Вреден дивеч
/ брой: 291
Всеки, който е стягал раницата си за лов, знае, че това е едно от най-приятните неща в целия излет. От една страна, очакване за нещо хубаво, емоция от неизвестното, а от друга - предусещане, че действието започва.
Взимам шишето с ракията, без което не върви ни един лов. Идва ред на салатите и мезетата. Отварям хладилника. Част от съдържанието му тръгва към раницата.
- Остави морковите! - виква малката ми дъщеричка.
- Защо? - сепвам се аз.
- Не искам да ловиш малки зайчета! - затреперва детското гласче.
А сега де! Нали й беше обяснено, че тати ходи на лов не да убива еленчето Бамби, а лошия Кумчо Вълчо и така да помага на Червената шапчица...
- Тати не лови зайчетата с моркови, а направо ги стреля бе, глупчо! - намесва се голямата дъщеря.
Започвам да пъшкам. Ех, ако имах мъжко дете... Щеше да се върти покрай мен. Да ми помага. Да хленчи да го взема с мен. А то - момичета. Върви и се обяснявай.
- Виж сега. Тати отива на лов за вреден дивеч. Ще убивам само чакали, вълци, лисици... И така те няма да ядат малките зайчета - изричам поредната дърта лъжа.
- Няма да ги убиваш и тях! Те с това се хранят! - тропа с краче малката.
Въздъхвам примирено:
- Добре. Морковите ми трябват за зелева салата. Чу ли бибиткането? Хайде, че долу ме чакат. Като се върна, тогава ще си говорим.
Качвам се в джипа. Казваме си по едно "Наслука" и поемаме. Започват се онези топли приказки и аз забравям за разговора.
На последната пусия се сещам, че ще има продължение на разговора. Започвам да си мисля. И да споря със себе си. Я виж ти - детето пораснало. Онази приказка с Бамби и Кумчо Вълчо вече не върви. Без да е чувало за естествения подбор при животните, детето беше прозряло, че в природата всеки има право на живот. Човекът не трябва да се меси. Глупости. Чак до такива мисли едно шестгодишно момиченце не може да стигне. То просто не иска баща му да убива. Как да му обясня, че негово величество човекът, след като веднъж се е намесил в природата, трябва да си оправя бакиите? Как да обясня на детето, че днес ловът не е само стрелба, а и задължение? Ако не са ловците през тежката зима, да разорават ниви и да хвърлят жито, днес в България нямаше да има нито една яребица. Кой знае каква щеше да е съдбата и на другите животни, ако ловците не изнасяха чували на гръб, пълни със сол и царевица, ако не правеха хранилки...
Ловът е и философия на живота и смъртта. Някога човекът е влизал в схватка с животните, за да оцелее. А след това - за да владее. Почувствал се е господар. Без контрол. И така е овладял нещата, че някои видове са изчезнали. Други са намалели, а трети са само в резервати. И така е разбъркал популациите, че днес се чуди как да ги оправи. По какъв начин? Ами много просто. Ако един вид се разрасне много или му пречи, негово величество човекът го обявява за вреден дивеч и започва изтребването му.
Добре де, на научна основа ли е това твърдение? Човекът не може да пита животните кое е полезно за тях. Не е и разгадал как природата го е правила с векове преди неговата намеса. А пък и науката е една...
И се започва: в Австралия елените са толкова много, че са обявени за вреден дивеч, а в България можеш да ги срещнеш само в резерватите и в зоологическите градини. Вълкът там е рядкост, а в България е вреден. Примери от този род - колкото искаш. Чакалът в България до седемдесетте години е бил вреден дивеч. Някой се сетил, че са останали 3000 чакала - и то само в района на Странджа. Хоп - постановление. Обявяваме го за защитен вид. Нали е санитар в природата, имаме полза от него. Да, но докато е под закрила, така се е разраснал, че днес чакалите са над 30 000 и то на територията на цялата страна. Отново е вреден дивеч. И ако не се отстрелва този малък вълк, до няколко години животните в България ще ги има само в резерватите. Отстрелва се, но законно.
А какво става, когато се стреля незаконно? Нарича се бракониерство. Има райони в страната ни, където се бракониерства денонощно. По системата "всичко коз". И там не само че не можеш да видиш животни, но не можеш да срещнеш и следа от съществуването им.
Не продължих разговора с дъщеричката ми. Беше забравила за зайчетата и вредния дивеч. Реших да й го обясня като порасне още малко.