещо никого масово опростяване на народа ни.
Филип Филипов е роден във Варна преди един век, минава през школите на "Театър Т-34" (1934 г.) и Театър-студия на Боян Дановски (1935 г.), а през 1942 г. е приет като ученик в школата на Н.О.Масалитинов, за стане през 1946 г. стажант-режисьор в Народния театър и извади там на 6 май 1947 г. първата си премиерна постановка - комедията на големия руски драматург Николай Островски "Вълци и овце". Тя се игра дълги години на първата ни сцена и мога да се похваля, че и аз съм имал удоволствието да я гледам. Негови учители са споменатите вече Боян Дановски и Н.О.Масалитинов.
Зареждат се плодотворни години на режисьора-постановчик Филип Филипов. Той прави спектакли освен в Народния театър "Иван Вазов" (близо трийсет на брой), и на много други сцени: в Театъра на армията, в "Сълза и смях", в Благоевград и Кърджали, в Ботевград и Добрич, и естествено със студентите си в учебния театър при ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", където е успешен професор.
При него са завършили видни наши актьори и режисьори като Георги Георгиев-Гец, Георги Русев, Вълчо Камарашев, Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, Кирил Господинов, Стефан Воронов, Венета Зюмбюлева, Джуни Александрова, Маргарита Младенова, Енчо Халачев, Красимир Спасов, Крикор Азарян и много други.
Колкото и да се мъча да съм пестелив в изреждането, налага ми се да спомена и поне част от чудесните спектакли в Народния театър, режисирани от Филип Филипов. Инак спомените ми за тях, защото повечето съм ги гледал, и то не по веднъж, няма да ми дават мира. Това са: "Дванайсета нощ" от Уилям Шекспир (с фантастичното участие на Константин Кисимов), "В навечерието" по Тургенев (с Любомир Кабакчиев), "Майка на своите деца" от Афиногенов (с Ружа Делчева), "И най-мъдрият си е малко прост" от Отровски (с Апостол Карамитев), "Херцогинята на Падуа" от Оскар Уайлд, "Пътник без багаж" от Жан Ануи, "Деца на слънцето" от Максим Горки, "Почивка в Арко Ирис" от Димитър Димов, "Протокол на едно заседание" от Александър Гелман и много други. Заедно с предпочитанията си към пиеси от световната класика Филипов поставя и доста руски и съветски произведения, а освен работите му по Иван Вазов, Димитър Димов и Камен Зидаров, проявява грижата си към родната драматургия със своята работа над пиеси с по-скромни качества.
  То се видя, че писането ми за Филип Филипов се базира главно на цитати, но нека кажа нещо и аз, от свое име: Макар според спомените на учениците си и артистите, с които е правил постановки, Филип Филипов да е бил изключителен работохолик, неговите спектакли се отличаваха с богатство на емоцията, с някаква жизнена сочност с налаганото на зрителя чувство, че е срещал някъде героите, че ги познава като свои съседи или близки роднини. Неслучайно познавачите разделят големите ни театрални режисьори на ерудити, каквито са Боян Дановски и Кръстьо Мирски, и щедро надарените от природата Стефан Сърчаджиев и Филип Филипов.
"Филип Филипов беше необуздан, не се побираше в познатите ни дотогава ритми и емоционални степени на изява. Бушуваше и "стърчеше" от сцената. Не се съобразяваше с хода на спокойното действие." Това са думи на неговия колега Любен Гройс.