Архивите са живи
Разказано от Димитър Калчев
/ брой: 214
Организирах няколко от сафаритата на Пенчо Кубадински през осемдесетте години на миналия век. Бях от доста време в Африка, имах опит в лова и често ми го изпращаха за някои по-специални ловове. За световното ловно изложение през 1981 г. Пенчо Кубадински трябваше да отстреля трофеен лъв, за да попадне в класацията. Издебнахме елитен лъв и Кубадински го простреля в хълбока отстрани. Лъвът се изправи в предсмъртна агония. Ние не бяхме сигурни, че е убит. Литературата, която бяхме чели, не беше достатъчна. Никой от нас не беше ходил на лов за лъвове. Къде от страх, къде от неопитност, аз и колегата започнахме да стреляме. Убихме го. Оказа се, че сме го простреляли на няколко места в главата и сме похабили трофея.
Наложи се на другия ден да ходим отново на лов. Изстрелът на Кубадински беше точен. Трофеят днес е в музея на Ловно-рибарския съюз.
Присъствах и на лов на слонове. Чел съм впечатляващите описания на Джон Хънтър как се убива слон, но аз не съм стрелял. Слонът има три точки на поразяване. Едната е линията на очите и визираш четири пръста нагоре, другите са зад ушите, но когато тези огромни ветрила се веят, трябва много внимателно да спазиш момента, защото куршумът може да се приплъзне по ухото. Третата точка са колената на предните крака, за да го обездвижиш и да го застреляш където трябва. Изстрелът на Пенчо Кубадински беше в линията над очите. Той имаше сериозна пушка - Зауер 10 мм, така че нямаше проблеми при точен изстрел.