Прелетът на птиците

Птиците са над 8600 вида и след рибите са най-многобройната група гръбначни животни.
Миграцията им занимава хората от древни времена.
Повечето орнитолози са на мнение, че тя се дължи на климатичните промени, настъпили през ледниковия период. Според тази теория сегашните райони на мътене тогава са били постоянни места.
Други твърдят, че родината на прелетните птици са били онези места, в които сега зимуват и от които са били принудени да мигрират поради увеличаване на броя си. 
Понякога склонноста към миграция се обяснява и с действието на хормоните.
И днес науката не може да обясни напълно защо прелетните птици изминават толкова големи разстояния и как намират пътя си. Думичката "инстинкт" не е достатъчно доказателство.
Едно от обясненията е, че ползват някакви ориентири. Повечето ловци знаят, че в тъмно и мъгливо време гъските и патиците летят на много малка височина - 20-30 метра, за да се ориентират.
Друга хипотеза е, че птиците усещат магнитните полета на Земята.
Най-общо казано, миграцията е два вида - по вертикала, когато птиците слизат през зимата от високите части на планините към долините, и по хоризонтала, когато ятата поемат на юг.
С настъпването на пролетта те се връщат не само на своя континет и в своята страна, а дори в своето гнездо.
Птиците са най-добрият лакмус за смяната на сезоните. Обяснението е, че цикълът на живот на птиците е свързан с със слънчевата светлина и продължителността на деня.
Основната причина за миграцията е, че през зимата птиците трудно си намират храна. Факторът температура не е решаващ. Те могат да издържат на температури -50 градуса.
Птиците имат по-висока температура на тялото в сравнение с останалите топлокръвни животни. При летенето те изразходват голямо количество енергия за поддържане на тази по-висока температура.
Прелетите са главно нощно време, за да могат птиците чрез усилено хранене през деня да компенсират изразходваната огромна енергия при летенето. Височината на полета е различна: повечето от дребните птици (пъдпъдъкът, гургулицата) прелитат на височина от 300 до 400 метра, докато едрите птици (гъските, жеравите) летят на височина над 800 метра. Птиците летят и с различна скорост, но тя варира около 80 км в час.
Над България още от древни времена минават два главни прелетни пътя - "Виа Понтика" (черноморският) и "Виа Аристотелес" (беломорският).
За съжаление пресушаването на блатата и другите водоеми, в които миграционните пасажи си почиват и се хранят, доведе до силно намаляване на броя на птиците, които се задържат по нашите места.