Българи на една крачка от Нобеловата награда

Първият българин, ученик на Нобелов лауреат, е инж. Емил Христов. За него биографът на БИАД - Българско инженерно-архитектурно дружество, доц. д-р инж. Младен Цонев, ни дава следната информация: След като завършил висшето си образование през 1926 г. в Тулуза, бургазлията останал на работа в лабораторията на известния френски учен-химик Пол Сабатие (1854-1941), получил Нобелова награда през 1912 г. Завърнал се в България, инженер-химикът Емил Христов израства като авторитетен специалист по перилни и текстилни препарати и смазки.
Един от малцината българи, които са имали рядкото щастие да познават отблизо Алберт Айнщайн (1879-1955), е проф. Рашко Зайков (1901-1982). Макар и на преклонна възраст, когато се срещнах с него в дома му на ул. "Латинка" щ3, той си спомняше много добре срещите и разговорите, които е имал с великия учен. Като студент в Берлин през 1923 г. проф. Зайков е слушал някои лекции на Айнщайн от цикъла "Избрани глави от теоретичната физика". Три години по-късно с негово съдействие Рашко Зайков получава стажантска стипендия в Берлин. Близо две години под непосредственото ръководство на Айнщайн българинът работи заедно с неговия помощник проф. Громер над проблема за гравитацията. После дълги години води лична кореспонденция с Айнщайн по различни въпроси.
Рашко Зайков живя осемдесет години и остави на науката десетки трудове, които могат да се разпределят в четири дяла - работи, отнасящи се към Айнщайновата теория на относителността, серия трудове по математическа статистика, други върху единните теории на квантовата механика, гравитацията и електродинамиката, трудове по теория на елементарните частици.
В 1980 г. издателството на БАН отпечата на английски монографията му "Разширяваща се вселена с движеща се инертна материя и светлинна радиация". По учебника му "Статистически методи" три десетилетия се учат студентите в Синсинати, САЩ.
На въпроса ми кога за пръв път посетихте Айнщайн в дома му, проф. Зайков ми отговори:
- В началото на 1926 г., веднага след пристигането ми на стаж, още на следния ден, посетих учения в квартирата му, която се намираше тогава на най-горния етаж в дома на улица "Хаберланд" 5 в Берлин. Айнщайн живееше в скромно жилище. Прие ме много любезно и в продължение на три часа ме запознаваше с проблемите, които го вълнуваха по това време. Той засегна получаването на уравнение на движение на система от материални точки непосредствено от уравнението за гравитационното поле. По онова време той вече работеше над този проблем заедно с Громер. Айнщайн ми даде препоръчително писмо до Громер с молба да ми помогне да намеря удобна квартира.
А на въпроса ми във вашата научна работа как ви помагаше Айнщайн?, получих следния отговор:
- Той ме запозна с Лео Сцилард, Франц Симон, Гротриан и Фройндлих. Последните двама работеха във втората астрофизическа обсерватория в Ньойбабелсберг (югозападно предградие на Берлин). Тази обсерватория, известна с името "Кулата на Айнщайн", е била построена по доста оригинален начин от знаменития берлински архитект Менделсон. По-късно Айнщайн ми предложи да работя в неговия институт.
През 1928 г., след като се върнах в България, започнах да работя като асистент в катедрата по физика при Софийския университет и проведох научни изследвания в областта на свързването на електромагнитното и гравитационното поле, към която ме бе насочил моя учител. Написаната от мен работа "Релативистичната теория на петте измерения" беше издадена в България на немски език. Изпратих я на Айнщайн. В отговор той ми писа, че изглежда аз се намирам на прав път и че без петото измерение е невъзможно да се обяснят микроявленията в квантовата физика. Но той отбеляза и доста грубите пропуски в този труд, предимно от идеологическо естество, позоваването ми на философията на Спиноза. Той ме посъветва, преди да се заловя да пиша какъвто и да е труд, задълбочено да изуча проблематиката.
С негово съгласие обнародвах през 1929-1931 г. седемнадесет научни труда в две немски списания. За тях ми писа, че бил принуден като "петел в бунище" да рови в моите изследвания, съпровождани от неголям текст, за да разбере физическия смисъл на написаното. В писмо до Айнщайн поднесох извиненията си и му обещах в бъдеще да обнародвам трудове само след като те достатъчно "отлежат". В отговор Айнщайн ме помоли да не се сърдя. Той ми писа, че било необходимо да ми се "насапуниса главата" и аз съм длъжен да разбера, че той ми желае само доброто. Айнщайн беше не само велик учен, но и човек с голяма доброта!
Само една крачка още е трябвало да направи през 1931 г. бележитата ни физичка проф. д-р Елисавета Карамихайлова, за да блесне името й в списъка на Нобеловите лауреати. Заедно с Мариета Блау установили, че полоният освен алфа-лъчи дава слабо по интензитет, но силно проникващо гама-лъчение. При опита измерили абсорбционния коефициент и интензитета на това лъчение за един разпадащ се атом.
Оказва се, че лъчението е било от потока неутрони, ала никой тогава не е знаел за тия неоставящи следи частици. Трудът им "Върху проникващото лъчение на полоний" (1931) е забележителен не само като световен научен принос, той е и една от многото "трагедии" за физика-експериментатор, който, за да бъде прецизен, иска да потвърди сам получения резултат, а след това да го обяви на научната общност.
Година по-късно в подобен опит Джеймс Чадуик наблюдавал същото явление и заключил, че това са нов тип електронеутрални частици. Така той бе обявен за откривател на неутрона и получи Нобеловата премия за физика за 1935 г.
Елисавета Карамихайлова е родена на 3 септември 1897 г. във Виена, където баща й Иван Карамихайлов, след като завършил медицина и специализирал хирургия, е работил по онова време.  Майка й - Мери Слейд, англичанка, учила музика и специализирала пиано и композиция. Тя сама образовала трите си деца.
Доктор Карамихайлов, макар да бил много известен и преуспяващ лекар, се отказал от перспективата за кариера на хирург в Австрия и се завърнал в България със семейството си през 1907 г. Със собствени средства построил болницата на Червения кръст в София и дълги години я ръковдил, без да получава заплата.
След като завършила с отличен успех полукласическия отдел на Първа девическа гимназия, през есента на 1917 г. Елисавета била изпратена от родителите си да следва математика и физика във Философския факултет на Виенския университет. Завършила семестриално с отличен успех висшето си образование през юли 1920 г. и под ръководството на проф. Карл Пшибрам подготвила докторска дисертация на тема "Електрични фигури върху различни материали, особено върху кристали". След успешната защита през февруари 1922 г. й присъдили научната степен доктор по философия.
От 1923 до 1935 г. (с малки прекъсвания) Е. Карамихайлова работи в Радиевия институт на Австрийската академия на науките и се утвърждава като перспективен млад учен. Водила е практически упражнения със студенти физици и самостоятелно или с колективи работи по проблемите на радиоактивността. Освен забележителния й научен труд, плод на съвместната й работа с Блау, ще  посочим още три от най-значимите й изследвания:
- "Върху радиолуминисценцията и радиофотолуминисценцията" (съвместно с К. Пршибрам);
- "Върху измерването на относителната светимост на сцинтилациите" (съвместно с Ханс Петерсон); 
- Върху въпроса за изкуственото превръщане на тория чрез неутрони" (съвместно с Е. Фьойн и Е. Рона).
Последният й труд представлява предварително съобщение за направените опити. Тримата са отбелязали, че ще продължат опитите си, но Е. Карамихайлова заминава за Англия.
Независимо един от друг други учени продължават експериментите: Е. Ферми и сътрудниците му през 1934 г. установяват, че при облъчване с неутрони уранът става изкуствено радиоактивен. Ханс и Майтнер, както и Кюри, Халбан, Прайсвек и др. изучават характера на тази активност - дали протича като естествена, дали има разклонения и т. н.
Без да описваме подробностите, ще кажем, че тези опити довеждат до откриване на деленето на ядрата под действие на бавни неутрони, характерно за последните елементи от таблицата на Менделеев, а това от своя страна води до верижната ядрена реакция, до атомната енергия.
В 1935 г. младата и амбициозна българка се явява на конкурс и спечелва стипендия за тригодишна специализация в Кавендишовата лаборатория на Кембридж, Англия. "Парнаса" на физиците (дал 17 души нобелисти!) по онова време са ръководили лорд Ръдърфорд (до смъртта му през 1937 г.) и У. Л. Брег.
Да казваме ли още, че на физиката са се посвещавали предимно мъже. Там нашата физичка работи четири години главно върху спектроскопията на активното ядро и върху йонизацията на газове под налягане. Резултатите й, получени от съвместните изследвания с Д. Ли, са често цитирани, а изследванията на Ли на йонизацията в биологични обекти полагат основите на радиобиологията. Е. Карамихайлова изучава преди всичко процеса на вторичната и третичната йонизация, като за приносите си получава титлата Магистър артибус.
През 1939 г. Е. Карамихайлова отклонява поканата на проф. Смекал от Физическия институт на Университета в Хале, Германия, и (като баща си) се завръща в България, за да работи за развитието на родната наука. След спечелен конкурс за доцент при Физическия институт на Университета през декември с. г. е назначена за преподавател по опитна анатомистика с радиоактивност. Тя води първия системен курс по атомна физика със съответните практически занимания в Софийския университет.
Упражненията провеждали в кабинета й със собствената й научна апаратура, донесена от Англия. А йонизационните камери направили от алуминиеви тенджери с Екснерови електроскопи със станиолово листче; Гайгермюлеровите броячи - от туби за лекарствени препарати; Уилсоновата камера - от стъклен звънец на вакуумна инсталация...
Как ви се струва всичко това на фона на Кавендишовата лаборатория? Само решителният да преследва докрай целите си в науката не би се отчаял, не би се отказал да работи, готов да понесе всичко!
Като ръководител на новооткритата катедра по атомна физика (1945) доц. Карамихайлова чете  не само основни, но и специални курсове по най-новите проблеми от областта на спектралния анализ, луминисценцията, радиоактивността и ядрената физика.
И след завръщането си от Англия продължава изследванията си по многократна йонизация, както и по новата и много актуална за времето си методика на фотоплаките при изучаване на космичното лъчение. Тя първа поставя на връх Мусала фотоемулсионни плаки и ги проявява. 
Проф. Петър Пенчев и Е. Карамихайлова създават методики за измерване радиоактивността на изворните води в България. Двамата ни физици с право са признати за пионери на експерименталната ядрена физика у нас.
От 1955 г. Е. Карамихайлова е старши научен сътрудник, от 1962 г. - професор във Физическия институт на БАН, където ръководи лабораторията по радиоактивност и спектроскопия. Повече от десет години посвещава на изследванията на радиоактивността на природни обекти от геологичен и биологичен произход: минерални извори, скални материали, лечебна кал, почви и др. С право се смята за един от пионерите на радиоекологията в България.
Между многобройните задачи, които е решила, се откроява задачата за изясняване причините за заболяване на големи групи от населението в някои райони на страната от ендемичен нефрит. С присъщото й себеотдаване, с бащинското чувство за дълг и отговорност, тя полага много труд, за да подскаже на медиците как да помогнат на болните, как да разгадаят произхода на заболяването.
Почти всички проблеми, с които се занимава Е. Карамихайлова, са за времето си перспективни. От изключителна важност е и правилният избор на темите, а постигнатите резултати са пряко свързани с практиката.
Родена и израснала в средата на интелектуалци, на Елисавета Карамихайлова не е присъщо нищо от аристократизма нито в живота, нито в науката. През военните и следвоенните години, следвайки традицията от Виена и Кембридж, физичката ни провежда сбирки в дома си на улица "Кракра" с асистентите и някои от студентите си. В просторния хол с рояла на майка й, картините на леля й Елена Карамихайлова и огромната многоезична библиотека на баща й, около самовара, който не спира да кипи, учениците й с благоговение слушат разказите й за науката, за работата, за живота. Тя ни обичаше, радваше ни се!, признават след години те.
Онези, които работят с проф. Карамихайлова, които я познават, твърдят, че тя живее за науката. А краят на живота й - 24 април 1968 г., идва вследствние на тежко заболяване, породено от съприкосновението й с радиоактивността. Тя сама влиза години наред в хранилището с радиоактивни елементи, не разрешава на никого от сътрудниците и студентите си, за да не бъдат облъчени. И винаги казва: "Вие сте млади, вие ще имате деца - не бива да се облъчвате!"
"Професор Карамихайлова бе човек с огромна духовна сила и висока етика, тя живя не само за себе си, а за науката и за нас - писа акад. Христо Христов (1915-1990), един от първите й асистенти в катедра "Атомна физика". - Каква вярна преценка даваше за всеки сътрудник от лабораторията й, колко добре познаваше не само работата му, но и трудностите в живота му, характера му, интересите му. От нея можем да се поучим на това как трябва да се уважава науката и как да се обичат хората!"
През втората половина на ХХ век не  само отделни български учени, а и цели институти се развиваха в тясно сътрудничество с Нобеловите лауреати на Руската академия на науките Александър Прохоров (1916-2002) и Жорес Алфьоров (1930). Последният получи Нобеловата награда през 2000 г. за създаването на първите полупроводникови лазери и бързи транзистори на основата на полупроводникови хетероструктури.
Днес акад. Алфьоров е вицепрезидент на Руската академия на науките и научен ръководител на Центъра за иновации край Москва. Девизът на големия учен - казва за него ученикът му проф. Румен Каканаков от Централната лаборатория по приложна физика при БАН в Пловдив, е: "Да се бориш и да търсиш, да намериш и да не се предаваш!" И винаги добавял, че човек трябва да знае за какво се бори, изследванията са безсмислени, ако няма търсене на резултатите им.       


Р.Зайков
                         
Е. Карамихайлова

Проф. Рашко Зайков (вдясно) с дъщеричката си Виолета и проф. Никола Калицин през 1955 г.


Проф. Елисавета Карамихайлова сред свои студенти, 1947 г.

Акад. Жорес Алфьоров                                                                                                                         

Алфред Нобел

Алберт Айнщайн