Мюнхаузен е жив
Хитрушата
/ брой: 160
Иван Северняшки
Казано е: "Гемия без въже и авджия, който не лъже - не може", но втори като бай Илия едва ли ще се намери. Така ловко смесва истината и лъжата, че неусетно им разместваш местата.
Веднъж си изкарал в гората "коледарката" (свиня за Коледа). Кротнал я под един дъб, а той се оттеглил настрани зад една шубрачка. Тя хрупала желъди, той пафкал цигара.
По едно време "грух-грух"... Глиган. Бабанка бил и право при свинката. Заухажвал я пергишинът сякаш току-що се е отлъчила от стадото му.
Тя каже "грух", той каже "грух-грух". Помирисали се, поиграли. Любов.
А тя, хитрушата, това и чакала. Завъртяла задница и го подмамила към селото. Те напред, нашият човек след тях. Насам-натам и в кочината. Притичал бай Илия, щракнал ключалката и затворил любовниците.
Започнал да храни глигана. Към Коледа станал двеста и петдесет килограма. Него заклал.
Хитрушата запазил. Още пет-шест глигана му подмамила...