Архивите са живи
Красотата на живота
/ брой: 196
Аз съм от Елхово. Тунджа минава на 200 метра от нас и никога не ми е минавало през ума, че риболовът може да ми стане страст, да направи живота ми по-хубав. За голямо съжаление много късно го открих - през деветдесетте години.
Запали ме моят колега и приятел Пламен Дончев, небезизвестният Малък Петко - така го запомниха зрителите. Ходихме с него няколко пъти на пикник край реки и водоеми. И накрая той ми подари въдица.
Лека-полека станах риболовец. Много е важно първата ти среща с рибата да е успешна, за да се запалиш. И това, слава богу, ми се случи.
Не се отнасям професионално към риболова. Той е вид преживяване, при което човек се наслаждава на природата, наслаждава се на света. Няма по-добър начин да откриеш красотата на света от това да риболовстваш. И може би най-накрая остават големите цели: колко да хвана, размерът на рибата и т.н. Те не ме увличат толкова много. Стига ми удоволствието, че съм на водоема, тайните му, срещата с много непознати хора.
Интересно ми е необичайното поведение на хората, когато са на водоема, извън средата, в която живеят. Там има освобождаване. Човек може да погледне отстрани света. Да успокои топката. Да се огледа и да разбере, че тоя свят не е само юруш, непрекъснато напрежение, догонване на някакви големи страсти, преследване на велики цели.
Понякога да спреш и да видиш красотата на живота е много по-хубаво, отколкото на бясна скорост да минеш през тоя живот. Това го дава риболовът.
Разказано от Велко Кънев