Изчезналата кокошка на Стоян Велков
Циганите почти се бяха интегрирали, ромите се деинтегрират
/ брой: 259
Религиозната интеграция на циганите у нас започва след Съединението през 1885 г. На преброяването през 1887 г., при общо население на България 3,154 млн., циганите са 78 хил., 9430 от които с православно вероизповедание. В смятания за най-цигански град Сливен пропагандата е особено активна и там между 1887 и 1907 г. към православната вяра са се присъединили 3800 цигани от общо живеещите в него 6100. Те изоставят катунарския начин на живот и на отпуснатия им от общината терен в северния край на града строят кирпичени къщи, в каквито живеят и някои от българите. Редовно ходят на черква, а децата - на училище. За съжаление няма политика на държавата и църквата за приобщаване на целия цигански етнос към българските традиции.
Още тогава ги наричат крадливо племе
но кражбите не са присъщи в техния начин на живот. Това се обяснява главно с два фактора. Първо, те наистина са малцинство (според преброяването от 1910 г. те са 2,8% от населението, което общо е 4,338 млн.) и поради това се страхуват да влизат в конфликт с българите. Второ, всяка евентуална подобна проява се санкционира особено строго от страна на полицейските и съдебните власти. По този повод е интересен следният случай, изнесен във вестник "Мир" на 16 септември 1929 г. Цигански катун се установява в покрайнините на с. Кнежа (днес град). Селянинът Стоян Велков се оплаква в полицията, че му е изчезнала една от кокошките. На разсъмване стражарите нахлуват в катуна и в палатката на Хасан откриват перушина. Установява се, че тя е от изчезналата кокошка на Стоян Велков и по бързата процедура Хасан е осъден на 1,5 г. затвор (Впрочем така се е постъпвало и спрямо всички крадци, независимо от какъв етнос са.).
Приобщаването (интегрирането) на циганите в България се превръща в политика и процес след 1948 г. Въвежда се задължително безплатно основно образование до III клас (по днешному VII), което е валидно и за циганите (дотогава задължително е било основното до четвърто отделение). За всички български граждани се осигурява безплатно здравеопазване, в т. ч. и за циганите. През 1956 г. безработицата в България е окончателно ликвидирана и на всеки е осигурена възможност да се препитава с труд, в т.ч. и на циганите.
Още тогава обаче започват да се прилагат
привилегировани практики
по отношение на малцинствата. В елитните гимназии, техникуми и във ВУЗ за тях се определят квоти. Поради това цигани и турци с успех 3,00 ги приемат, а българчетата с 5,50 остават извън тях, но това беше елемент от интеграционната политика.
Сега някои се опитват да представят отбиването на военната служба от цигански и турски младежи в строителни и жп войски (така наречените трудоваци) като дискриминационен акт. Такъв поглед на нещата е напълно неоправдан, защото строевата войнишка служба беше по-тежка от трудовашката и за това имам лични впечатления. Трудоваците работеха на строго определен 8-часов работен ден от понеделник до събота (тя беше работна за всички), като ги хранеха обилно с калорична храна и им осигуряваха работно облекло. Освен това за изпълнени норми им се плащаше и така повечето от тях получаваха по 12-15 лв. на месец. От казрмата трудоваците излизаха с професии и много от тях започваха работа на националните сторителни обекти, където заплатите бяха по 500-600 лв., докато инженери и учители получаваха най-много по 280 лв. Още в началото на 60-те години се създаде база за пионерски, средношколски и студентски почивни лагери - морски и планински. Таксите бяха 12-17 лв. за 20 дни, в които се включваше транспорт, нощувка и храна, със спортни и културни забавления, но за циганското малцинство. Така през 20-те дни те общуваха с другарчетата си на български език.
Имаше обаче и сериозни негативи
които смятам, че е необходимо да се посочат. В началото на 70-те години в големите градове и най-вече в София съществуваше голяма жилищна криза, жилищата се сторяха бавно и не стигаха за всички нуждаещи се. Тогава обаче за циганите в София - в Суходол, се построяват 8 тухлени жилищни блока, всеки с по 4 етажа, с 2 входа и общо 192 двустайни апартамента. Всеки от тях се състои от хол, спалня, кухня с обща площ 65 кв. м плюс балкон и мазе. Завършени са "до ключ" - със санитария, кухненски шкафове, стените са с тапети, а подовете - с паркет. Така 192 цигански семейства от "Факултето" и квартал "Хр. Ботев" се настаняват в тях. Определен е символичен наем от 3,50 лв. Условието е работоспособните мъже и жени да се включат в бригадите и звената на кооперативното земеделско стопанство. На практика обаче това не става. Те се записват формално, но не ходят на работа. Всеки ден отиват в София, където мъжете предлагат каруцарски превози и хамалски пренос, а жените просят и търсят клиенти за врачуване. Повечето от децата не ходят на училище.
Когато през есента застудява, новонастанените започват да къртят паркета и с него си кладят огньове на пода в жилищата, за да се топлят. След 2 г. блоковете стават необитаеми и всички се връщат в наподобяващите по-скоро коптори стари жилища. За живеещите в селата цигани обаче със средства на ТКЗС-тата са построени бунгала, те работят на полето, в градините, в животновъдните ферми, обучават ги да обслужват напоителните системи. На селските празници сядат на трапезата редом с българите,
звучи българска и циганска музика
всички заедно се веселят. По това време нито българи, нито цигани крадат от кооперативното, защото от прибраната реколта зависят доходите им. Те не са особено високи, но със спестовност и труд българи и цигани си съграждат къщи по на 2-3 етажа и ги обзавеждат по градски.
Относно циганския език, по-скоро всъщност такъв няма, както и писменост. Езикът, на който си говорят циганите в България, съдържа не повече от 30% съществителни и глаголи на техния диалект. Така че е спорно дали те трябва да се третират като етнос. Разселили се в различни страни, те трябва да се приобщят към гражданите на дадената страна. Именно в това се състои проблемът. В периода 1980-1989 г. 90% от циганите до 18 г. завършват основно образование, а 38% - средно, главно в 3-годишните СПУ. Значи това е първото нещо, което сега трябва да се възстанови. СПУ или друга подобна на тях образователна форма трябва да има и основният акцент трябва да бъде професионалната подготовка, българският език и литература, история и география. Вследствие на трудовашката служба сега има 67 хил., вече наричани роми, които получават пенсии за трудов стаж. В момента цикълът: училище-казарма-трудова реализация трябва да се обедини в общ процес. Веднага някои ще повдигнат въпроса как да стане това, след като има 460 хил. безработни. Изходът е в обучението на младежите по селскостопански професии - полевъдство и животновъдство. За целта върху пустеещите над 2 млн. дка държавни и общински земи трябва да се създадат земеделски стопанства. Ако това стане, в тях може да се намери работа за около 600 хил. души. Такива програми се финансират от еврофондовете, така че това няма да бъде в ущърб на държавния и общинските бюджети. Просто администрацията трябва да си свърши работата, като изготви и защити сътоветните проекти.
Не е много известно, но кибуците в Израел (това са вид селскостопански комуни) са създадени по инициатива на преселили се от България евреи, които са приложили опита на българските кооперативи.