14 Ноември 2024четвъртък12:07 ч.

Чичен Итца

Репортаж

В чудния свят на маите

Днес жертвоприношения няма, но местното население пази традициите

/ брой: 91

автор:Таня Глухчева

visibility 2989

По пътя към джунглата екскурзоводът се шегува, че има цял автобус с испанци и португалци за принасяне в жертва. Най-горещите дни в годината са между 5 и 10 август. Тогава са правени най-многото жертвоприношения в чест на Бога на Дъжда ЧаСак, с молитва за повече валежи. Надавам радостен вик. "Защо се радваш, не чу ли, че ще ви пожертваме?", пита ме любопитно нашият гид. "Да, но вие казахте "испанци и португалци", а аз съм българка, така че ще бъда спасена!"

Маите са известни не само с кървавите жертвоприношения, с изтръгване на сърцето и изяждането му, още пулсиращо, от Върховния жрец. Често ги свързват с двата им календара, пророчеството за края на света през 2012 г., величествените пирамиди в джунглите на Централна Америка. Написани са много книги, снимани са научнопопулярни и документални филми, но винаги има нещо ново, с което да ни изненадат.

Обитавали са земите, които днес обхващат южно Мексико, най-вече полуостров Юкатан, Белиз, Гватемала, Хондурас. По незнайни причини жреците и маите, живели в района на пирамидите, т.е. висшето общество, са изчезнали. Когато испанските завоеватели отиват там, намират свещените им градове обезлюдени, но и непокътнати. Останали били само обикновените хора, които нямали достъп до знанията и тайните. Затова и днес светът на маите представлява голяма загадка.

В наши дни има различни племена на маите, които продължават да живеят в джунглата, говорят свои собствени езици, често те дори не си приличат (сякаш са от различни езикови семейства) и много рядко имат контакт с "белите" хора. За тях, те са "лоши" и "опасни". Въпреки това, с помощта на екскурзовод, който е успял да спечели доверието им, научавайки езика им, понякога някой турист може да отиде при тях, пътувайки две седмици на кон. Пътят минава по тесни пътечки, нощува се в палатки и има специален човек, който да носи багажа. Когато чуждоземецът влезе в селото им, всички се събират да го посрещнат. Сядат в центъра на селището и всички се хранят заедно. Пръв опитва храната старейшината, после следващият по важност и накрая странникът. Ако някой пожелае да пие вода, се донася голям съд, от който първо пие отново най-главният, после подчинените му. Всички пият от едно място. Не можеш да изпитваш погнуса или отвращение. Ако по някакъв начин се почувстват обидени, те изгонват, но този път сам си носиш багажа. Докато си там, с облекчение разбираш, че са престанали да практикуват жертвоприношения, както и някои други традиции като например "да се направи детето хубаво".

Според еталона им за красота, "колкото си по-грозен, толкова си по-хубав". След раждане на бебето умишлено са му деформирали черепа, правейки темето плоско. Слагали са дъска на носа, за да се счупи и да стане кривогледо, а зъбите ги инкрустирали с яспис. В кой момент са престанали да го правят, не става ясно. Продължава традицията обаче да се женят на 12, 13, 14 години и в семейството има най-малко десет деца. Хранят се предимно с плодове и зеленчуци, корени и много рядко с месо. Когато някой мъж от селото убие диво прасе, настава празник. От прадедите им е останало още да се къпят по три пъти на ден. Интересното е, че когато завоевателите са пристигнали в Новия свят, не са имали хигиенни навици и мисълта, че индианците се къпят често, ги навела на мисълта, че са много грешни и така "измиват греховете си".

Шамани - повечето европейци ги свързват с магии и донякъде са прави. Шаманите са "добри" и "лоши". Първите са лечители. Дори и днес хората се доверяват на тях, а не на съвременната медицина. Лекуват с билки, отвари и заклинания. Също така развалят черни магии, направени от "лошите". Разбират, че магията наистина е развалена, когато не желаеш да отмъстиш на злосторника - напълно си се "изчистил".

Хуего де пелота. На специален терен пет пъти годишно маи от различни места се събирали да играят "на топка". Участвали два отбора с по седем играча, наблюдавани от седем съдии и каменен "кош", поставен на височина 7 метра (числото 7 било свещено за тях, почитали са толкова планети). "Кошът" е обърнат настрани и е с диаметър 30 см, а топката е 28 см. "Вкарваш" я с коляно, ханш, лакът или глава. Обикновено срещата продължавала 11-12 часа и приключвала при резултат 1:0. Наградата на победителите била да бъдат пренесени в жертва. Въпрос на чест било да докажеш, че си достоен да отидеш при боговете. Днес "хуего де пелота" се играе пред туристи, но "специалната" награда не се присъжда.

Чичен Итца. Мястото, където трябваше да се отвори небето и да се постави началото на края на света. В продължение на векове е било владение на знатни испанци, които го продали за 50 щатски долара на американец. През 1914 г., търсейки злато, той взривил с динамит част от комплекса, обявен днес за културно наследство. През 1935 г. започнала реставрацията.

Тази площ от 27 квадратни метра била предназначена само за жреците, на обикновените хора не им било позволявано да ходят там. Твърди се, че всяка година на 21 март и 22 септември между 15,30 и 17,30 часа на Земята слиза върховният бог Кукулкан. Хората могат да се любуват на образа му по склона на пирамида в Чичен Итца. Богът, представен като змия с пера, слиза да провери какво става при простосмъртните.

Няма как да не споменем пирамидите. Някои от тях са толкова високи, защото на всеки 52 години построявали нов храм върху стария. По този начин се получава храм в храма с живописни рисунки и пъстри цветове. Най-старата пирамида на полуостров Юкатан - Ек Балам (Черният ягуар), е единственото място, на което се виждат статуи на мъже с крила, което до днес остава необяснимо за историци и антрополози.

Допреди няколко години се твърдеше, че най-високата пирамида на маите се намира в Петен, Гватемала. Впоследствие в другия край на джунглата бе открита три пъти по-голяма пирамида, чиято реставрация продължава и до днес. А колко още скрити неща и тайни има в гъстите джунгли на Централна Америка? Едва ли някога ще разберем със сигурност...

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 70

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 68

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 60

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 73

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ