Тайната на таланта: силен дух, инат и никога да не се предаваш

Двадесетият век влезе в историята на човечеството и като начало на космическата ера - на 4 октомври 1957 г. бе изведен в орбита първият изкуствен спътник на Земята. Година-две по-рано САЩ бяха обявили своя проект за изкуствен спътник, но неочаквано за всички руснаците ги изпревариха: американците изведоха своя спътник на 1 февруари 1958 г. Излишно е да казваме, че оттогава и до днес в надпреварата за овладяването на Космоса наред със сътрудничеството между учените продължава техническото разузнаване във всички посоки, с всички средства на шпионажа.
За българското участие и признаването на България като космическа страна сме писали неведнъж. Днес ще разкажем за малко известния принос на трима българи в няколко забележителни научни програми.


ВИДЕН ТАБАКОВ - пряк участник в програмата "Аполо" за полета до Луната

Той е роден в село Стакевци, Белоградчишко, в семейство на търговец. На осемнадесет години се записал да следва в Карловия университет в Прага, но след първия семестър се прехвърлил в немския университет, тъй като Хитлер окупирал Чехия и затворил всички чешки учебни заведения.
След като се дипломирал като машинен инженер, заминал за Германия и започнал работа в концерна "Сименс" - създаване на специални материали за облицовка на подводници. В Берлинския университет завършил втора инженерна специалност - самолетостроене, защитил и докторат. Любознателният, трудолюбив и упорит българин бил забелязан от най-големия за онова време специалист по ракетостроене и космонавтика Вернер Фон Браун (1912-1977). По понятни причини в екипа на ракетчиците свободолюбивият българин не се задържал дълго - немците били много подозрителни. По ирония на съдбата през 1945 г. той е привлечен от победителите във войната да разчита секретната ракетна документация; с тяхна помощ напуска Германия и се отправя през Италия за Аржентина. Там го включват в групата, разработваща свръхзвуков военен самолет. Завръща се отново в Германия и в концерна "Байер" с колектив от учени създава материала хлоропен, необходим на авиационната промишленост.

Схема на космолета ХОТОЛ, в конструирането на който има съществен принос българският конструктор

През 1958 г. е назначен за професор в Университета в Синсинати, щата Охайо, включват го в свръхсекретна група, която работи по проекти на НАСА - ракетата "Сатурн". Главното направление, в което насочва усилията си, е създаването на специални материали. Те трябва да издържат в условия, при които работят космическите кораби - най-вече свръхвисока температура. Тя се получава при навлизането на корабите в атмосферата. Също материали, устойчиви на корозия - за повърхността на корабите и за вътрешността на кулите, от които се изстрелват ракетите.
Читателите са наблюдавали не един и два космически старта, видели са как всичко на площадките се топи и изпарява. Със средства на Пентагона проф. Табаков създава тунел за симулация на аеродинамични условия, в които се установява ерозията на перките на турбодвигателите, изложени на висока температура и обтичани от силна въздушна струя. Едно съоръжение, което успешно се използва за изпитания на материали преди прилагането им в реактивни двигатели.
Нима е малко да разкриеш причините за ерозията и уврежданията на турбодвигателите?
- Дали е прах от вулкан или внезапен сблъсък с птица, Табаков може да изчисли вредата, която се нанася на турбините на реактивния двигател - казват за българина колегите му.
Съществен е приносът на Виден Табаков и в разработването на лабораторен модел на международна космическа станция, както и в проектирането на реактивен самолет, който да пренася 700 души.
Не е тайна, че в областта на космическото материалознание успехи имат и учените в България. С тях след 1989 г. Виден Табаков работи няколко години по съвместен проект, финансиран от американската фондация NSF и Министерство на образованието и науката: български материали бяха изпитани в лабораториите на Синсинати и получиха положителна оценка. В Университета в Синсинати българинът поставя началото на докторска програма по космонавтика, в която досега са се дипломирали над 50 докторанти и 200 магистри.
- Ние, българите, се раждаме с акъл в главата - казва проф. Табаков. - Страната ни ще се оправи, когато властта вземат хора, които не са корумпирани, хора, чиято цел е не само да лапат.
 И продължава:
- В живота ми имаше моменти, когато ми се струваше, че няма да издържа, но не се предавах - силният дух и инатът дължа на българския си произход и на възпитанието, дадено в патриархалното ни семейство.
Женен за германка, ученият има две дъщери - Ирина и Лиляна, които възпитава като истински българки; едната е осиновила българче от Родопите и го учи да обича България и народа й.



ТОДОР ГАБРОВСКИ - авторът на теорията за пределите на надземния суверенитет, осем дни след полета на Юрий Гагарин го предложил за почетен член на Международната академия по астронавтика

Един от първите прависти у нас, който започва да разработва юридическите проблеми на Космоса, e роденият през 1917 г. в София Тодор Петров Габровски. За неговата всестранна творческа дейност читателят не знае почти нищо, а той е бил колоритна, бих казал, странна личност. Още като студент започнал да сътрудничи със статии на "Адвокатски преглед", "Съдийски вестник" и "Правосъдие". Заедно с адвокатлъка се посвещава и на научна работа.
Първата му монография е "Нови насоки върху субективното право"; като докторант в Софийския университет пише дисертацията "Българската конституция с оглед на съвременната политическа мисъл". Бил е председател на най-голямата трета колегия на Софийския градски съд, но го обвинили по едно дело, че е проявил "притъпена класова бдителност" и отново отворил адвокатската си кантора на бул. "Мария Луиза" 2. В черната си чанта, преливаща от папки с пледоарии пред съда, Тодор Габровски носел и поетическите и музикалните си творби.

Не виждах вече никак светлина,
не чувах вече песен сладкопойна.
Но някак си като мираж в пустиня
проблесна желаната за мен дъга.

Така завършва  стихотворението му "Спомен от 1943 година".
През 1956 г. Тодор Габровски публикува статията "Юридически проблеми на надвъздушното пространство", след нея - "Уреждане на спорове във връзка с тълкуването и приложението на международните конвенции и договори по въздухоплаването", "Проект на Шофо (Франция) за създаване на арбитражен съд по международно частно въздушно право" и др. Като главен юрисконсулт на ТАБСО - Българо-съветската гражданска авиация, Тодор Габровски е и нещатен сътрудник към Секцията по международно право при БАН. По онова време се осмелил да внесе за разглеждане в Института за правни науки своята теория за пределите на надземния суверенитет. Ала на обсъждането й всички му казват, че никакви спътници не е възможно да има около Земята, съветват го да избие от главата си тези фантазии...
Габровски настоява на своето:
- В най-скоро време ще има спътници около Земята и ние ще бъдем принудени да решаваме юридически проблеми...
На 23 февруари 1961 г. Габровски получава писмо от Международната астронавтическа федерация - МАФ, Вашингтон, в което се казва:
"...Секцията на учените по космически  въпроси - едновременно учени-социолози и естественици - има желание да прослуша такъв ваш доклад (теорията му за пределите на надземния суверенитет), като има възможност да Ви обезпечи многочислена и висококвалифицирана аудитория".
Защо ли българинът е отказал?
Защото Тодор Габровски през 1958 г. бил свален от самолета преди излитането му за Амстердам, където на Деветия конгрес на МАФ Българското астронавтическо дружество щяло да бъде прието за редовен член, тъй като тайните служби подушили, че "ученият се кани да избяга в чужбина"... Кой ще му позволи три години по-късно да лети за Вашингтон!?...
Друго нещо са публикациите му в чуждестранните академични списания - руски, френски, американски. Благодарение на тези му изяви и на активната му кореспонденция с учени от цял свят Тодор Габровски става член-основател на Международния институт по космическо право със седалище в Париж. Осем дни след полета на Юрий Гагарин с кораба "Восток" в Космоса, на 20 април 1961 г., българинът използва международния си авторитет на учен и препоръчва пред Международната астронавтическа асоциация майор Гагарин да бъде избран за почетен член на Международната академия по астронавтика - МАА.
Президентът на академията д-р Андрю Халей му отговаря:
"...Мой скъпи брат по правото:... Съгласен съм с цялото си сърце с Вашето предложение и самият аз ще предложа майор Гагарин за такова членство. Сигурен съм, че другите ще го възприемат... Аз най-горещо Ви поздравявам, мой приятелю, за това предложение и за Вашата голяма работа за по-нататъшното мирно използване на надвъздушното пространство..."
Във второто писмо на д-р Андрю Халей от 16 май 1961 г. до Тодор Габровски четем още по-висока оценка за българина:
"Мой скъпи брат, Имам честта от името на Изпълнителния комитет на Международния институт по космическо право да Ви поканя да представите доклад пред Четвъртия колоквиум по космическо право, който ще се проведе във Вашингтон на 3-4 октомври 1961 г. по време на ХII годишен конгрес на МАФ. За юридическите връзки в света, с оглед на Вашето изтъкнато становище и мнение, ще има висока оценка приносът Ви с темата "Космическите правни проблеми като фактор за световния мир и прогресивната наука"... Вашето присъствие е особено ценно, защото по препоръката на президента Леонид Седов, академик на Съветската академия на науките, ХIII годишен конгрес на МАФ ще се проведе в България през 1962 година и без съмнение много препоръки ще се направят тук, във Вашингтон".
Уви! Във Вашингтон Тодор Габровски отива едва през 1989 година; там завършва и земният му път...
В Киев, Украйна, през 1965 г. Тодор Габровски защити дисертация на тема "Международни въздушни правоотношения" за научна степен "доктор-юрист". В 1981 г. издаде монографията "Въпроси на въздушното право", автор е и на трилогията "Раздвоение" (1994-1996) и на стихотворния сборник "Откровения" (1996). В стихотворението "Объркан свят" той твърди:

Ех, този свят побъркан, покварен!
Ако атомът не го сега погуби,
със злоба и алчност потопен,
душата си завинаги той ще загуби!



Първата музикална творба на Тодор Габровски по негови стихове е "Химн на гражданската авиация", изпълнена по случай 20-годишнината на Българската гражданска авиация. Други музикални творби: "Кантата за мира" и "Алпийска поема". Той е автор на либретото на операта "Химн на Вселената", написано по покана на неговия съученик и приятел, композитора проф. Димитър Сагаев. Тук представяме стихотворението "Химн на вселената" с музикалния текст




ДИМИТЪР ЧЕРНЕВ - Създател на магнетофонната касета, пионер в използването на слънчевата енергия за отопление и за охлаждане на сгради

- Пристигнах в САЩ по времето на "Спутник"-а - разказва в началото на 1991 г. пред журналиста Енчо Господинов проф. д-р инж. Димитър Чернев.- Американците бяха просто луди, че руснаците са ги изпреварили в Космоса. И беше достатъчно да си инженер, за да те осинови Америка. А аз бях инженер. Късмет!... Само президент на Америка не можеш да станеш, защото не си роден тук.
Кой ли ще е този българин?, ще се запита читателят.

На рояла у дома: инженерът, който може да превръща слънчевите лъчи в кубчета лед и да свири Гершуин

"Заедно с Джон Атанасов той е може би другият най-известен американски учен от български произход" - така пише масачузетският вестник "Нейтик". В годините на върховата си слава той е герой на "Тайм", "Нюзуик", "Бостън глоуб" и "Крисчън сайънс монитър"...
Димитър Чернев е роден през 1930 г. във Варна. Пътят му на учен започва от София, където през 1953 г. се дипломира като електроинженер в МЕИ и постъпва на работа в Радио София по поддържането на техниката. С Иван Аршинков още като студенти се увличат по магнетофоните и лентите им. След конкурс за младши научен сътрудник е назначен в секция "Магнитен запис" на НИКФИ. Тук с приятеля си Иван Аршинков участва в създаването на методи и технологии, в разработването и производството на необходими и с високи технически параметри апаратури - инсталации за нанасяне на магнитни пътечки върху кинофилми за производство на перфорирани 35 и 16 мм магнитни ленти; нови дискове за професионални магнетофони и магнитни глави за радиото, телевизията и кинематографията.
През 1956 г. младият учен е изпратен на специализация в ГДР и неочаквано "прескача" Берлинската стена, за да остане до края на живота си в "Дивия Запад". Нека читателят сам да прецени защо се е решил на този ход: Димитър Чернев бил принуден да се откаже от баща си, който като опозиционер от групата на Никола-Петковистите бил три години и половина в лагерите "Куциян" и "Белене"; баща му е лежал в затвора и след Деветоюнския преврат, като съмишленик на Александър Стамболийски... Синът бил принуден да се откаже от баща си - иначе нямало следване и наука!
След две години от Германия Димитър Чернев прелетял океана и се установил в САЩ. В лабораторията за звукозапис на телевизионната компания Си Би Ес с д-р Нийл от Англия и д-р Йешке от Германия започнали работа по създаването на магнетофонната касета. Премахването на ролките било истинска революция! Днес касетите имат четири, а тяхната била на три стереофонични канала; размерите и скоростта на записа и записващите глави все още не са променени.
Мечтата на българина била да вземе докторат и то не къде да е, а в Ем Ай Ти - Масачузетския технологически институт в Бостън. Четири години и половина - до януари 1965 г., Димитър Чернев учи и работи, защото без стипендия как се следва? Доктор Чернев получил предложения за работа от двадесет места, но избрал Космическата лаборатория в Калифорния, където се изпълняват американските програми за Марс, Венера, "Войаджър"... Избрал тази лаборатория и продължил да се занимава с магнитния запис, само че с лазерен, а не с оптичен лъч.
Откритието, което прави, е регистрирано през 1967 г. в "Джърнал ъв лайт физикс". В същата година Димитър Чернев е избран за професор в Университета на Остин, Тексас. Горещото и влажно лято го принуждава да се замисли как жегата да се използва за охлаждане, тъй като без климатик не можело да се живее. Хрумнала му идеята да използва зиолита - минерал с невероятни абсорбционни качества, за превръщането на слънчевата енергия в охладителна сила. Четири години посветил на изследвания как да се охлаждат и отопляват сградите чрез енергия от слънцето. Първият слънчев хладилник професорът направил в мазето си и го инсталирал в градината си, за да шашва гостите си с охладени напитки и свежи плодове и зеленчуци...
Производството и продажбата на "хладилниците" започнал, след като основал собствена фирма "Зиопауър" - пионер в използването на слънчевата енергия за отопление и за охлаждане на сгради. Схемата, по която се изработват, е екологически чиста - без фреони, които разрушават озоновия слой, а коефициентът на полезно действие на машините - висок!
Професор Чернев е поддържал 60-70 патента по света, нищо че патентоването е скъпо удоволствие, иначе, казва той, "индустриалците въобще не разговарят с теб!"
След 35 години "американецът" Димитър Чернев гостува в България, която чувства като своя родина.... Във Варна потърсва гроба на баща си и не може да го открие, толкова е занемерено гробището.
- Нима няма кой да поддържа гробищата? - пита се огорчен варненецът. - Миналото не може да се изтрие ей така...