Стандартът и качеството на живота

Взимам за база 1980 г. Тогава бях главен редактор на списание, а съпругата ми работеше в БНБ. Моята заплата беше 294 лв., а нейната - 223 лв. Общият нетен доход на семейството възлизаше на 487 лв. На обяд и вечеря се хранехме във ведомствени столове по за 1 лв. или взимахме храна за вкъщи на същата цена. Така прехраната в работните дни ни струваше 88 лв. За почивните дни си приготвяхме домашна храна, с която харчовете ни се увеличаваха с още 70 лв. или общо - 158 лв. Бяхме си въвели традиция един път месечно да ходим на ресторант и с това сметката се увеличваше с още 40 лв. При хубаво време с "Трабанта" ходехме на пикник или на гости на роднини и познати. "Сапунерката", както наричха произведения в ГДР автомобил, харчеше по 6 л бензин на 100 км, а той струваше 60 ст., така че за 200 км пробег разходът беше 7,20 лв. Когато през лятото се отправяхме на почивка към морето, преполовявахме пътя с престой в хотел "Розова долина" в Казанлък. Целият отдих в продължение на две седмици като храна, нощувка и транспорт за 4 души ни струваше 200-230 лв., в зависимост от допълнителните харчове и забавления.

В София живеехме под наем

в жилище на "Софжилфонд", който за двустаен панелен апартамент беше 4,20 лв. За парно и топла вода плащахме 3,20 лв. на месец, за телефон - 1,30 лв., за студена вода - 0,36 лв. и за ток - 1,80 лв. Как така, може би ще запитат някои от хората от днешните поколения, та нали сега само за 1 куб. м вода се плаща 1,80 лв., сигурно сте се ограничавали в ползването й? Не, даже бяхме много разточителни в нейното потребление, но тогава се плащаше по 2 ст. за кубик, както и за електричество (средна цена 3 ст.- 4 за дневна и 2 за нощна тарифа).
В социалистическа България качеството на живота беше издигнато на много високо равнище. Хората не плащаха за образование и здравеопазване. Таксите в детските градини и ясли бяха 12-13 лв., а във ведомствените - 6-7 лв. Билетът за градски транспорт струваше 6 ст., а за междуградски - 15 ст. на километър с автобус и 11 ст. с влак. Самолетът от София до Бургас струваше 16 лв., а до Варна - 18 лв., като за деца до 7 г. беше безплатен, а до 14 г. с 50 на сто намаление. По БДЖ четиричленно семейство също се ползваше с 50% намаление.

От сегашната позиция на времето

аз лично най-високо оценявам качеството на природната среда и хранителните продукти. Въпреки интензивната индустриализация на страната и до края на 80-те години България си запазваше чиста природата и най-вече съхранени горите и водите. И тогава имаше пожари и макар че за тях не се оповестяваше в медиите, те бяха бързо локализирани и потушавани, а след това площите отново залесени.
 Днес този баланс е силно нарушен. Още по-негативен обаче е той по отношение на качеството на хранителните продукти. Сега на масовия пазар се продават предимно сурогати на някогашните, при това на много по-високи цени. Сирене и тип кашкавал се правят с малко мляко и с растителни добавки. В колбасите се влагат основно соя, сланина и карантия. В София има един магазин, в който се продават наистина качествени колбаси, но те струватг над 60-70 лв. за килограм. Интересно съвпадение е, че той се намира до черква, пред която винаги има 3-4 просяка, които молят за помощ богомолците.
Хората от най-масовата - III категория труд, се пенсионираха мъжете на 60 и жените на 55 г. със среден размер пенсия 160 лв. А издръжката на живота с посочените по-горе цени на стоки и услуги струваше средно 90 лв. на човек. Поради това както работещите, така и пенсионерите имаха възможност да правят значителни спестявания. В края на 80-те години те възлизаха на 27 млрд. лв.  Може би някой ще реплекира, че сега те са 30 млрд. лв., но между онова време и днешното има

поне две основни отлики

Първата се състои в това, че онези 27 млрд. лв. по покупателна способност са 8-9 пъти по-високи от сегашните 30 млрд. лв. Втората е, че в тогавашните 27 млрд. лв. над 90% от населението участваше с почти равностоен дял, докато 70% от днешните са притежание на 5% от депозантите.
За висококачествена храна хората със средна заплата и пенсия харчеха 20-25% от дохода си, докато днес този разход за стоки от съмнителен произход е 60-65%. Издръжката на жилището струваше около 15% от дохода, а сега е най-малко 40%. Само от тези две пера днес се получава дефицит, поради което хората са принудени да се лишават от храна и комунални услуги. Но също така от здравеопазване, транспорт, култура и развлечения. Притиснати от недоимъка, хората все повече заболяват, а нямат средства за лечение. Затова у нас средната продължителност на живота е с 8-9 г. по-ниска от тази в ЕС. Поради това при все още по-ниска пенсионна възраст у нас, спрямо Германия например, един пенсионер от III категория труд получава пенсия от средно 230 лв. в продължение на 6-7 г., а в Германия 1500 евро по 12-14 г. При това за пенсионерите в Германия има специално обгрижване. Бях в Аугсбург - град с население от 290 хил., от които 60 хил. са пенсионери. От понеделник до петък на тях се предоставя възможност да посещават СПА центрове в околността, до които ги превозват с намаление 70% за влакове и автобуси. При такса за ползване 45 евро, те заплащат 18 евро, като в това се включват всички процедури, както и храна - хлебче с вурст, сладкиш и кафе или чай. Периодично за пенсионерите се организират едноседмични екскурзии до Малта, Кипър, Мадейра на цена 130 евро. В това се включва самолетен билет за отиване и връщане, 5 нощувки със закуска и вечеря, ползване на плажен чадър и шезлонг. За периода от 1 октомври до 30 април таксата е намалена на 90 евро. Реалната цена е три пъти по-висока, но

разликата се заплаща от социалното министерство

Докато в България се спори каква да бъде пенсионната възраст и осигурителния стаж, в Холандия жените се пенсионират на 60 г., ако са родили и отгледали 2 деца, и на 65 г. - за едно, без да са имали и ден трудов стаж, като получават пенсия съответно 1200 и 1000 евро. Затова всеки месец от Амстердам отплава лайнер с 2000 пенсионери, които се отправят на круиз към Африка, Средиземноморието или Южна Америка. В тази малка по площ страна (към 40 хил. кв. км) се смята, че най-важният ресурс за просперитета на държавата е човешкият и с право. През вековете холандците са били завоеватели, през ХVII в. са владеели по-голямата част от Индонезия, Антилите, основатели са и на Ню Йорк. В края на ХIХ в. създават Бурската република (наречена още Оранжева) в Южна Африка, която води кръвополитна война с англичаните. Сега, лишена от колонии, страната ревностно защитава националните си интереси и поради това смята, че България и Румъния не могат да бъдат приети в Шенгенското пространство. За българи и румънци е затворен и трудовият пазар на Холандия, а има и ограничения за внос на стокова и най-вече земеделска продукция. При обработваема земеделска площ от 800 хил. дка, 40 хил. от които са извоювани от морето, се произвеждат 3,5 млн. т зърно и 2,5 млн. т слънчоглед. По-голямата част от

земята се стопанисва и обработва изцяло

механизирано от кооперативи. Те са създали организация за затваряне на цикъла: производство, преработка и реализация, поради което 1 л олио в техните магазини се продава за 75 евроцента. Във фермите кравите се хранят с кюспе, при което млеконадоят достига 16-19 л, при това с висока масленост. От такова мляко се произвеждат висококачествени сирена (по нашему кашкавали), които се пласират на високи цени в Европа и другите континети. У нас от тях се продават ментета, освен в споменатия по-горе магазин, където те са оригинални, но стуват 72 лв. за кг, каквато обаче е действителната им цена.
През септември ми се отдаде случай да посетя Москва и там в един ресторант в менюто имаше и холандско сирене ементал, 100 г от което струваше 60 рубли. Като разбра, че сме българи, управителят на ресторанта, човек на около 60 г., ни каза, че то изобщо не може да се сравнява с някогашния български балкански кашкавал. Сподели, че до 1989 г. два пъти е бил в България и е останал очарован от българската природа и кухня.

Какъв извод да си направим от всичко това

Необходимо е да започне работа за повишаване на качеството на живота. Един от пътищата за постигането е субсидии да се дават само на фирми, стопанства, кооперативи и еднолични стопани, които провеждат екологически чиста и висококачествена продукция, а не като сега на декар, на животно или по друг количествен признак. Направени са изследвания, според които, ако се приложи такава система, за една свинеферма, в която се отглеждат 200 прасета, захранвани предимно с листна и плодова храна и по този начин се получава екологически чисто и висококачествено месо, е целесъобразно да се дава субсидия по 180 евро на глава добитък. Това означава стопанинът да получи 36 000 евро. Освен това килограм трупно месо, произведено по този начин, се заплаща на борсата в Хамбург по 1,60 евро. Едно прасе достига до 130-140 кг трупно месо, за което се плаща средно 216 евро. При 200 отгледни животни, сумата е 43 200 евро. Така общият приход заедно със субсидиите се оформя на 79 200 евро. Направни са изчисления и за разходите за труд, консумативи, лекарства, ветеринарни услуги, транспорт, издръжка на сгради и др. Те възлизат общо на 21-22 хил. евро. Ако към това се прибавят данъци, такси, социални осигуровки и непредвидени разходи, сумата достига 26-27 хил. евро. Крайният резултат е положителен с най-малко 40 хил. евро. Достатъчно е в България да има 60 такива ферми, за да се осигури екологически чисто и висококачествено свинско месо на цена около 6 лв. за кг. Бедата е обаче, че то не се доставя директно до потребителя. Понеже производителят няма възможност да предложи продукцията си на пазара, изкупвачите я заплащат по 2,80 лв. за кг, продават я на търговците по 4,20 лв., а пък последните - на потребителите по 7,20-7,80 лв. Над 70% от бъгарската качествена продукция се изнася в чужбина, а в нашите магазини се продава нискокачествена вносна. За търговците е по-изгодно да купуват и препродават транспортирано чак от Южна Америка дълбоко замразено месо. Затова максимално трябва да се поощрява българският прозводител.
Не само хранителните стоки, но всичко, необходимо за поддържане на живота, трябва да има

цени, съизмерими с доходите на работника

със средна заплата и пенсионер със средна пенсия. Така по естествен начин ще се отговори на въпроса каква да бъде пенсионната възраст, защото и сега има хора, които работят до 77-80 г. При първото преброяване през 1880 г. в Княжество България има 215 столетници, което означава, че те са един на 11 500 човека. При последното преброяване през 2011 г. столетниците в България са 105 или по един на 72 000. Най-голяма средна продължителност на живота у нас е имало през 1979 г., когато за мъжете тя е 74 г., а за жените - 78 г. Сега тя е съответно 69 и 71 г. Това означава, че един мъж пенсионер с III категория труд получава пенсия средно 6 г., а жена - 11 г. Средностатистическото обаче съществено се различава от реалното. Годишно умират 220-230 хил. пенсионери, от които 40% са получавали пенсии от 1 до 3 г. Затова според черния хумор най-печелившият бизнес сега е този на гробарите. Още по-лошото е, че и управляващите водят държавата по изгода на гробарската логика.