Мозъкът осуетява срещата със Свети Петър

 Смъртта не настъпва тихо, "по терлици" - ние я усещаме и осъзнаваме какво се случва, защото мозъкът продължава да функционира известно време, след като сърцето спре, а това време не е толкова кратко, както се смяташе досега. До този извод стигна американският лекар д-р Сам Парниа от нюйоркския Институт по проблемите на мозъка, след като завърши второто си изследване, посветено на мозъчната смърт и зависимостта й от спирането на сърдечната дейност. 

Усещането за скорошна среща със смъртта може би е най-яркото от това, което бихме могли да преживеем, твърдят хора, които са го изпитали. Често този феномен се описва като филм на бърз каданс - за броени минути пред очите ни преминава целият ни живот. Виждаме светлинен тунел,  излезли сме от тялото си и летим над него, осъществяваме контакт с родственици, които са отдавна в отвъдното, времето се ускорява, или забавя и др. Някои дори твърдят, че виждат следващия си живот. Какво се случва всъщност?

През 2015 д-р Сам Перниа приключи тригодишно изследване на 2060 души от Европа и САЩ, чието сърце спира, но мозъкът продължава да функционира и поради това лекарите успяват да ги спасят. Резултатът е неочакван: оказва се, че 46% от реанимираните помнят връщането си към живота, разказват подробно как са усетили, че смъртта е на прага. Нещо повече: 21 жени и 13 мъже съхраняват подробни и пространни спомени - зрителни и слухови - за работата на реанимационния екип и твърдят, че наблюдавали как лекарите обсъждат състоянието им. Това станало цели дванайсет минути, след като сърцето престанало да тупти. Т.е. мозъкът им функционирал, а електроенцефалограмите им не регистрирали никакви електрични импулси.

Възможно ли е това? На науката е известно, че мозъчната смърт настъпва максимум десетина минути след тази на сърцето - заради недостиг на кислород. Нима 2060-те "опитни зайчета" на д-р Парниа умишлено са го заблудили?! Надали.

Шведът Хенрик Йорнтел, професор по невробиология в университета на Лунд, е скептик. Той твърди, че изследването на американеца е твърде подозрително. По думите му "... почти цялата западна медицина, определяйки смъртта, се пази от понятието "мозъчна смърт".

"Ако сърцето е престанало да бие, това все още не означава, че мозъкът е угаснал завинаги, изследването на д-р Парниа потвърждава нашата отдавнашна теза, че той би могъл да функционира минимум още 10-12 минути, ако не се проведе реанимация", твърдят невробиолозите Жак Моние и Карл Льогран от университета на Тулуза. 

Проф. Йорнтел скача и срещу тях. Според него  спрялото сърце означава пълен кислороден глад, след който има екстремален стрес-сигнал от мозъка. "През това време мозъкът не може да функционира нормално и е твърде съмнително, че в такава ситуация съществува каквото и да било съзнание. Вероятно няколко минути действа т.нар. квазисъзнание - например когато човекът заспива и вследствие на това биха възникнали странни преживявания като тези, които се случват по време на сън", обяснява шведският учен.

За да докаже, че изследването му не е шега и резултатите от него не са стъкмени, д-р Парниа провежда в продължение на година и осем месеца второ проучване с 1840 американци и европейци. Резултатът е още по-шокиращ. "Има признаци, че след спирането на сърцето човек съхранява съзнанието си доста по-дълго, отколкото ние, учените, предполагаме - при 17 от участниците в това изследване мозъчната дейност е продължила 16 минути след спирането на сърцето", пише американецът в шведския вестник "Афтонбладет", който дава трибуна и на проф. Йорнтел. Невробиологът е още по-категоричен и дори рязък: "Д-р Парниа прекалява, това, което твърди, граничи с научната фантастика".  

Кой е прав и кой - не, тепърва ще стане ясно. Но ако след спиране на сърдечната дейност мозъкът наистина функционира 12 и повече минути, възможността за предотвратяване на срещата със Свети Петър е доста по-голяма.