Патриот, книжовник, духовник и проповедник

Поп Пунчо:
И знайте и разумеите, како не можеть ни единь царь или краль да победи и да надвие цару московскому...
...И тако погодиша се царие, и тако смириша се, и тако себе поставиша брату братство, и цару царство. И тако бист уверение и смирение и дого(во)р разумна цар царем. И поради то сговориху се царие блъгарски да будут братиа и све един род и един кръст, и една вера, и един пост, и един господ Исус Христос во славу божию. И знайте и резумеите, како не может ни един цар или крал да победи и да надвие цару московскому. И свите вери боютсе от москала, защо москов имат сила сас чъстни кръст господен. Того ради победва и надвива на своите вери, защо и сам господ бог тако рече да имат москале сила от савише и да покорат свите вери и езичници под свою власт, защо москале заградиху цръкви и монастири и молат бога непрестанно, зато им бог помага. Тако и за нас молат бога москале и тако говорут: "Господи, услиши моление наше и избави род наш, господи, избави из руки супротивником нашим агряном проклетим, завръзани да будут до века.
Тому Петру цару слава и похвала!"



Как ви звучи този текст? Съчинен днес от някой заклет русофил или писан от никому неизвестен поп през 1796 г.?
Аз го открих в сборника "Народно четиво през ХVт-ХVттт век" (1990). Горните редове са краят на "Повесть ради московскаго цара Петъра, що го нарицают москале Буро".
- Това е един разказ за покръстването на русите, оригинално българско произведение, което е пряко свързано със старата руска литература - твърди проф. Донка Петканова.
Макар с голямо отклонение от историческата истина, главен герой на разказа е руският цар Буро, наречен Петър при покръстването. Един уникален за времето разказ, посветен на Петър т Велики, чиято слава на смел реформатор и пълководец също се ширела сред балканските народи.
Автор на този разказ, както са установили литературните историци, е роденият в село Мокреш, Ломско, поп Пунчо (1745 - началото на  ХтХ в.). В брой 1 на списание "Училищен преглед" от 1923 г. акад. Беньо Цонев (1863-1926) пръв подробно представя ръкописа на "...една крупна книга от тХ+373 листа, с твърде богато съдържание: обемаща в себе си 69 слова, жития, повести и разни поучения, между които и един съкратен препис на Паисиевата "История славяноболгарская"...
Сборникът е изпъстрен и с много изображения.
На 51-годишна възраст поп Пунчо е сътворил една енциклопедия на тогавашното знание - проявил се е не само като книжовник, но и като художник-живописец. Според видния ни изследовател на българското ръкописно богатство:
"Сборникът на поп Пунчо не съдържа прости преписи от други извори, а самостойни преработки, в които забелязваш веща книжовна ръка, а тук-там се изтъква и самата авторова личност, която работи съзнателно за народна просвета".
Къде и от кого се е учил авторът не е известно, но е бил добре запознат с българските средновековни ръкописи, ползвал е и руски печатни книги. Бил ръкоположен за свещеник в 1779 г. (В една приписка от "Деяния на апостолите" някой си поп Куно свидетелства, че "...на грамотност го научил поп Пуно в килийното училище на Вълчедръм през 1780 г.)
В Сборника се откроява съкратената преправка на Паисиевата история. Тази първа преправка има важно историко-литературно значение за разпространението и ролята на "Историйцата", както сам я определя Паисий. След написването й следвала тежка борба за утвърждаване на делото:
"...преписвайте тази историйца и платете нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне".
Като непосредствен последовател на Паисий поп Пунчо е оценил значението й и я преписва в Мокреш през 1796 г. Учените не са установили дали е ползвал преписа на Софроний или друг препис. Знаем, че по онова време Софроний е епископ във Враца (от 1794 г.) и е обикалял селата на епархията си.
Нека се знае, че в своя препис поп Пунчо е съкратил важни епизоди, но целта му е била да покаже по-героичните български владетели; да подчертае родството между българи, руси и сърби; да разкаже за героичните борби на народа по време на заробването му от турците.
Допълва "Историйцата" с разкази за цар Асен Стари, за цар Иван Александър, с житията на националните светци св. Иван Рилски и св. Петка Търновска. Разказът за смъртта на цар Александър е свързан с българската история и вероятно се отнася за цар Иван Александър (1331-1371), според проф. Боню Ангелов.
Истински будител - книжовник, духовник и проповедник, поп Пунчо се проявява и като патриот, ратува за доброто и просветата на народа. Мястото не ми позволява да се спирам подробно на съдържанието на Сборника, но не мога да не подчертая, че стотиците листа, както сам се изповядва поп Пунчо, е "...писал на прост език за прости людие", за своите съселяни. На слушателите и читателите чрез религиозни и исторически четива той е въздействал и с простонародния език.
Любовта си към книгата и знанието иска да предаде на другите - "...не толко за... калугере, или токмо за свещеници, но за сви люде, кой сака да се спаси" - т.е. за всички, които следва да се противопоставят още по-решително на опитите за асимилация и да поддържат още по-ревностно своята историческа памет.                                                                                                                      
Сборникът му не е ходил в други села, освен в ломските: на две места има записки с отбелязани села: Дългошевци (1814) и Прогорелец (1878) за освещаване на черква. От 1960 г. Дългошевци е прекръстено на Замфир, а от 1950 г. Прогорелец - на Якимово.
Разбиранията на поп Пунчо като моралист за жената: според него жената би могла да бъде безбожница, магесница или вещица.
Съветът му към мъжете:
"Коги хочет некой да се жени, требе да има четири очи да избере себе жену да буде от бащу научена на свекакво добро и от майку испедепцана и наказана да е кротка и смирена и покорлива и срамна и мудра и богобоязна. Такова чедо избери и ожени се..."
Сборникът е украсен с 30 миниатюри - експресивни и причудливи изображения с приказно-фолклорен характер. Освен тях в старата черква "Св. Никола" в село Долна Вереница, Монтанско, и днес се пазят две икони на св. Георги и св. Димитър, които обогатяват представите ни за поп Пунчо. Тези изображения той създава през 1810 г., когато е бил на около 65 години и се е подписал с високо самочувствие: "АЗЬ ПОПА ПУНЧО НОВИ ЗОГРАФ... И ВИЕ ОТЦИ СВЯТИ СПОМНЕТЕ ИМЯ МОЕ ИНОГДА".
Според проф. Атанас Божков, "... с двата си автопортрета поп Пунчо изпреварва с четири десетилетия Захари Зограф, като трасира пътя на възрожденския индивидуализъм и колкото и да е парадоксално, закрива една от последните страници от развоя на ръкописната книга, в която вярва толкова искрено".
Поп Пунчо е готвел за печат ръкописа си - "... и на печат поставих" - Сборникът му щеше да бъде първата печатна новобългарска книга, ако е имал средства. Тя щеше да предхожда "Неделник"-а на Софроний Врачански... Учените са установили, че по ръкописа му са писани или преписани няколко запазени ръкописни сборника от края на ХVттт и от ХтХ век.
В родния край на поп Пунчо друг свещенослужител - поп Първан - от село Баня (от 1949 г. Николово) през 1847 г. пише подобен сборник и го украсява с рисунки и няколко автопортрета, подражавайки на своя предшественик. 
Днес Сборникът на поп Пунчо, наречен от него "Пролог", се съхранява в ръкописния отдел на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - запазен е добре, подвързан с дървени кори и кожена обвивка преди век (инв. щ 693). Можем само да съжаляваме, че и след 220 години не са се намерили средства за отпечатването му...
Според проф. Константин Мечев (1928-1996), с когото приживе съм разговарял, "... смесицата на историческите факти и авторските съждения в Сборника на поп Пунчо е преднамерена, за да може по този начин по-ярко да се прояви обществената и политическата насоченост на творбата... Без да бъде изравняван с Паисий и Софроний, поп Пунчо заслужава високо признание от литературната история, името му не бива да бъде забравено от нас, българите".


Адам оре земята, Ева преде

"Това рече Христос бог Адаму и даде му два вола и рало и копралю и рече му бог: Адаме, кога си преступил заповед мою иди ори землю и превращай ю и мучи ю а я да ти дадем плод от землюту да се нахраниш и ти заман да си кален и мокър и да газиш тръне и гложе и вълчец и да имаш шилци у пету, та да спечлиш и що уработиш днеска да не можеш да го дигнеш на кола.
А ти, Ево, иди преди и тачи и да немаш мира и днеска и нощеска. Сас една нога люлкя да люляш, а сас друга на стол да седиш и сас рукете никоги мира да немаш и що уработиш за годину да го земеш под мишку."
                                  
           (Из апокрифа за Адам и Ева в сборника на поп Пунчо)
  

Поп-Пунчовия сборник от 1796 г.

Начална страница на "Слово за московския цар Петър, когото московците наричат Буро" в Поп-Пунчовия сборник

Създаването на Ева (горе) и Как Адам оре (долу)