Дунавски струни за слука

- Идвай! Чакаме те! Ще ти направим изненада, ако времето е хубаво - казва моят приятел Стели Милушев.
Дъщеря му Милуша навършва 18 години и той иска да почерпи по подобаващ начин. Досещам се, че изненадата, която може да ми направи оряховски рибар, е свързана с Дунава.
Съботното утро е мрачно и мъгливо, но няма вятър и не вали. Стели ме поглежда дяволито:
- Отиваме с лодки на "Барак Обама".
Вижда учудването ми и пояснява:
- Това е рибарска хижа на самия Дунав. Името идва от барака. Пътьом ще хвърлим веднъж мрежата и дано имаме слука.
Разпределяме багажа между две лодки.

Пристига и втората лодка с (отпред назад) Петър Георгиев, Даниел Маринов и Димитър Обров

Стели, Ванката и аз сме в първата лодка. Ванката закача двигателя, аз оттласквам лодката от брега и сме на вода.
След десетина минути Стели започва да разпъва мрежата. Първо цопва във водата импровизираната шамандура - десетлитрова пластмасова бутилка от вода, каса за бира и парче стиропор. Ванката е поел веслата. Наблюдавам с интерес координираните действия на моите приятели. Стели стъпва с единия крак на борда на лодката и мрежата започва да се плъзга бързо по сгъвката на ботуша. Настръхвам при мисълта, че кордата може да оплете върха на ботуша му и да го повлече във водата... Ако е лятно време, ще се поокъпе, но зимата такова премеждие е с тежки последици, включително и смърт.
- Не бой се - успокоява ме Стели, разбрал притесненията ми.

Ванката е обработил бялата мряна и ще я лепне на тенекията

Двамата мъже се напасват със стегнати и енергични команди. Някои са ясни, а другите започвам лека-полека да ги подразбирам. "Задръж!", "Нагоре!", "Отпусни!", "На вода!" (към румънския бряг), "Към брега!" (българския), "Отвори ме!" (промяна на ьгъла между лодката и мрежата). След седем-осем минути 130-метровата мрежа е на дъното на реката, а въжето й е завързано за лодката. Тоната (разстояние, през което влачим мрежата) този път я изминахме за петнайсетина минути.
Стели запалва цигара за кадем и започва да вади мрежата:
- Натежава нещо, ще видим...
Изведнъж във водата блесват люспите на десетинакилограмов шаран. Със сръчни движения Стели го прехвърля през борда на лодката и продължава да тегли мрежата. Показва се и два-трикилограмова бяла мряна.
- Осигурихме обяда - обажда се Ванката. - Стели, вземи канджата, да ти е подръка.
Стели обаче се прави, че не чува, и продължава да тегли самоуверено мрежата. Виждам гръб на втори, още по-голям шаран. Мрежата с него стига на десетина сантиметра от борда, шаранът плесва два пъти с мощната опашка и изчезва под водата.
"Хайде, избра свободата", казвам си аз.
- Рекох ли ти да вземеш канджата - кресва Ванката.
Стели продължава да тегли мрежата бавно и съсредоточено. Ванката му подава канджата. Гърбът на шарана се показва отново над водата. Стели замахва, забива канджата в тялото на шарана и с ловко движение го прехвърля през борда.
Отдъхваме. 
Пристигаме до рибарската къщичка, романтично сгушена сред аморфата и другата растителност на самия бряг на Дунава. След малко пристига и втората лодка с Петър Георгиев, Даниел Маринов и Димитър Обров.
Бялата мряна вече се печеше на тенекия, зацвърча и скарата, разляха се питиета и се започна...
Както си му е редът, дойдоха и песните.
Накрая взимаме мъдро решение: да се приберем по светло - за сигурността на отбора ни.
Качваме се по лодките. Хубавко ни е. Весело ни е.
Минаваме покрай спрелия на брега ферибот Оряхово - Бекет. Стели се изправя в лодката, наперва се като герест петел и ми казва:
- Сега ще разпънем мрежата, а ти ще ми свириш на китара. Да слушат и да гледат тези от ферибота.
Приятел, какво да го правя. Вадя китарата от калъфа и започвам: "Бургаски вечери, рибарски мрежи..."
Градусът се повишава, но с мрежата този път вадим само клони и дървета.