По-добре на въжето, отколкото срещу народа

Преди да прочете словото си за откриването на Учредителното събрание, Негово сиятелство княз Дондуков поискал по-първо благословението на бившия екзарх Антим І. От конака депутатите отишли в малката старинна черква "Св. 40 мъченици", където престарелият Антим Видински отслужил молебена.
"Додето трая службата, топовете гърмяха непрестанно и многолюдието, събрано навън по близките улици, продължаваше да вика: "Урр-а-а!" Черквата "Св. 40 мъченици" е малка, тъмна, ниска, но в тоя тържествен час тя бе преобразена. Сводът й сякаш се издигаше до небето, стените й се ширеха сякаш безкрайно. Душата на българския народ бе се събрала тук в един полет на провидението и в една молитва. Ние плакахме от вълнение и радост", пише делегатът Харалампи Златанов.
Неудържим бил плачът и на Антим І...
Как да не плаче със сълзи на очи от великата радост, че е видял България свободна! Та нали през целия си съзнателен живот се бе борил за независима българска православна църква, за национална държава. Неофит Бозвели (1785-1848) придаде на православието български дух и откри легалната борба срещу Патриаршията, която бе успешно продължена от епископ Иларион Макариополски (1812-1875), който още в 1860 г. не спомена името на цариградския патриарх; през 1870 г. бе учредена Българската екзархия - точно хиляда години след раждането на българската църква; на Църковно-народен събор в 1871 г. е приет Екзархийският устав, който определено можем да наречем Първата българска конституция...
Година по-късно Цариградската патриаршия обявява Българската църква и българския народ за схизматични (схизма - разкол, разделение, б.а.) и ги осъжда. Противоканонична и нищожна юридически, схизмата е свалена през 1945 г., патриаршеското достойнство е възвърнато през 1953 г.
Днес ни е трудно да си представим как Антим І е довел борбата не само срещу Патриаршията, но и срещу Високата порта, до успешен край. Знаем само, че без църква няма национална държава! За титаничната борба на Антим І е показателно признанието на българските първенци - депутати в Учредителното и в І и ІІ Велико Народно събрание: бившият екзарх Антим І е председателствал І Велико Народно събрание, заседавало само един ден - 17 април 1879 г., на което княз Александър Батенберг е избран за монарх на освободеното българско княжество; председателствал е и ІІ Велико Народно събрание.
Първият български екзарх Антим І със светско име Атанас Михайлов Чалъков е роден през 1816 г. в Лозенград. Майка му Гена овдовяла млада и се омъжила за Михал Чалък Георгиев. Атанас наследил добротата и умственото дарование на майка си, бил упорит и смел в игрите и борбите с децата от махалата. Една сутрин Атанас стигнал с лодка до Света Гора, следвайки заръката на майка си "да бъде учен и духовник". В манастира Каракало бил постриган под името Антим (1837), след време постъпил в Хилендарския манастир, посред "вечний шепот на шумите горски", в това "убежище скрито от лъжовния мир", където вкусил блаженството за душата си, според собствените му признания.
В светата обител се научил да чете на роден език, там прочел Паисиевата "История славянобългарска". От родния му Лозенград гърците го пропъждат, защото не проповядвал елинизма, защото чете евангелието на славянски. Продължава образованието си в най-реномираното светско училище в Османската империя, после в Семинарията на остров Халки.
Оформил народностното си самосъзнание, Антим предпочел учителското място в Лозенград вместо Цариград, бил учител и в Измир, откъдето благодарение на ходатайството на руския консул продължил образованието си в Одеса, завършил и Московската духовна академия (1856). През 1857 г. се завърнал в Цариград като йеромонах и магистър по богословие.
Високообразованият Антим бил учител, а известно време и ректор на Семинарията - богословското училище на остров Халки. На 25 май 1861 г. е произведен епископ и назначен за Преславски митрополит. Скъсва окончателно с Патриаршията и се включва в народните борби за черковна независимост, бори се с католическата пропаганда. От 1868 г. е избран за Видински митрополит. На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. Антим е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Месец по-късно - 3 април 1872 г., Високата порта приела официално екзарха и му връчила берата за назначението му на високия пост. На 16 март 1873 г. Антим І подава трактир, в който се заявява, че българите не признават схизмата и молят да се запази непокътнат ферманът, с който бе създадена екзархията; българският народ не желае да зависи от Патриаршията!
По време на Априлското въстание от 1876 г. и след това Антим І предпочита да бъде обесен, отколкото да измени на волята на народа си, на истината за трагичната му участ. Прави всичко възможно, за да запознае световната общност и чуждите дипломати в Цариград с извършените от турците погроми и зверства над българите при потушаването на въстанието. 
В трогателно писмо да руския император Александър ІІ красноречиво описва зверствата на турските поробители по време на Априлското въстание и при потушаването му, тежкото положение на българите, и сърцераздирателно моли царя да се застъпи за България. Не е за вярване, но след като прочита писмото, Александър ІІ се просълзява и поставя върху него резолюция: "Да се освободи България!"
 Отказва на Високата порта да подпише верноподанически адреси до новия султан. Нещо повече - на Събора на посланическата конференция Антим І представя свой мемоар, в който настоява за по-добър живот на българския народ: да му се даде автономно управление в определените с фермана от 28 февруари 1870 г. граници. Чудно ли е тогава, че Високата порта реагира остро на действията на екзарха и по нейно настояване на 14 април 1877 г. Антим І е свален от екзархийския престол, а три месеца по-късно е изпратен на заточение в Мала Азия?
Трябвало да се стигне до подписването на Санстефанския мирен договор на 19 февруари (3 март) 1878 г., който сложи край на Руско-турската освободителна война, за да бъде освободен първият ни екзарх от заточението, да се завърне в земите български и да поеме ръководството на Видинската митрополия... Във Видин изтощеният от многолетните битки с Цариградската патриаршия пръв български екзарх Антим І издъхнал на 1 декември 1888 г.
 



Неговият паметник в София

Архиереите (от ляво на дясно): Иларион Макариополски, Натанаил Охридски, Антим Видински, Иларион Ловчански - Цариград, 70-те години на ХІХ век