Мила родино
Кракра Пернишки три пъти разгромява византийците
Преди 1010 години легендарният болярин със смелост, воинско майсторство и хитрост успява да нанесе тежки поражения на врага и да го откаже от неговите завоевателни амбиции
/ брой: 194
След падането на Преслав боляринът Кракра се обявява за независим владетел. През това време западните български земи се управляват от комит Никола и неговите синове Самуил, Арон, Давид и Мойсей. Те предлагат на Кракра да се присъедини към тях за взаимен отпор срещу ромейските нашественици. Кракра се съгласява, но не е съгласен с тяхната стратегия и тактика. Те смятат, че трябва да нападат византийците, а според Кракра по-добре е да се отбраняват, затворени в крепостите си (под негово управление са 35 твърдини).
През 1001 г. Василий II превзема Средец и се разполага там на продължителна почивка. През това време усилва армията си с нови попълнения от хора и оръжие. През ранната пролет на 1004 г. изпраща отряд, съставен от 6000 конници и 9000 пешаци под командването на сестриния му син логотет Георгис, със задачата да превземе Пернишката крепост, което му е необходимо, за да осигури тила си и да продължи инвазията срещу Самуил.
Георгис тръгва с 8 метателни машини и 4 обсадни кули. Но когато доближава крепостта, вижда, че не може да ги използва. От две страни тя е заобиколена от река Струма, а другите две страни се извисяват над стръмни канари. Той обаче е решил да изпълни заповедта на вуйчо си.
След двудневна почивка византийците под дъжд от стрели започват настъпление и успяват да направят три тесни дървени моста. По всеки от тях тръгва колона от 3000 пешаци, снабдени със стълби. Те също са посрещнати с дъжд от стрели, но прикрити с щитовете си, упорито напредват.
Когато по около 500 души от всяка колона успяват да преминат през мостовете, Кракра нарежда те да бъдат обстрелвани със запалителни стрели и копия. Мостовете пламват и връзката между двете части на ромейската войска е прекъсната. Въпреки това добралите се до отсрещния бряг издигат стълбите и атакуват. Силите им обаче са недостатъчни. Защитниците с лекота ги отбиват, като използват врящ катран, с който заливат стълбите.
През една от малките порти на крепостта Кракра излиза с 200 конници, които доунищожават прехвърлилите се на десния бряг. Опиталите се да се спасят, като преминат реката, се издавят в нея!
Георгис не смее да съобщи на императора за поражението, затова изпраща вест, че всичко върви благополучно, но му трябва подкрепление от 5000 конници. Когато те пристигат, решава да атакува крепостта от юг, където един хълм е надвиснал над нея.
Това наистина е уязвимо място в отбраната. Жители от околността обаче предупреждават Кракра за придвижването на ромейската войска към хълма. Това му дава възможност да вземе предохранителни мерки. Кракра изпраща 400 бойци, които да се укрият във вече раззеленилите се храсталаци. Преди това те и още 500 мъже и жени от околните села усилено правят плетове и зад тях натрупват грамади от камъни.
Този път Георгис е начело на войската. Когато вече билото е съвсем близо, българите събарят плетовете и лавина от камъни се понася към ромейските редици. Загиват хора и коне, а оцелелите се лутат в безпорядък. Поради грохота на сгромолясващата се каменна лавина те не могат да чуят командите на командирите си да се организират в защита. В настъпилата суматоха ги нападат бойците на Кракра, замаскирани с клони, и византийците мислят, че това са горски духове. Паниката е голяма...
Според византийския хронист Теофист, който придружава войската на Георгис, там загиват 6500 ромеи. Поради многобройните жертви околността почервенява от кръвта им и дълго време след това тя се нарича Кървавото. Другите се спасяват чрез бягство, като захвърлят оръжията и щитовете си, които стават плячка на българите. Смята се, че Георгис е сред загиналите. Оцелелите се добират до Средец в окаяно състояние...
Като вижда на какъв хал са, Василий направо се вбесява. В първия момент решава, че веднага трябва да тръгне с цялата си войска и да унищожи Кракра, но като се успокоява, размисля и стига до извода, че той не е за подценяване. Изпраща посланик с богати дарове и предлага на Кракра да се признае за негов васал, за което ще получи титлата патриций и номинално ще запази властта си в своята тема (област). Пернишкият владетел обаче връща пратеника и даровете, с което показва, че не е съгласен. Едва тогава Василий решава, че трябва да го подчини със сила.
Той лично предвожда 30-хилядна войска. Когато стига до стените на Пернишката крепост, поучен от поражението на племенника си, избира друг подход. Обгражда твърдината с плътен кордон от войници. Според него защитниците на крепостта могат да устоят на обсадата най-много два месеца.
Какво става обаче?
Още след десетина дни във византийския лагер пристигат хора, които казват, че са бегълци от крепостта, защото в нея няма храна, а дори и водата е оскъдна. Всъщност това са войници на Кракра, които той е изпратил да разузнаят разположението на ромеите. В скоро време броят им значително нараства и това засилва увереността на Василий, че крепостта бързо ще падне.
Случва се обаче друго: всяка нощ, облечени с черни дрехи и с черни маски, конници с черни коне започват да правят унищожителни набези над византийските войници, които обкръжават крепостта, при това едновременно на различни места. Загубите са значителни, но императорът има достатъчен резерв, с който попълва кордона. След месец обаче той се стопява, защото набезите на черните конници стават все по-опустошителни. Това принуждава Василий да снеме обсадата и да се оттегли към Средец. Във Владайския проход войската му обаче попада на засада, устроена от Кракра, в която погива целият ариегард, а обозът е пленен.
Така след три неуспешни опита ромейският император се отказва от превземането на Перник и насочва всичките си сили срещу Самуил. Връща се отново чак след 11 години, но това вече е друга история.
"Кракра Пернишки", худ. Петко Задгорски
Паметникът на легендарния болярин
Бойна машина от онова време
Останки от Пернишката крепост, удържала 88-дневната обсада на византийските войски