Старият ас царуваше в небето

Никола Гаговски

Младите брези в авиопарка приличаха на бели щастливи невести. Пролетното слънце ги огряваше и веселеше, а севернякът люлееше сребристите им коси със свежия си дъх. Цъфналите рози в цветните алеи сякаш бяха техните усмихнати деца.
Московският авиопарк не познаваше дневната тишина. Стоманените птици излитаха и кацаха непрекъснато с остро свистене. Небето вреше и земята се тресеше като на война и в нейния плен брезите и розите бяха необичайно празнични. И предадоха настроението и на мен.
Очаквах с нетърпение срещата си с небесния герой маршал Иван Кожедуб. Той летеше с курсантите, предаваше им своите майсторство и мъжество. Дори и случайният зрител като мен би познал лесно неговия полет. Летежът му беше колкото сложен, толкова и сигурен. Старият ас царуваше в небето и

учеше младите летци на сложно майсторство

За маршал Кожедуб бях чел почти невероятни неща, бях слушал от негови познати и приятели за рядко лъчезарния му характер и, кой знае защо, си представях маршала едър и суров. Въображението рядко ме е лъгало, но този път ми изневери.
Среден на ръст, набит и подвижен, маршалът крачеше срещу мен поруменял от напрегнатия полет, усмихнат и жизнерадостен. На облото му лице грееха сини очи - две късчета синьо небе. Посрещна ме като стар приятел, макар че се виждахме за първи път. От него лъхаше сърдечност и дружелюбие. И ме прегърна. После извади от вътрешния джоб на куртката си пакетче цигари "Шипка". Почерпи ме и каза, че по-хубави, по-серт цигари не бил пушил.
Седнахме на близката пейка в авиопарка и под сянката на кичестата бреза приказката ни тръгна. Знаех отчасти биографията му, но пак ми се искаше да чуя лично от него преживелиците му, защото те са малка съкровищница, от която всеки може да си "открадне" някаква поука или зрънце оптимизъм. Духовното богатство на такива хора е неизчерпаемо.
- Трудно беше моето детство, но съм доволен, че е било такова. Роден съм в Украйна, Сумска област, Шьостински район, в село Брезьовке, в семейството на селяни колхозници. Познах труда отрано. Наложи ми се девет години да работя нощно време, това ми помогна много да стана човек с твърд характер, волеви, находчив. Завърших седемлетката на украински език и винаги си спомням с мили чувства за своите съученици и приятели, за възторжените деца, за работливите колхозници. Спомените от детството за мен имат реактивна сила.
- Какво мечтаехте по онова време? - попитах го.
- Голямата ми мечта бе да летя волен като птица в небето. Като ученик в Химико-технологическия техникум станах член на Шьостинския аероклуб. Тогава войната на Изток се разгаряше, а на Запад фашистите надигаха глава. Мислех си, че в бъдеще една военна авиационна специалност може да ми потрябва. И деветнадесетгодишен за първи път излетях самостоятелно на учебен самолет У-2, впоследствие наречен ПО-2 на името на Поликарпов. Радостта ми беше неописуема. Може би

човек е най-щастлив, когато осъществи мечтата си

Както виждате, и сега обичам небето...
Три пъти героят на Съветския съюз маршал Иван Кожедуб ме покани в щаба. Разгледахме интересните класни стаи и авиационни кабинети, сложните табла и макетите на различни стари и нови, модерни самолети.
Войната сварила легендарният маршал в авиационното училище. При спомена за първата среща с врага усмивката изчезна от лицето на Кожедуб. Споменът за войната не приличаше на спомена за детството.
- Такова нещо не се забравя цял живот. Стана през март 1943 г. Край Харков. Немците не ме свалиха за малко. Оцелях по чудо. Бях притиснат и принуден да се приземя на съвсем неудобен хълмист терен. Помогна ми отличната техника. При спомена за първия свален вражески самолет усмивката се върна на лицето му. Сините му очи се оживиха:
- На Курската дъга, през лятото на 1943-а, нашата група от десет самолета срещна 27 пикиращи бомбардировача и десетина месершмита. Боят беше много тежък, сложен и неравен. Всеки от моите другари сваляше по нещо, а аз - нищо. И ето, че забелязвам откъснал се вражески самолет встрани от мен. Мигновено завивам и се втурвам след него. Снижавам се. Натискам спусъка на оръдието. То стреля, а самолетът пред мен не пада. Пак стрелям - същото. Оказа се, че съм го обстрелвал много отдалеч. Това ми беше за първи път, нямах опит. Набрах кураж и скорост, бързо го приближих и смело го атакувах. Той започна да маневрира хитро. Но аз не се отказвах - гонех го здравата. Най-после намерих удачен момент и го ударих. Вражеският самолет се запали и почна да пада. Извиках радостен: "Вася, погледни през прозореца!" Какъв ти Вася, вляво от мен летеше месершмит с кръстове и ме дебнеше. Всеки миг можеше да ме порази. Но за мой късмет отзад го обстрелваше приятелят ми Вася Мухин. Той го подпали бързо и ме спаси.

Запушихме отново по една "Шипка"

и променихме неочаквано темата на разговора. Пак го осени споменът за младостта. И с чувство на възторг Кожедуб ми разказа за упоритото, но славно учение, за незабравимите веселия с приятели и познати и за първото влюбване, което цял живот топли сърцето на човека. Стоманеният сокол се разнежи и ми стана още по-близък с откровението си. Обядвахме, но аз не преставах да мисля за незавършения разговор. Можех ли да не чуя неговия разказ за останалите му подвизи в Отечествената война. Кожедуб се усмихна духовито:
- Всъщност в Отечествената аз съм воювал само две години. Унищожил съм 62 вражески самолета. Малко трудно ще ми бъде да ви разкажа подробно. Попадал съм и в обкръжение, спасявали са ме бойни другари, аз съм спасявал летци от гибел. С две думи - възмъжах в небето.
Кожедуб ме покани в стаята на бойната слава на гвардейското авиационно поделение. Тук той ме запозна с няколко отлични стрелци и накрая ми представи възрастен мъж с посребрени коси, ветеран.
- Полковник Виктор Иванович Медведев - заслужил военен летец на Съветския съюз. Той дойде в авиацията като юноша през 1941 г. и не се раздели нито за ден с кабината на летеца. Обучил е във въздушния океан стотици млади соколи. Виктор Иванович е прекарал във въздуха, ако не се лъжа, повече от 4000 часа, усвоил е над 20 типа самолети, двайсет години е първокласен летец. Другарят Медведев е участник във всички въздушни паради на страната през тези години. Предлагам именно той да ви разкаже за

бойната история на поделението

Полковник Виктор Медведев започна направо:
- Нашето поделение беше сформирано през 1938 г. при Ленинград. Оттогава досега то премина славен боен път. Много от основателите му са били участници и са се сражавали в Испания, при Халхингол, в Корея. Особено голяма слава спечели през Великата отечествена война. Ние воювахме при Ленинград и край Курската дъга, участвахме в освобождението на Минск, Киев, Вилнюс, Рига, Варшава, Познан и завършихме бойния си път в Берлин. Унищожихме общо 1089 фашистки самолета. В нашето гвардейско поделение израснаха и се възпитаха 39 герои на Съветския съюз, в това число и нашият прославен летец и командир Иван Никитич Кожедуб.
Кожедуб прекъсна хвалебствията по негов адрес и продължи разказа му:
- Много известни герои от нашето поделение са гвардейският лейтенант Евгени Виталевич Михайлов, старши лейтенант Борис Александрович Образцов и тогавашният ни командир Лев Лвович Шестаков, загинал храбро в сражение с врага. Те са

зачислени завинаги в нашите бойни редици

Героите ни са много. Някои от тях продължават да служат в авиацията. В нашето поделение се кали и възмъжа тогавашният капитан и сегашен космонавт Павел Романович Попович...
Вечерта Кожедуб ми разказа къде е свалил последния вражески самолет:
- Излетях "на лов" в двойка с Павел Дмитриев Титоренко. И насреща ни около 40 фашистки самолета. Започнахме бой. Не трябваше да губим нито секунда. За щастие имахме опит с моя помощник и започнахме да се сражаваме по мъжки. Аз свалих два самолета и два подпалих, а Титоренко - един. Останалите немски самолети се пръснаха бързо и потънаха в облаците. Това беше последната ни небесна среща с хитлеристите край Берлин.
Кожедуб каза за България:
- Бях щастлив да посетя вашата приказна страна. Почивах едно лято на слънчевия ви Черноморски бряг и ми се стори, че не само брегът, но и хората бяха слънчеви. Там се срещнах и с български летци. Сприятелихме се. Радвам се, че са станали истински покорители на небето.