16 Ноември 2024събота09:14 ч.

Има нещо гнило в Борисовленд

У нас раздават безплатни храни от чужбина на бедните, а родното производство се ликвидира стъпка по стъпка

/ брой: 268

автор:Йордан Съев

visibility 2005

Едва ли има човек в България, който да не се досети коя е държавата Борисовленд. Защото един е Бойко Борисов и той се е провъзгласил за върховен управител на страната, в която живеем. Ама някои казват - то това живот ли е, защото цените на стоките и услугите са както в Германия и Белгия, а заплатите и пенсиите - както в Сомалия и Дахомей. Затова и за бедстващите у нас богатите западноевропейски държави отпускат хранителни помощи. За разлика от Сомалия и Дахомей, където по-голямата част от помощите се разграбват от въоръжени бандити, у нас съществува пълен порядък. Обявява се, че олио, захар, брашно, ориз и някои други продукти ще се дават само на най-нискодоходните. Критерият да се попадне в тази група не е официално обявеният праг на бедност, който е 241 лв. За да получи хранителни помощи, човек трябва да е доста по-беден, т.е. да е пенсионер с минимална пенсия от 145 лв., безработен без право на обезщетение или получаващ социална помощ от 65 лв. С 1 лв. под прага на бедността са и средствата за майчинство. Майките смятат за справедливо тези плащания да бъдат поне в размер на минималната работна заплата, но Симеон Дянков, Бойко Борисов и Менда Стоянова не дават. Но и социалният министър Тотю Младенов не успява да ги включи в имащите право да получават хранителни помощи.
Като основни правоимащи за тях са попадналите в групата на хората, които отговарят на критериите за получаване на енергийни помощи. А това става по доста усложнена схема, малко разбираема за повечето от хората, особено за по-възрастните и тези с ниско образование. Поради това голяма част от тях дори и да отговарят на критериите, не подават документи за енергийни помощи. Така те автоматично се изключват и от възможността да получават безплатни хранителни продукти. Но и това, иначе напълно неоправдано положение, не е разяснено достатъчно. Вследствие на което на многометрови

опашки за безплатни хранителни продукти

се редят възрастни хора, защото смятат, че, след като са с минимална пенсия от 145 лв., и тях ще ги огрее щастието да получат бутилка олио, пакет захар, брашно, ориз и боб.
Доставката на безплатни хранителни продукти се осъществява чрез посредничеството на български фирми. Помощта от Европейския съюз е в размер на 30 млн. евро, но при условие, че по-голямата част от продуктите се доставят от страни-членки на общността. Така се получава ценови парадокс. Ориз, който в магазините в Испания се продава за 69 евроцента, а цената му на борсите е 54 евроцента, под формата на помощи за България се заплаща по 95 евроцента. Олиото, което в Холандия в магазините се продава за 75 евроцента, а на борсата се търгува за 64 евроцента, пак по линията на помощите за България се калкулира за 1,15 евро. Подобно е положението със захарта, брашното и другите хранителни продукти.
Извън "помощта" у нас е широко отворен пазарът за месо и месни продукти. Вече над 40 на сто от тях са от Германия, Австрия и други западноевропейски страни. Овен това има внос, главно на месо (около 20% от потребяваното у нас) от Северна и Южна Америка. Поради това "помощта" ни излиза доста скъпо, да не кажем прескъпо. С нея направо давят българския производител, който не може да реализира продукцията си.
Но има и друга страница в прочита на този казус. Доказали се с качествена продукция български фирми реализират своето производство на външния пазар. В същото време западноевропейски и американски производители с нискокачествена продукция завладяват българския пазар. Над 85% от рибата, която се продава у нас, е вносна и тя струва по-скъпо от свинското месо. Вместо черноморски попчета, които само преди 2 г. се продаваха за 3,60 лв./кг, сега се предлагат океански за 6,70 лв./кг. Няма и черноморска скумрия, заместена е от норвежка, кралска (незнайно с какъв произход). Става нещо подобно както във времето на кралица Мария Антоанета - като й казали, че народът се бунтува, защото няма хляб, тя препоръчала да се ядат пасти. Така и сега отговарят на въпроса защо

няма черноморска скумрия и попчета - яжте сьомга

Не сме нито Сомалия, нито Дахомей. За разлика от тези две африкански държави се намираме в Европа, при това в най-благоприятната област за отглеждане на селскостопанска продукция. С доста примитивни средства у нас през 30-те и 40-те години на миналия век са се произвеждали значителни количества зърно, плодове, зеленчуци, различни видове домашни животни и птици. Голяма част от тях са се изнасяли в чужбина. По време на Втората световна война България е била основен доставчик на хранителни продукти за германската армия, но те са били купувани на вересия, която никога не е била заплатена. Поради това се заформил дълг от около 4,5 млрд. германски марки, който и досега е висящ. След създаването на социалистическия лагер България е основен доставчик на хранителни продукти за страните, които са в него. Също така крупен износител за арабските пазари. Но и големият износ не се отразява на хранителния баланс у нас, както и на цените.
Хранителните стоки в България до средата на 80-те години на миналия век бяха в изобилие и се продаваха на достъпни за доходите ни цени. Имаше недостиг на жилища в големите градове, на телевизори и битова техника, на леки коли, но не и на хранителни продукти. При това предлаганите бяха и с високо качество. Проблемът се появи след 1990 г., когато се предприе курс на ликвидация на кооперативното селско стопанство. За съжаление под различни форми той е в сила и до днес. Отначало се изрази в остър дефицит на редица стоки, а после в несъответствие между цени и покупателна способност.
Сега пазарът е задоволен, но потреблението е ниско. Това потиска производството. Вследствие на което се стига до неизползването на големи площи обработваема земя, пасища и други ресурси. Силно занижена е и заетостта в отрасъла, защото продукцията се изкупува на ниски цени. Така по най-необективен начин се затваря цикълът производство-потребление. И се стига до положението да ни се дават помощи под формата на хранителни продукти, които са част от залежалите излишъци в Западна Европа, Северна и Южна Америка.
Това е не само унизително за нас, но и крайно

неизгодно за българския производител

Затова правителството трябва да иска помощта да бъде в паричен еквивалент. Икономисти са направили разчет, че ако вместо хранителни продукти за 30 млн. евро получим тази сума по сметка, с нея може да се решат, макар и донякъде, редица проблеми в производството на селскостопанска продукция и предлагането й на цени, съответстващи на платежоспособното търсене. В Полша изкупната цена на млякото е 45 евроцента и поради това в магазините се продава за 60 евроцента (съответно за 2 и 2,5 злоти). Но Полша получава от ЕС годишно по 45 млн. евро само за субсидиране на млекопроизводителите. А у нас млякото се изкупува за 40 ст. и само за част от него се дава добавка за качество от 20 ст. Но понеже до магазина пристига чрез верига от прекупвачи и посредници, там цената му е 1,80-2 лв. При това обезмаслено, защото от него се произвеждат сирене, кашкавал, сметана, масло, а една част се подквасва за кисело мляко.
Според споменатия разчет на икономистите, ако във фонд "Земеделие" постъпват тези 30 млн. евро годишно, с тях може да се стимулират българските производители. Турция, Македония и Сърбия заливат родния пазар с домати, краставици, чушки, зеле, патладжан, зрял и зелен фасул, защото за всеки произведен килограм се дава субсидия от 8 до 12 евроцента. Това играе голяма роля за задържането на хората в селата, защото им се осигурява препитание. Ако нашето правителство успее да осигури необходимите средства от еврофондовете и прибави към тях пари от държавния бюджет, това ще доведе до спад на себестойността на хранителните продукти (в онази част от нея, която се формира с разходи от прекия производител) от български произход. По този начин едновременно се стимулира и тяхното производство, и потреблението им.
При сегашните доходи обаче ще има и хора, които не могат да се задоволяват с хранителни продукти, необходими за пълноценно хранене. Но когато производителите и преработвателите се стабилизират, те могат да се включат в благотворителни акции, както се прави навсякъде в цивилизования свят. Ако и ние претендираме, че сме част от него, трябва да постъпваме  цивилизовано. Това е начинът в България да няма гладуващи, които да се редят на опашки за хранителна милостиня.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ