НОБЕЛ ИЗОБРЕТАТЕЛЯТ

Името на Алфред Нобел обикновено свързваме само с ежегодните Нобелови награди, които се връчват на най-достойните в света, на хората с най-голям принос за прогреса на човечеството. Обаче малцина от читателите знаят, че изобретателят на динамита е автор на 355 (!) патента, че той е един от най-великите изобретатели на всички времена!
Първата награда за наука в света - медалът "Копли", е учредена в 1731 г. от Кралското дружество в Лондон. Преди това Френската академия на науките започнала да обявява конкурси за решаването на отделни научни проблеми, като победителите в тях получавали големи парични награди. На 13 април 1831 г. руският индустриалец Павел Демидов учредил годишна премия, имаща за цел "да съдейства за преуспяването на науката, словесността и промишлеността в отечеството".
Днес броят на научните медали и отличия надхвърля сто! Безспорно, най-авторитетна е Нобеловата награда.
Алфред Нобел бил третият поред син на архитекта Имануел Нобел - изобретател и конструктор, и Каролина Андриета Алсел. В 1842 г. родителите му се установяват в Санкт Петербург - времето, когато огромната Руска империя е поддържала силна армия. За тази армия било необходимо огромно количество оръжие и боеприпаси. Виждайки, че военните заводи единствени просперират, бащата, а след него и синът му Алфред се насочили към тях.
До средата на 50-те години (времето на Кримската война) предприятията на бащата били във възход. След войната техниката за армията започнала да идва от Запад и Имануел се върнал в Швеция през 1859 г.
Три години Алфред пътувал по света - в Европа и Америка, за да получи солидно образование. Завърнал се при баща си в 1863 г. като квалифициран химик и инженер. На тридесет години бил вече с няколко дипломи за патенти: за измерител на разхода на газ и течност, както и за усъвършенстването на барометъра. Между стотиците му патенти са: начин за производство на сярна киселина, безвзривен метод за разрушаване на скални маси, усъвършенстване на осветителни газови горелки, устройство на хладилен апарат. От областта на нефтохимията ще посочим само процеса непрекъсната дестилация на нефта...
Още в Петербург, при професор Зинин, Нобел се запознал с нитроглицерина - новооткрито вещество, синтезирано през 1846 г. За голямо съжаление на 3 септември 1864 г., по време на един от експериментите с този силен експлозив, загинал най-малкият му брат Емил. Бащата изпаднал в отчаяние и Алфред поел предприятията. Смъртта на братчето му го подтикнала да търси още по-усърдно ново химическо съединение, което да е безопасно за промишлеността и минното дело. След като бил направил опити с десетки твърди вещества, в 1866 г. при смесването на нитроглицерина с кизелгур получил динамита (кизелгур - инфузорна пръст, известна в геологията под наименованието диатомит, б.а.). Следващата година му донесла патента за откритието. Тази година се брои и за начало на производството на динамит в света.
В 1868 г. Алфред Нобел заедно с баща си получил златния медал "Летерстед" на Шведската академия на науките за използването на нитроглицерина и изобретяването на динамита. С това отличие Нобел единствено се гордеел, него смятал за най-голяма научна награда. Съвременниците му с пълно основание го наричали "Кралят на динамита" - именно динамитът го направил един от най-крупните фабриканти.
Бащата и синът лично присъствали на опитите с нитроглицерин на големия руски химик-органик Н. Н. Зинин. Това "гърмящо масло" било много по-мощно от барута. Двамата насочили експериментите си в Стокхолм към използването на нитроглицерина за взривно вещество по нова технология за промишлено производство, решавайки проблема за безопасността на първо място. Т.нар. Нобелов възпламенител, за който Нобел получил в 1863 г. шведски патент, а след това - френски, белгийски и английски, бил широко внедрен в практиката. Но съдбата била жестока към семейството - катастрофата в Геленборг, смъртта на братчето Емил и отчаянието на бащата водели към финансов крах.
Ала Алфред Нобел проявил изключителна воля и основал заедно с двама стокхолмски предприемачи "Нитроглицеринова компания". Две години по-късно, в 1865-а, е създадено акционерно дружество "Алфред Нобел и компания" със седалище в Хамбург.
Дни и нощи, усамотен в лабораторията, изобретателят търсел безопасното производство на новото взривно вещество - динамит! Названието му Нобел взел от гръцката дума "дюнамис" - сила.
След като приключил с експериментите, той подал заявка за изобретението на 7 май 1867 г. "Динамитът, или безопасният барут на Нобел" бил патентован в Англия, а след това и в Швеция, Русия, Германия... По думите на Нобел в отговор на злонамерени приказки "динамитът се появи не в резултат на случайности, а защото аз от самото начало виждах недостатъците на течните взривни вещества и търсех начини да им противодействам".
По лиценз на Нобел започнало производството на динамита и в много други фабрики, тъй като потребностите от него били неочаквано големи. Динамитът се оказал удобно и безопасно за съхранение вещество. Наред с изобретателя, предприемачи и фабриканти от Европа се втурнали да строят специални заводи за производство на динамит. На 35-годишна възраст пред Нобел се открил пътят към богатството и славата!
Острата конкуренция изисквала от него непрекъснато да създава нови взривни вещества. Двадесет години след изобретяването на динамита Нобел създал балистита - бездимен нитроглицеринов барут за нуждите на военните заводи от Западна Европа. Балиститът се оказал 1,5 пъти по-мощен от динамита.
Сам Нобел обиколил редица страни от Европа, за да прави демонстрации с новото си откритие. В Англия пред специална комисия, в състава на която влизали и двама професори, той подробно обяснил химическия състав и свойствата на балистита. С незначителни изменения в състава му, обаче, двамата професори получили кордита - нов бездимен барут, който се оказал още по-ефективен и намерил приложение в английската армия.
Срещу тази кражба години наред Нобел водел безуспешно съдебни дела. В същото време френското правителство го уличило в шпионаж. Огорчен, изобретателят се отказал от промишлената и финансовата си дейност, макар да се бил проявил като добър предприемач и финансист. От Париж, където живял 17 години, се преселил в Сан Ремо. Установил се на брега на Средиземно море, във вилата "Моето гнездо" Там той продължил да твори, макар и със силно разклатено здраве.
В богатото имение Нобел обзавел нова лаборатория и провел разнообразни изследвания. Още една лаборатория построил в 1894 г. на територията на металургичния и оръжеен завод в град Буфорс в Швеция. Там Нобел извършвал експерименти почти в заводски мащаби. Последното му изобретение в областта на взривните вещества е в годината на неговата смърт - "прогресивно горящ барут", много важен за артилерията.
Здравето на Нобел се влошавало непрекъснато. Постоянната работа с токсичния нитроглицерин му причинявала силна мигрена, изостряли се и сърдечните му болки. Както свидетелстват най-приближените му, той работил до последния си земен час.
На 7 декември 1896 г. Нобел написал писмо до Рагнар Сулман, млад шведски инженер, който допреди три години бил асистент при него, а по това време завеждал лабораторията в Буфорс. В него четем:
"За съжаление, моето здраве отново се влоши, но щом се оправя, аз отново ще се заема с интересуващата ни задача".
След мозъчен кръвоизлив и кратка агония на 10 декември вечерта Нобел починал на 63-годишна възраст. Както сам предчувствал, до него нямало "близък приятел или роднина, чиято добра ръка да затвори в определения му от Бога ден очите му и да прошепне меки и сърдечни думи за утешение".
Тленните му останки били пренесени в Швеция и на 29 декември Нобел бил погребан в семейната гробница на стокхолмското Северно гробище, при родителите му и братчето му Емил.
Макар името на Алфред Нобел да блести сред най-забележителните личности в човешката цивилизация, и до днес шведите не са му издигнали паметник в родината! Неговото име носят 102-ия химически елемент и един кратер на обратната страна на Луната. Но името му ще пребъде през вековете благодарение най-вече на ежегодните Нобелови награди - съзвездие от отличия за върхови изяви в науката, изкуството и обществото.


Благодетел на най-достойните

Алфред Имануел Нобел (21.10.1833-10.12.1896) бил един от най-образованите мъже в света за своето време - владеел 6 езика, притежавал, както вече казахме, 355 патента! Изключителен талант.
Създателят на динамита и на детонатора към него бил пристрастен към четенето, сам съчинявал на младини поеми, новели, комедии и трагедии. Технократското му семейство е може би главната причина за неговата инженерна кариера. Още като юноша Алфред ползва съветите на крупния руски химик-органик Н. Н. Зинин, стажува в лабораторията на знаменития френски химик Теофил Пелуз (автор на 6-томен курс по обща химия), среща се в САЩ с Джон Ериксон - шведският изобретател на парната машина.
Съвременниците му го описват като строен, среден на ръст, чернокос мъж, с тъмносини проницателни очи и брада. Според модата по онова време носел пенсне с черен шнур. Нобел притежавал широкомащабен ум, фанатично вярвал в първостепенната роля на техническия прогрес и посветил себе си на претворяването на тази вяра в живота. В неговите заводи никога нямало стачки нито уволнения дори в кризисни за производството периоди.
Макар да бил известен като потаен човек, който рядко проявявал язвителния си и саркастичен характер, той в същото време бил необикновено отзивчив. Най-щедър бил към талантливите млади хора. На талантливите Нобел оставил и цялото си богатство със завещание от 27 ноември 1895 г., което подписал в Париж.
Общата сума на имуществото на Нобел след неговата смърт възлизала на повече от 33 милиона швейцарски крони. От нея били заделени 28 млн., като ежегодната лихва от тях, разделена на пет равни части, съставлява сумата на наградите. Според волята на завещателя всяка година трябва да се дават пет еднакви награди:
- първата - за най-голямото откритие или изобретение в областта на физиката;
- втората - за най-голямото откритие или усъвършенстване в областта на химията;
- третата - за най-голямото откритие в областта на физиологията или медицината;
- четвъртата - на създалия най-значителното литературно произведение с идеалистическо направление;
- петата - на онзи, който допринесе най-много за сплотяването на народите, ликвидацията или съкращаването на числеността на постоянно действащите армии или за развитието на мирните инициативи.
Нобел се разпоредил още кой конкретно ще присъжда наградите и ще изплаща сумите на хората, които в предишната година са направили най-голям принос за прогреса на човечеството: Кралската академия на науките - по физика и химия, Каролинският медико-хирургически институт - по физиология или медицина, Шведската академия - по литература, а премията за мир - Комитет от пет човека при норвежкия стортинг (парламент).
Четирите институции избират по трима попечители за всяка секция, които определят членовете на дирекционния съвет на Нобеловата фондация. Председателят й и заместникът му се посочват от краля. До 1948 г. изпълнителен директор е Рагнар Сулман, младият сътрудник на Алфред Нобел до неговата смърт. В 1968 г. по случай своята 300-годишнина Шведската национална банка учреди мемориална награда за икономически науки в памет на Нобел. Присъждането й става "под опеката" на Кралската академия на науките при условията, записани в Устава на фондацията.

Наградите 

Първите Нобелови награди са дадени през 1901 г. Издирването, предлагането и избирането на кандидатите става от специални комитети, които привличат експерти от различни области. Всяка година Нобеловите комитети отправят хиляди покани до световноизвестни учени и литератори, които да направят предложения за свои колеги. Кандидати предлагат по право членовете на Академията на науките в Стокхолм, професорите от 8 скандинавски университета, както и всички лауреати на Нобелова награда. Предложения от лица и организации, които не са поканени, не се разглеждат. (Пишещият тези редове видя с очите си преди 25 години на бюрото на ректора на ВСИ "Васил Коларов" - Пловдив, дебел плик с материали, върнат надлежно от Стокхолм... Наш, български, професор се бе самопредложил за Нобелов лауреат!...)
Предложенията се депозират до 1 февруари. От февруари до края на септември продължава работата на Нобеловите комитети по селекцията. Октомври е месец за събрания на членовете на академиите, на Каролинския институт и на Норвежкия парламент, които или утвърждават предложените кандидати, или ги отхвърлят и на тяхно място слагат други. Обявяването на новите лауреати обикновено става до 21 октомври, рожденият ден на Алфред Нобел, а официалната церемония по връчването на наградите е на 10 декември, Денят на Нобел.
За Швеция този ден е голям празник, на който се издига националният флаг. Особено пищна и тържествена е церемонията по награждаването, която става пред очите на 1700 души. На другия ден лауреатите получават паричните премии, а в срок от 6 месеца трябва да изнесат в Стокхолм т.нар. Нобелова лекция.

Лауреатите

На 20 юни 1900 г. с кралски указ били утвърдени Уставът на Нобеловия фонд и правилата, регламентиращи работата на шведските комитети по присъждането на наградите. Първите награди, както посочихме по-горе, били дадени през 1901 г.: на Вилхелм Рьонтген (физика), Хенрик ван Хоф (химия), Емил фон Беринг (медицина) и Арман Сюли-Прюдом (литература); за мир - за пръв път през 1905 г. - на Берта фон Зутнер.
Най-млад между всички лауреати досега е бил 25-годишният Уилиам Лорънс Браг, получил наградата по физика през 1915 г. заедно с баща си, а най-възрастен - Джон ван Флек, получил наградата по физика през 1977 г. - на 88 години.
Докато в началото на ХХ век голям проблем е било да бъдат удостоени мнозина от големите световни учени, направили своите открития през деветнадесетото столетие, днес - в началото на ХХI век, големият проблем е кои от учените сред отделните колективи да бъдат отличени, тъй като наградите са индивидуални, а научните открития стават все повече колективно дело. Да не говорим за броя на достойните за наградата учени, който расте, а броят на наградите е само четири.
Алфред Нобел изрично е записал в завещанието си, че наградите трябва да се присъждат на най-достойните, независимо от това дали са скандинавци или не - националността на претендентите да е без каквото и да било значение. За съжаление Нобеловите комитети невинаги са били безпристрастни и поради това неведнъж са били подлагани на сериозна критика от световната общественост. С какво друго да си обясним, че не станаха Нобелови лауреати Д. И. Менделеев, Уилард Гебс, Н. И. Вавилов, А. С. Попов, П. Н. Лебедев, Б. Б. Голицин, Н. С. Курнаков, А. Л. Чижевски, В. И. Вернадски, Н. Д. Зелински и десетки други.
Да продължаваме ли с имената на великите писатели, оставили ни произведения, които ще се четат и препрочитат и в новия ХХI век. Тук ще споменем само името на Лев Николаевич Толстой. Когато в 1901 г. първата премия за литература била присъдена на френския поет-символист Сюли Прюдом, целият четящ свят бил в недоумение.
"Първото място сред съвременните писатели принадлежи на Толстой" - писал датският критик Георг Брандес. Удостоеният, според видния критик, бил "второразреден поет". А Селма Логерлефт, Август Стриндберг и още четиридесет литератори изпратили писмо до Лев Толстой, в което изразили възмущението си от Нобеловия комитет, взел неочакваното и несправедливо решение, противно на световното обществено мнение.
Или необяснимото забавяне за някои от учените-лауреати: Пейтън Раус получил Нобеловата награда за откритие, което бил направил 56 години преди годината на удостояването му; Пьотр Капица чакал близо половин век, Ханс Бете - 28 години, Макс Борн - 22 години, и други подобни случаи. И все пак щастието им се усмихнало - доживели своя звезден час!


Цяла дъска формули преди поредното изобретение

Могъществото на динамита

Великият изобретател в една от неговите фабрики

Тържество при връчване на наградите


Завещанието, благодарение на което днес съществуват прочутите Нобелови награди