Съобщителна линия
/ брой: 249
Погледнете и най-малкия вир, и най-жалкия гьол. Една риба снове под повърхността, докато някаква птица се опитва да я сграбчи през водното огледало. Жаба скача и се плъзга, хлъзгава... И човек спира. Двоуми се. Докато в един миг не издържа и хваща въдицата.
Още с първото трепване на конеца той е завладян. Отново е станал дете. Отново ще наблюдава, ще изследва, ще изучава. Въдицата, каквато и да е тя, винаги ще го научи на нещо ново. Един ден, все едно дали е на десет или седем пъти по десет години, от другия край на конеца някой отговаря. Първата риба пресича огледалото... Изящна пъстърва или грозен сом - няма значение. Тя е обагрена в цветовете на изкушението, и като първата любов не се забравя. Въдицата се е превърнала в открита съобщителна линия.
Марсел Донзнак