Риболов с носена от течението въдица

Риболовът с носена от течението въдица  е възникнал във Франция, край бреговете на Лоара, по времето, когато такъмите не са позволявали развихряне на въобръжението и още по-малко да се замята точно. Този риболов се практикува в реките, като въдицата се залага, както при обикновения риболов. Макарата просто е резервоар на допълнително влакно. Тя трябва да е от малките леки модели, за да се борави с нея лесно. Течението понася въдицата, за да може да се лови надалеч без силно замятане. Щом влакното се обтегне, вместо да се вдига въдицата и да се метне отново, тя просто се оставя на течението, което освобождава толкова влакно, колкото е необходимо.
Въдицата се задържа постоянно, така че, като при класическия риболов, тежестта и кукичката да се движат винаги пред плувката и останалата част на въдицата. Непрекъснатото поддържане на напрежението прави реакцията на засичането по-точна.
Този начин на риболов ни дава възможност да проучваме отдалечените кътчета във водата, без да се показваме много-много. Той е подходящ за улов на твърде плашливи и предпазливи риби, като кефала и мряната. В бистри и плитки води всички риби са прекалено бдителни. Не знаем много добре как те виждат какво става извън водата, но на всеки рибар е известно, че реагират на сенките, падащи на повърхността, на движещи се по брега силуети.
Поставяйте по-скоро здраво влакно, например с дебелина 0,14 - 0,16 мм и дори още по-дебело със средни кукички - № 14 или 12, от типа "ковани". Тук няма нужда да се хитрува с тънки кукички, защото срещу течението, често между различни препятствия, трябва да се водят известни със своята мощ риби. А ако мястото е обитавано от по-дребни риби, кукичката № 12 няма да им попречи да кълват, щом стръвта ги привлича.
Тази техника не позволява моментално засичане, но практиката показва, че при кукички с по-дълго стъбло по-рядко се изпуска рибата.
За този вид риболов все повече се налагат издутите отгоре плувки с къс, доста твърд кил и тънка антенка с флуоресцентна топчица накрая, за да се виждат ясно отдалеч.
Стръвта може да бъде просто торен червей. Белите червеи се нанизват във вид на грозд, прободени през дебелия им край, един до друг, така че да се получи гъмжаща топчица, покриваща цялата кукичка. Топчетата от примамка трябва да не са много стегнати, за да се размият, плувайки.
При този риболов може да се използват и други видове стръв, които ще напълнят кошчето ви както с костури, така и с едри червеноперки или бабушки, ако усвоите последователното дърпане и отпускане на въдицата.
Най-необходимите такъми тук са прът с водачи и монтирана малка макара с около 50 м влакно. Влакното се освобождава, като се вдигне скобата, закрепена шарнирно на кожуха. Тя пада обратно сама под действието на дръжката. С вдигането на скобата влакното започва да се отмотава като спирала, без да среща съпротива... и в крайна сметка се усуква по цялата си дължина. Затова то трябва да се сменя един-два пъти в годината. При всички случаи съвременните синтетични влакна трябва да се подновяват поне веднъж годишно, тъй като се повреждат от ултравиолетовите лъчи, както и от чисто механични въздействия.
Този стар и ефикасен начин на риболов има също и своите неудобства. Голямата дължина на влакното забавя реакциите при засичането. Дори и с прът от пет метра въдицата се доближава неизбежно до брега, на който стоите, а това ограничава в голама степен обхвата й, да не говорим за проблемите с видимостта. Но който веднъж е опитал магията на бързея и е усвоил ваденето на рибата срещу течението, ще се радва на красиви мигове и, разбира се, на пълен живарник.