15 Ноември 2024петък00:29 ч.

САЩ в окото на кризата

Макроикономическите показатели на най-мощната държава са фундаментално лоши

/ брой: 185

автор:Иван Аладжов

visibility 2823

Съединените щати, които са ударени от днешната финансово-икономическа криза със силата на ураган от 5-а степен, са и основният виновник за нея. Но за да разберем причините за случващото се днес, е необходимо да се върнем във времето при управлението на Бил Клинтън. През 1999 г. неговата администрация облекчи максимално условията за отпускане на ипотечни кредити. Целта бе повече граждани да бъдат превърнати в доходоносни длъжници на банковата система, като им се внуши, че чрез "достъпни" заеми всеки може да е собственик на дом. В своята стадна реактивност населението масово се втурна да тегли кредити. Най-облагодетелствани от законовите изменения бяха двете ипотечни банки "Fannie Mae" и "Freddie Mac". Те се превърнаха в най-големите кредитори в САЩ с $5300 млрд. раздадени средства и стоящи зад всеки втори ипотечен заем (общо над 10 000 милиарда).
За да реализират това мащабно кредитиране, те заемат $2000 млрд. от Китай и Япония, които вследствие на големия си експорт към САЩ разполагат с огромни валутни резерви от общо над $4000 млрд. В така оформилия се кредитен бизнес, който в началото се развива успешно и предоставя добра печалба, се включват и други банки от Уол Стрийт, както и множество високорискови инвестиционни хеджфондове.
За да се намали свързаният с масовото кредитиране риск и за да получат нови, евтини финансови средства, които отново да се заемат доходоносно, американските ипотечни банки превърнаха отпуснатите от тях заеми в производни ценни книжа и стартираха продажбата им на други финансови институти по целия свят. Те от своя страна започнаха да ги залагат, да ги търгуват помежду си и да ги предлагат на клиентите си. Това постави началото на разпространение на ипотечната криза от САЩ по целия свят и така тя прерасна в

глобална финансова пандемия

За да улеснят продажбата на този нов вид "Subprime" - ценни книжа (наричани още "Collateralized Debt Obligations" - CDO's = Гарантирани дългови облигации), формирани на основата на отпуснатите ипотечни кредити, емитиращите банки поръчаха (срещу щедро заплащане) да бъде оценен техният риск от "рейтинговите агенции". Дали само от липса на умение да преценят реално риска на книжата, или поради това, че на трите американски рейтинг агенции бе платено богато за "услугата", въпросните книжа получиха неотговарящо висока, положителна оценка. В типичен за американците манипулативен стил на потенциалните купувачи се внушаваше, че като инвестиционен продукт те не съдържат никакъв риск. Заради подвеждащата положителна оценка и високата първоначална доходност на лихвата от ипотечните кредити емитиращите американски банки успяха да продадат голямо количество от тези отровни книжа по целия свят. Банките и фондовете буквално се редяха на опашка, надявайки се да спечелят от кредитния бум в САЩ. Въпреки че всеки интелигентен човек, надскочил "стадното мислене", би следвало да е в състояние да оцени реалния риск. А опасността им още от самото начало се състоеше в това, че първоначалната висока печалба и разпределеният риск бързо могат да се преобърнат в гигантски загуби за всички.
Това представляваше стратегически добре замислена финансова пирамида, която се крепеше само на традиционния имидж на САЩ като страна на неограничените възможности и на официалните публикации за високия им икономически растеж и тогава ниска безработица. Въз основа на този имидж до известен момент Щатите успяваха да привлекат евтино средства от финансовите запаси на Китай, Япония, Русия и арабските износителки на петрол за рефинансиране на участващите в пирамидата свои ипотечни банки. Но това нямаше как да продължи вечно и

балонът накрая се спука

което доведе до днешната финансова трагедия по целия свят.
Но и това не е всичко. Вследствие на кризата на двете скъпоструващи войни в Ирак и Афганистан, на гигантския военен бюджет от близо $700 млрд. годишно и на огромното негативно външнотърговско салдо от ежегодно над 1000 милиарда, държавният дълг на Щатите набъбна през последната година до $13 500 млрд. (близо 90% от БВП), а бюджетният дефицит скочи до актуално 1470 млрд. (респ. -10%). Още по-чудовищна е задлъжнялостта на физическите лица и фирмите, оценявана на около $40 000 млрд. Вследствие на кризата и безработицата скочи за последните 2-3 години от 4 на около 10%, като този бич на съвременния капитализъм засяга директно близо 20 млн. души в САЩ, голяма част от които са оставени без всякаква държавна помощ.
Фундаментално лошите макроикономически показатели водят до

избледняване на имиджа

на САЩ. Цените растат, доходите намаляват, лихвите по кредитите скачат, цената на скъпо закупените имоти пада, а платежоспособността на високо задлъжнялото население намалява. Милиони американци изпадат в невъзможност да обслужват кредитите си и ипотечните банки започват масово да изземват неизплатеното имущество. Но и това не ги спасява. Те не са в състояние да осребрят огромната недвижима собственост и постепенно изпадат в непреодолими затруднения поради финансова неликвидност. А досегашните им кредитори - Китай, Япония, специализираните инвестиционни банки и хеджфондовете, разтревожени от очертаващата се криза, започват да изтеглят вложенията си.
Така в началото на 2007 г. се стига до първите банкови фалити в страната на неограничените възможности. На края на януари несъстоятелност обявява ипотечната банка "American Freedom Mortgage". Два месеца по-късно фалира "New Century Financial". През август с.г. банкрутират още две банки - "American Home Mortgage" и "Ameriquest", както и вложилият огромни средства в ипотечната пирамида инвестиционен фонд "Sentinel Management Group". С цел стабилизиране на финансовите пазари централните банки по света наливат в координирана акция няколкостотин милиарда в давещия се паричен оборот. Въпреки огромните средства ефектът е краткотраен - месец по-късно се срива международно опериращата американска интернет-банка "Net Bank". В края на ноември с.г. неплатежоспособност обявява и голямата брокерска компания "Terra Securities". Подгонени от събитията, американското и европейските правителства отново отпускат в края на 2007 г. над 200 млрд. евро и 40 млрд. щ.д. за стабилизиране на финансовата система. Същевременно с това в началото на 2008 г. Федералният резерв на САЩ на няколко пъти намалява основния лихвен процент. Но въпреки тези масивни финансови помощи през март с.г. в затруднения изпада петата по големина банка на САЩ - "Bear Stearns", след като мениджмънтът й обявява инвестиционни загуби в размер на $200 млрд. При тези условия банката се превръща в евтина плячка за конкурента "JP Morgan", който я поглъща само за 236 милиона, но след като държавата предостави гаранция в размер на $29 млрд. за частично погасяване задълженията на фалиралия институт. Същевременно с това и редица други банки обявяват огромни загуби заради спекулации с лошите ипотечни книжа. Най-голямата американска банка "Citigroup" е принудена да отпише общо $50 млрд. и постепенно губи позицията си на водещ финансов институт.
Но катастрофата не приключва с това. Следващата вълна от банкови сривове започва през лятото на 2008 г., когато фалира "Indy Mac Bank", което е вторият по големина банков крах в историята на

страната на неограничените финансови манипулации

Същия месец американското правителство под натиска на китайски кредитори е принудено да национализира двете най-големи ипотечни банки -  "Fannie Mae" и "Freddiе Mac", които де факто са в банкрут. Месец по-късно несъстоятелност обявява и "Columbian Bank and Trust Company". Оттук насетне процесът се развива с шеметна скорост. В интервал през седмица фалират "Integrety Bank" и "Silver State Bank". През септември 2008 г. следва катастрофата на гиганта "Lehman Brothers", която оставя огромни непогасени задължения към други институти и вложители в размер на $600 млрд. Само ден след това в несъстоятелност изпада и най-голямата застрахователна компания на света - "АIG" ("Аmerican International Group, Inc."), която седмици преди това е имала на хартия борсова капитализация от $1200 млрд. Правителството национализира падащия гигант за $85 млрд. През есента на с.г. в координирана акция основните централни банки по света отпускат общо над $220 млрд. за стабилизиране на междубанковото кредитиране, тъй като поради загуба на доверие и самите банки вече не си отпускат средства една на друга. Въпреки тази поредна голяма финансова инжекция още на следващия ден се срива "Аmeribank", а на 22 септември банките "Morgan Stenley" и "Goldman Sachs" обявяват, че преустановяват дейността си като чисто инвестиционни институти, надявайки се по този начин да се спасят от катастрофата. Дни по-късно рухва търговската банка "Washington Mutual". Двете седмици след това се стига и до масивен срив от около 30-40% на всички световни борси.
В деня, в който Сенатът приема закона за отпускане на нови $700 млрд. от държавата за спасяването на остатъците от американската финансовата система, рухва и банката "Wachovia", която бе погълната от "Wells Fargo". След нея фалира "Аlpha bank", после в кратки интервали падат "Freedom Bank", "Franklin Bnak", "Security Pacific Bank", "PFF Bank and Trust", "Downey Savings and Loan Association" и "The Community Bank", "Haven Trust Bank" и "Sanderson Bank" и още стотици други финансови институти. В края на 2008 г. най-голямата дотогава банка в света - "Citi Group", достига пропастта. И само незабавно отпуснатата държавна помощ и гаранции в размер на общо $350 млрд. и частична национализация, както и съкращението на 53 000 служители, предотвратяват пълния колапс. И специализираният инвестиционен институт "Merrill Lynch" обявява загуби в размер на $8,5 млрд. Вследствие на големите пасиви и неспособността да продължи да съществува самостоятелно последната бе закупена от "Bank of America".
Процесът на банкови фалити продължава до днес, като актуалната вълна засяга по-малки институти. Пред фалит са и редица предприятия от реалната икономика - като например американските мегакорпорации "General Motors Company - GMC", "Ford" и "Chrysler", които до неотдавна бяха най-големите световни автомобилопроизводители.
Но дали това ще са последните жертви в

зловещия водовъртеж

на кризата и дали отпуснатите вече общо над $1500 млрд. само в САЩ - средства, взети от джоба на данъкоплатците, ще са достатъчни, за да спасят отломките на американската банкова система и на реалната икономика? Бъдещето ще покаже. Вследствие на кризата населението в САЩ е изложено на тежък психологически стрес и вече се стигна до случаи дори на самоубийства на хора, загубили спестяванията, работата и жилището си. А това са симптоми на катастрофата, познати от времето на Великата депресия след 1929 г. На какво още ще трябва да станем свидетели в тези несигурни времена на криза и повсеместен упадък на днешния капитализъм?

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ