Ученикът на 5 години дете ли е?

Вече стана практика в парламента да се приемат закони, които вместо да решават проблемите, създават нови. В случая с поправките в Закона за народната просвета дори не става дума за прословутите лобистки интереси. По-скоро изначално зле подготвени законови текстове (и ридически, и професионално) обрастват с нови недомислия и такъв ясен въпрос например като обхващането на 5-годишните деца в предучилищна подготвителна година се заплита в абсурден възел, който няма разплитане.
Спор няма, че е полезно малките деца да навлизат по-отрано в навиците за живеене в общество, за усвояване на елементарни първични умения за съсредоточаване върху учебна материя, пък и за усвояване на книжовен български език. В по-добре уредените страни въвеждането на децата в гражданска възпитателна среда от 5, че дори от 4-годишна възраст, отдавна се практикува. Въпросът е как се прави това.
В бързането си да отчете бурна дейност ГЕРБ превръща системата в хаос. Няма как да прибереш 5-годишните в задължителна забавачка, ако в тази забавачка няма места, няма база и подготвени възпитатели и съвсем няма програма за обучаването на малките хора. Няма ги дори задължителните по закон държавни образователни изисквания, които трябва да кажат какви да са условията и програмите в системата на предучилищна подготовка. Не е ясно защо, след като нищо от това не е нито обмислено, нито осигурено, просветното министерство се юрна да вкарва текстове в закон, внасяйки ги за по-бързо от името на депутатите си.
А веднъж внесен в НС, недомисленият текст става нещо като фетиш за герберското мнозинство и въпреки очевидните нелепости то го защитава като Павлик Морозов на амбразурата. Ако от опозицията предложат малко разум, това е сигурен знак, че с всякакви хватки и най-вече с гилотината на гласуването той ще бъде отхвърлен. В нито едно Народно събрание досега комисията по образование и наука не е работила чак по този начин. Винаги е имало някаква степен на консенсус, че образованието е сакрален въпрос за българската нация и си заслужава общите усилия да му се създаде що-годе приемлива законова база. Заседанието на комисията преди три дни по въпроса за 5-годишните деца бе чист абсурд - с часове депутати от БСП, ДПС и "Атака" убеждаваха гербаджиите в елементарни неща, по които всеки родител би се произнесъл за пет минути.
Първият въпрос бе къде да става задължителната подготовка и обучение на 5-годишните деца - в детската градина или в училището. Според проекта на ГЕРБ родителите избират - в забавачката или в училището. Разбира се, всеки родител избира детската градина, където условията са подходящи за малкото дете на възраст една петилетка. Това показа и изследване на НЦИОМ, в което 84% от отговорилите посочват детската градина. Не е ясно защо от ГЕРБ са поръчали това изследване, след като резултатът му изобщо не ги интересува. Предложението на Лютви Местан (ДПС) и на Огнян Стоичков ("Атака") бе да се запише, че подготвителните групи за 5-годишните са само в детската градина. Логиката е ясна - в големите градове местата в забавачките не стигат за всички деца, а в момента там са и 6-годишните, за които отдавна е в сила задължителната предучилищна година и техните родители също избират къде да ги пратят. Повечето предпочитат, разбира се, детската градина. Защото и родителите, и училищните директори не намират за нормално малки деца да битуват заедно с 15- или 18-годишни тийнейджъри. Пък и в училищата условия за толкова малки хлапета просто няма. А няма и дори елементарна справка от МОМН колко 6-годишни деца в страната реално ходят в подготвителна група! Но ако мястото за задължителната подготовка е по избор на родителя, напълно реално е местата в забавачките да се заемат от 6-годишни и по-малките ще са принудени да отидат в училище.  
В малките селища проблемът е още по-сложен, защото на много места вече няма училища, на други няма детски градини. Аргументът на герберските депутати, че се давало право за свободен избор на родителите, е смешен. Няма свободен избор при липсата на места или на средства за осигуряване на училищния транспорт до друго селище. Сдружението на общините вече алармира, че пари за тази цел няма след орязването на бюджетите. Според МОМН били осигурени 7,5 млн. лв. за 5-годишните. Само че преди ден МС реши, че след като бюджетът за националните образователни програми бе намален от 105,2 млн. лв. на 56,2 млн. лв., парите по програмата за училищния транспорт от едно до друго селище се орязват с 10 млн. лв. С това пътят на надеждите стига до тупик. Ако проектът на ГЕРБ бъде приет и в пленарната зала, общините ще имат две години да осигурят условия за обучаването на 5-годишните. Т.е. идеята била за малките предучилищната подготовка да стане задължителна след 2 години. Проблемът е, че за тези 2 години убитите от безпаричие общини няма как да построят нито детски градини, нито нови класни стаи. В същото време кметът на София Йорданка Фандъкова обяви, че се въвежда целодневно обучение за първолаците. И къде ще ги съберат всичките тези малки деца на 5-6-7 години по цял ден в наличните училища? 
Никакви аргументи на опозицията обаче

не сломиха мнозинството

То стигна наистина до абсурда да разсъждава "според семантиката на думата" детето на 5 години дете ли е. Като един депутатите от ГЕРБ гласуваха 5-годишните да учат и в училищата. Отхвърлиха дори предложението да им се дава предимство за детските градини. Като по чудо Местан успя да ги убеди в закона да се запише, че за да приемат 5-годишни деца, училищата трябва да им осигурят условия за отдих - сиреч стаи с креватчета за следобеден сън. Което само по себе си отправя училищните "подгответа" в бъдеще далечно необозримо.       
Абсурден бе и спорът за храненето на децата. Според герберите трябвало да отпадне изискването за "столово хранене", понеже било... анахронизъм! И гласуваха да отпадне. Сиреч - за малките не е задължително да има топла храна, може да минат и със сухоежбина. Наложи се Местан да обяснява, че родителите по-скоро ще се обърнат към Страсбург, отколкото да пратят невръстните си малчугани извън дома при такива условия, колкото и задължително да е това и

каквито и глоби да ги заплашват

при неизпълнение. Защото според закона клетите родители ще бъдат и глобявани със солени стотачки, ако не пратят детето в предучилищна група. Чак тогава депутатите на ГЕРБ кандисаха да прегласуват текста и "анахронизмът" все пак остана в закона.
И с таксите се получава хаос. За задължителната предучилищна подготовка родителите не плащат, издръжката на децата се осигурява тази година от държавата, догодина може да задължат общините да я дават. В същото време за нормалната детска градина родителите плащат такса, определена от общината. Значи за 5-годишното дете в обикновена забавачка родителят плаща, а в подготвителна група, пак в забавачката, не плаща. Освен това издръжката на 5-годишното дете става по-висока от издръжката на един първолак, че и на ученик в по-горните класове. Един министър и дори общини вече обявиха, че родителят ще плаща за храната при всички случаи, понеже тя щяла да бъде "по нов стандарт за качество". Хем те задължават да си пратиш детето в подготвителна група,

хем ще плащаш за това

Не се връзва не само от човешка, но и от юридическа гледна точка.         
Колкото до програмите за подготовката на 5-годишните, пълното неразбиране на целта на заниманието пролича ден след комисията от съобщението на община Бургас, която бодро рапортува, че веднага прилага на практика повелята за 5-годишните. Програмата, по която ще премине предучилищната подготовка, няма да бъде по-различна от тази на децата, които в момента са в последните години на забавачките, рекоха от Бургаската община. Като няма да е различна, какво изобщо се върши? Просто правят детската градина задължителна? С куп нови проблеми. Ето я в действие липсата на образователно изискване и на програма за предучилищната подготовка. Иначе казано - липсата на държавна политика за образователната система.


Проф. Георги Колев,
депутат от ДПС*
Не може в образованието нещата да се решават на коляно заради партийна депеша 

С това изменение в закона реално уреждаме проблемите, свързани с образователните и обучителни процеси с децата в големите градове и в общинските центрове. А в отдалечените населени места проблемите при децата остават - тяхното придвижване, организацията и целодневният престой. Предложената поправка в закона не дава отговор на тези проблеми. Когато примерно в едно семейство, живеещо в отдалечено населено място, има деца на 5 и 6 години и те трябва да излязат сутрин в 7 часа, за да се приберат в 17 или 18 ч., а родителите нямат изход, защото се набелязват и глоби, какво правим? Какъв отговор дава на тези хора промяната, която сега ние гласуваме? Никакъв. За съжаление никой от нас няма реална представа за проблемите в тези селища.
Аз също съм представител на такъв регион. В Шуменско, Разградско, Силистренско, в Добричко, в Търговищко ще ги имат тези проблеми. Ние в момента правим промяна в закона, за да решим някаква партийна депеша. Има за усвояване някаква определена сума и ние трябва да я нагласим. А нямаме нито организационна система, нито нормално администриране, за да осъществим такава промяна. Не сме подготвени дори и в центъра на София. В статистиката излезе, че около 8500 деца в София не могат да постъпят в детска градина, въпреки желанието на родителите им. Тези деца къде ще отидат, нима има 8500 свободни места в училищата? Като прибавим и 6-годишните, които също задължително трябва да са в подготвителна група, какво правим? Математиката нещо не излиза.
Нека правилно да бъда разбран. Едно е патийното желание, друго са реалностите. В образованието не трябва да се решават проблемите на коляно. Трябваше в закона да бъде записано, че мястото на 5-годишните в този възпитателен и обучителен процес е в детските градини, тъй като там има обективни условия за тази възрастова група. Има определени психолого-педагогически особености в отношението и действията спрямо децата на такава възраст. Казвам го като човек специалист в образователната система. Не може по преценка на родителя да се определя къде да отиде детето - дали в детската градина, или в училище. Не може да има 5-годишни в училището, а 6-годишни - в детската градина. За съжаление заради това, че предложенията бяха направени прекалено компетентно и от представител на опозицията, те не бяха приети. Слава богу, че поне приеха предложението на Местан за столовото хранене и за задължителни места за отдих при целодневно обучение в училище. Макар че, пак ще кажа - на този етап липсват реалната организация и подготовка. Минимум една година трябва за изграждане на такава база в едно училище, дори да има пари. А то няма.         
 
-------------
*Проф. Колев е доктор по педагогика и доктор на историческите науки, декан на Педагогическия факултет в Шуменския университет