Биоравновесие
Ще разселваме ли заек подземник?
/ брой: 126
Стамен Христов
В нашата страна е разпространен и е обект на лов само европейският заек (Lepus europaeus). Неговият събрат заекът подземник вече не се среща в българската фауна. Той се различава съществено от местния и между двата вида не може да стане кръстоска. Заекът подземник обитава нископроизводителните селскостопански земи и крайбрежни морски и речни брегове, притежава висока репродуктивност, не е взискателен към естествената храна, издържа без вода продължително време. Ловът му е интересен и забавен. Месото на заека подземник притежава превъзходни кулинарни качества.
Заекът подземник (Orictolagus cuniculus) днес се среща във всички страни на нашия континент, размножава се успоредно с европейския заек и се стопанисва от ловните съюзи. Особено значение у нас има въпросът за ефективното използване на бедните, неплодородни площи, непригодните за селскостопанска обработка земи - оврази, каменни и варовикови кариери, храсталаци, пясъчни, пустеещи земи, скалисти и каменни брегове на реки и пр. Именно тук голямо значение може да придобие заекът подземник. След разселване в нископродуктивни площи заекът подземник репродуцира за кратко време добри запаси благодарение на високата си плодовитост, устойчивост на безпокойство, непретенциозност към храната и издръжливост.
Заекът подземник, попаднал в плътни глинени почви, е затруднен да изкопава убежища поради физическата слабост на предните си крайници. Най-подходящите местообитания за него са терени с леки почви - пясъчни и льосови, както и терените около черноморския бряг. За убежище той използва различни естествени дупки, скални пукнатини, варикови кариери, гъсти храсталаци и др. Наличието на естествени убежища, както и способността животните сами да си изкопават дупки в земята са двата основни фактора, които гарантират запазването на заешките популации. Когато липсват природни убежища в ловния район, такива укрития могат да се направят по изкуствен начин.
Заекът подземник е полово зрял на третия-четвъртия месец. Женската при нормални естествени климатични условия ражда през годината 3-4 пъти по 4-5 малки зайчета. Родените през март зайци са полово зрели през юли същата година и започват да се размножават, което доказва високата плодовитост. Благодарение на нея за кратко време в даден район заешките популации се увеличават. В ловната практика съществуват много примери в това отношение. В един район в Украйна от разселени 20 заека в съотношение 1,5:1 в полза на женските, в подходящи природни условия и добра охрана, след втората година заешката колония наброява две хиляди.
Практиката показва, че оптималната плътност при естествени условия е от две до три хиляди заека на 100 хектара при 200-300 екземпляра за репродукция на същата площ през зимата. При такава плътност няма опасност за унищожаване на растителността и нанасяне на щети на младите овощни фиданки.
В много европейски страни заекът подземник съществува, размножава се и е обект на ловния спорт. Общото впечатление е, че при правилно стопанисване този вид дивеч не нанася никакви вреди на селскостопанските култури или в някои случаи щетите от него са много по-малки от тези, които нанасят другите животни - например дивата свиня и еленът.
Ловът на този заек е увлекателен, разнообразен и изисква високо майсторство. Отначало ловците се отнасят скептично, но опознавайки биологията и неговото поведение отблизо, бързо изменят мнението си. Много интересен е ловът на заека подземник със специално обучени домашни порове, наречени "фуро". Този вид лов прилича много на подземния лов на лисица и язовец с териери. Очевидно можем и у нас да адаптираме заека подземник, като използваме ловностопанския опит на Франция, Италия, Чехия, Унгария, Австрия и други страни.