15 Ноември 2024петък14:59 ч.

Георги Попов:

Търговците диктуват цените на хляба

Над 60 на сто от насъщния, който яде българинът, идва от сивия сектор, казва председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите

/ брой: 3

автор:Мая Йовановска

visibility 2246

ГЕОРГИ ПОПОВ е роден в София. Работил е във Външнотърговска банка, Българското национално радио и като журналист в информационна агенция "Балкан". Председател е на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България".


- Г-н Попов, след прогнозите отпреди Нова година за повишение на цените на хляба поскъпването вече е факт в някои градове на страната. Ще продължи ли да расте цената на хляба?
- Цената на хляба ще продължи да расте, тъй като фурните зареждат с новото брашно. Наши членове ни съобщиха, че вече има нови цени на брашното. Поредното увеличаване на цените е с около 40 лв. на тон, или 30-40 ст. на килограм. Тези 30-40 лв. на тон директно влизат в себестойността на хляба. Получи се натрупване, което започна от края на м.г., продължи в началото на т.г. и цената на хляба започна да се катери нагоре.
- Преди Нова година също бе отчетено поскъпване на брашното. Каква е неговата цена в момента?
- Към днешна дата най-евтиното брашно, което може да се намери, и то при покупка на сериозни количества, е около 740-760 лв. за тон. Това е средна цена. Но има и цени, които надвишават 800 лв./т. Това са цени, на които купуват по-малките консуматори, което е нормално. Когато някой купува 1 т брашно за месец, той го взема на една цена, а когато се купуват 100 т - цената е друга, по-ниска. Поради тази причина говоря за средна цена. Най-ниската е около 700 лв./т, а най-високата - над 800 лв./т.
- Какво поскъпване могат да очакват потребителите?
- Очаквам, че в близките две седмици цената на насъщния ще се вдигне поне с 15%. Това означава, че килограм хляб ще е над 1,50 лв.
- За килограм на едро?
- Да. Това е цената, на която се произвежда хлябът.
- Печалбите сигурно са различни, браншът е много шарен, но колко печелят коректните хлебопроизводители от един хляб?
- Между 1 и 3 ст. печелят от един хляб.
- Значи начинът да спечели производител е да има по-голямо производство?
- Това е единственият начин да печели. Или да продава скъпи продукти, които имат по-висока себестойност и съответно - по-висока норма на печалба, които са и трудоемки за изпълнение.
- Е, да, но това е много малък дял от хлебните продукти, които се продават.
- Да, много е малък делът на подобни продукти. От тях реално една фирма не толкова печели, отколкото покрива евентуалните си загуби от промените в цените.
- Поскъпването на брашното как ще се отрази върху фирмите в бранша. Възможни ли са фалити?
- Твърде вероятно е да се стигне до подобен негативен сценарий, защото хлебопроизводителят не може да каже: от утре хлябът не ми е 1,40, а 1,50 лв. Няма как да го направи поради простата причина, че той предупреждава търговските вериги, които продават хляба му, въобще магазинната мрежа, а цената е записана в договора, който има. И обикновено търговецът решава кога ще се вдигне цената на хляба в някакво обозримо бъдеще. Затова е много трудно да се каже, че от еди кога си ще поскъпне хлябът. Независимо, че хлебарят днес ни казва, че хлябът му е по-скъп, търговецът, магазинът определят откога и дали изобщо той ще се продава на по-високата цена.
- Кой определя тогава цената на хляба - производителят, като следствие от поскъпването на суровините и консумативите, или търговецът?
- Този въпрос е като този за яйцето и кокошката. Каквато и себестойност да има хлябът, докато търговецът не реши, че трябва да се продава на тази себестойност, производителят реално не може да продава на нормалната икономически обоснована цена. Така стоят нещата в България. М.г. министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов се тюхкаше как в един ден са се вдигнали цените на хляба в няколко града. А реално те не се вдигнаха в няколко града, в няколко района, а просто се смениха цените в няколко фирми, които държат реално пазара на хляба, това са т.нар. търговски вериги. Например еди коя си търговска верига, която има магазини в големите градове, повиши цените във всичките си клонове в един и същи ден. Тази дата съвпадна с датата, на която и останалите търговски вериги вдигнаха цените.
- Това означава ли, че търговците са тези, които диктуват цените?
- Търговците са тези, които диктуват целия пазар, особено в градовете. Има фурни, които продават по селата, и те могат да определят цената в такива малки населени места, където няма търговски вериги, но те си продават хляба според това колко реално им струва неговото производство. А когато в определено населено място дойде една търговска верига, тя започва да диктува цената, защото реално след нея не остава нито един друг продавач на пазара. А от това произтича най-големият проблем за производителите, защото най-често хлебопроизводителите са обвинени, че едва ли не правят каквото си поискат. А това не е така. Много фирми ще фалират именно поради проблемите с търговските вериги.
- Твърдите, че производителят е между чука и наковалнята, защото, от една страна, има натиск от поскъпващите суровини, а от друга - от търговците.
- Директно го казвам - от вчера цената на брашното в по-големите мелници е с 20 лв. на тон по-висока. Значи като производител аз тези 20 лв. не мога да си ги калкулирам в хляба, който ще продам утре, независимо, че реално ги давам, за да си купя брашно. И започвам да продавам на загуба.
- Всяка фирма обаче се опитва, независимо от трудните условия на пазара, да оцелее. При такъв натиск от различни страни вероятно част от фирмите, които са вече на ръба, биха могли да фалират, но друга част ще се опитат да оцелеят, без значение дали са в сивата икономика.
- Много фирми точно поради тази причина няма да оцелеят, защото, от една страна, няма как да отложиш поскъпването на суровините, от друга - няма как да реагираш с по-висока цена.
- В какви размери се е разпространил сивият сектор в бранша?
- Ако съдим по данните на националната статистика за продажбите на брашно, над 60% от производството е в сивия сектор. Защото НСИ отчита около 450 хил. т продадено брашно годишно по документи, а реално на бранша са необходими 960 хил. т. Всеки може да направи елементарна сметка, тъй като 1 кг брашно не прави 1 кг хляб. Само на база тези данни, които са официални, може да се направи изводът, че сивата икономика е над 60%, над 65 на сто дори.
- Това означава, че 60% от хляба, който ядем, е произведен в сивия сектор?
- Да.
- Докъде стигна идеята за изготвянето и въвеждането на стандарти и за хляба?
- Заявили сме своята позиция пред Министерството на земеделието и храните. Отговорено ни беше, че изцяло трябва да заработи Агенцията по храните.
- Но тръгването на тази агенция, с която още в началото на мандата се хвалеше земеделският министър, все още се чака.
- Чакали сме 15 години, ако е необходимо ще изчакаме още 15. Но едва след като заработи Агенцията по храните, хлябът ще мине към Министерството на земеделието. Той сега е "под шапката" на икономическото ведомство. Едва тогава ще започне реално работа по стандарта на хляба. Вече сме заявили категоричната си позиция, че когато се прави стандарт за хляба, искаме да има и стандарт за суровините.
- Системата НАСРР (ХАСЕП), която всички производители бяха длъжни да въведат, не контролира ли както продукта, така и суровините, от които той се произвежда? 
- Стандартът НАСРР е за безопасност, той не е за качество. Той гарантира 100%, че хлябът в България е безопасен. Абсолютно безопасен. Но не може да гарантира качество.
- Всъщност по какъв начин се осъществява контрол върху качеството на хляба сега?
- Качеството не може да бъде контролирано. То ще може да бъде контролирано единствено, ако има зададена точна рецепта и тази рецепта се изпълнява на 100%. Това е единственият начин да се следи за някакъв вид качество, всичко останало се отнася към безопасността на продукта. Практиката на ЕС е точно такава - следи се безопасността, а не качеството. Качеството е избор на всеки производител, а производителят се нагажда към търсенето на потребителя.
- Вие имате ли изготвено предложение за тези стандарти за качество?
- Нашето предложение е това, че не може да има само стандарт за хляба, без да има стандарт върху суровините. Едва когато има стандарт на суровините, тогава може да започнем да работим върху изготвянето на стандарт за хляба. Защото ще станем свидетели на същата история, каквато се получи с колбасите. Обявиха, че в саламите по БДС няма да има соя, но никой не обърна внимание, че тази соя я има в суровините. Трябва да има стандарт за суровините, за да не бъдат виновни единствено фирмите. Много е лесно да си измиеш ръцете с една фирма, че тя е лоша, че тя прави какви ли не щуротии на пазара, само и само за да печели. А държавните органи нямали никакво отношение към цялата история. Това не може да е така.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ