Бележит българофил

На 17 януари се навършват 180 години от рождението на Николай Павлович Игнатиев. Роден е в Санкт Петербург, а баща му е генерал-губернатор на руската столица. Младежът завършва военно училище и Академията на Генералния щаб с голям сребърен медал, проявявал "решителност, отсъствие на лъжлив страх пред отговорността". По време на експедициите из Азия, при мисиите му в Хива и Бухара показал забележителни качества на военачалник. 26-годишен станал най-младия генерал в руската империя, на 28 бил изпратен дипломат-мисионер в Пекин, където съдействал за прекратяване на войната между Англия, Франция и Китай.
Върхът на политическата кариера на граф Игнатиев е посланическата му мисия в Константинопол (1864-1877). През този период проявява подчертан интерес към съдбините на поробеното българско население. "Аз съм започнал да работя за освобождението на България още в 1862 г.", заявява той в София на приема, даден в негова чест по време на посещението му в нашата страна през есента на 1902 г.
Като представител на Русия в Османската империя граф Игнатиев става една от най-влиятелните фигури с изключително важна роля при определяне на балканската и близкоизточната политика на родината си. По онова време борбата на българския народ за независимост на църквата е в решителен етап. Създаването на Българската екзархия безспорно е крупна победа, но тя не означава край на многолетните народни борби. И граф Игнатиев започва с още по-голяма енергия да работи за осъществяване на политическата независимост на българите.
Априлското въстание (1876) поставя на преден план българския въпрос като част от големия Източен въпрос. Известни са усилията на граф Игнатиев за свикването на т.нар. Цариградска конференция в края на 1876 и началото на 1877 г., в която участват представители на Русия и останалите велики сили. На този международен форум за първи път се говори за предоставяне на автономни права на българите в границите на Екзархията, признати от Високата порта. При невъзможността с мирни средства да се уреди българският въпрос, граф Игнатиев хвърля всичките си сили да убеди руското правителство да прибегне към оръжието. Така се стига до 12 април (стар стил) 1877 г., когато император Александър II издава историческия Манифест за обявяване на война на Отоманската империя. По време на военните действия граф Игнтиев е привлечен към свитата на императора и подпомага командването на фронта. След като руските войски достигат Одрин, нему е възложено да подготви проекта за мирен договор. Пак той подписва договора с делегатите на султана на 19 февруари (стар стил) в селцето Сан Стефано, близо до Цариград. Българското княжество е обявено за автономно, трибутарно, с християнско правителство и народна милиция. Последвалата ревизия на Санстефанския мирен договор от западните велики сили разпокъсва новоосвободената българска държава, но подвигът на руския войник и неимоверните усилия на изтъкнатия руски дипломат не помръкват през вековете.
В края на живота си като председател на Славянското благотворително дружество в Санкт Петербург граф Игнатиев организара събирането на средства за построяването на храм-паметник в с. Шипка, бащински напътства и подпомага българската учеща се младеж в руската столица.