15 Ноември 2024петък21:06 ч.

Илонка Райчинова:

Има натиск на изпълнителната власт върху съдебната система

Правната несигурност тласка фирмите в сивата икономика, казва адвокатът по данъчни дела и бивш зам.-министър на правосъдието Цитати:

/ брой: 211

автор:Мая Йовановска

visibility 5001

ИЛОНКА РАЙЧИНОВА e данъчен адвокат, магистър по право и икономика. Бивш зам.-министър на правосъдието и бивш началник отдел "Косвени данъци" в Главна данъчна дирекция. Автор е на Закона за ДДС. Член е на Управителния съвет на Камарата на данъчните съветници в България, преподавател в Центъра за обучение на адвокати към Висшия адвокатски съвет и управляващ съдружник в адвокатско дружество "Райчинова и съдружници".

- Г-жо Райчинова, какво означава да си данъчен адвокат?
- Данъчен адвокат означава да си данъчен съветник, който консултира бизнеса за специфичните изисквания на данъчните закони и за режима на данъчното облагане на конкретна дейност още преди да е структуриран бизнесът, преди компаниите да извършат своята дейност с цел данъчно планиране. Той защитава своя клиент пред данъчните органи и пред съда, когато фирмата е спазила закона, но въпреки това й е издаден ревизионен акт за допълнителни данъчни задължения или й се отказват данъчни права. Данъчният адвокат е този, който осъществява защитата на своите клиенти и по наказателни дела за повдигнати обвинения за данъчни престъпления.
- Има ли фактори, които подтикват фирмите към сивата икономика?
- Има фактори, които генерират сива икономика и които не бяха оценени в оповестеното преди няколко дни изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Това са нарушаването на правната сигурност и на правните очаквания на данъкоплатеца. Особено силни са тези фактори в областта на данъчното право. Правна сигурност означава, че когато спазваш закона  такъв, какъвто е, може да си сигурен, че няма да имаш проблеми с данъчните органи. Правно очакване означава, че дори и да възникнат проблеми с контролните органи, съдът ще те защити, прилагайки закона такъв, какъвто е. Правната сигурност и правните очаквания много често се нарушават у нас. Независимо от това как сте изпълнили закона, поради некомпетентност или поради натиска на изпълнителната власт върху съдебната система, има правна несигурност. Много често, дори и когато сте спазили закона във вашата дейност, не получавате ефекта на правното си очакване - да бъдете защитени от съда. Напротив, съдът потвърждава тези допълнителни данъчни задължения, поради нарушения на други лица и фирми или просто поради прекален фискализъм. Това има развращаващ ефект върху желанието на фирмите за спазват финасовата дисциплина. Липсата на правна сигурност плаши най-много и чуждестранните инвеститори. Един добър данъкоплатец, който спазва закона и спрямо него бъде постъпено несправедливо, престава да има стимул да го спазва. Напротив, той е стимулиран да търси изход от проблемите си чрез сиви практики. Това негативно явление влияе силно върху чувството за справедливост и на работодателите, и на работниците, поради което води до все по-голямо желание да се преминава в сивата част на икономиката. Фирмите, които държат на името си и не правят това, изпадат в неконкурентна среда, което сериозно пречи на бизнеса им, а понякога води и до спиране на дейността или до оттегляне на чуждестранния инвеститор.
- Това е омагьосан кръг, защото в условията на криза и безработица и двете страни - работодател и работник, са готови на компромиси, а така се захранва сивата икономика. Има ли изход?
- Трябва да се вземат адекватни мерки. Необходима е дискусия с участието на бизнеса, държавата, съда, данъчните съветници и адвокати, за да се набележат добронамерено и с взаимно уважение на всички интереси мерки за намаляване на сивата икономика. Такива мерки нито са набелязани досега, нито се търсят. Ще дам пример за такива мерки, които, от една страна, няма да пораждат корупционни практики, а от друга - ще стимулират бизнеса да не прекрачва към сивата част на икономиката. Едната е да се въведе персонална отговорност за ревизиращия орган (данъчен или митнически) за незаконосъобразните актове, които е издал. Втората - да не може да се пристъпва към принудително събиране на задължения, определени с ревизионен акт, докато той се обжалва. Нека се обезпечават, но по начин, който не спира възможността на фирмата да работи и да обслужва кредитите си. Когато влезе в сила задължението, нека само тогава се събира. Такава е практиката в европейските държави. Третата мярка е да не се упражнява натиск върху съда да потвърждава ревизионните актове само защото са в полза на бюджета.
Парадоксален факт е, че у много съдии съществува страх да отменят ревизионен акт, ако той е за високи стойности на задълженията или защото биха могли да ги упрекнат, че щом го отменят, значи са корумпирани. Прилагането на закона е въпрос и на кураж, и на справедливост, и на професионализъм, и на компетентност. Този страх на съда се проявява и когато след отмяната на ревизонни актове като незаконосъобразни съдът не осъжда държавата за вредите, които са настъпили от тези актове за фирмата, въпреки че законът предвижда такава отговорност за държавата. Това генерира нови жалби до съда в Страсбург, защото се нарушават основни икономически права и интереси. Четвъртата мярка е да се обърне изключително сериозно внимание на повишаване квалификацията на съдиите, които се произнасят по данъчни дела, и на адвокатите, които се ангажират с такива. Това е от голямо значение както за интересите на фиска, така и за интересите на коректните данъкоплатци. На този етап не се прави достатъчно. Ако данъкоплатецът има право да избере своя данъчен адвокат, то той няма право да избере съдията, който ще се произнесе по неговия данъчен казус.
- Вярно ли е, че е трудно да се печелят данъчни дела?
- Да, вярно е, по две причини. От една страна, защото това е трудна материя, която изисква тясна специализация и на адвокатите, и на съдиите. От друга страна, заради натиска върху съдебната власт и страха на съдиите. Например за последните 6 месеца в едно от петте административни съдилища у нас, които гледат данъчни дела, няма нито едно оповестено в интернет решение по данъчно дело в полза на фирма. Ако се направи по-голямо изследване във всички административни съдилища в страната, в т.ч. и във ВАС, ще се установи, че процентът на делата, приключили в полза на държавата, е около 90 на сто - без да претендирам за точност. Такава справка може да се направи и за всеки съдия по данъчни дела. Тази информация я има и в НАП. Но това е абсурдно, защото качеството на контролната дейност не е на толкова високо ниво. Няма как всички компании в държавата да са данъчни нарушители. Това означава, че или съдът има прекалена фискална настройка, или адвокатите не са си свършили работата. Това отново е фактор, генериращ сиви практики. Причините за това - натискът от страна на държавата, некомпетентност и липса на отговорност, трябва да бъдат премахнати. Не може да се събират пари в бюджета на всяка цена, трябва да се държи сметка и за последиците, и за данъкоплатците. Не искам да кажа, че част от делата не трябва да са приключили по начина, по който са приключили. Защото наистина има и закононарушения, за които се дължат допълнително данъци на държавата. Позволявам си да кажа откровено тези неща, защото имам богат опит в тези дела и сериозно наблюдение върху дейността на контролните органи.
- Ако това продължи със същите темпове и все в тази посока, до какво ще доведе?
- До още по-голям процент на сивата икономика. Защото нарушаването на правното ви очакване да бъдете защитени от съда означава, че може да ви задължат да платите данъци, без да ги дължите, и вие ще търсите всички възможни начини да намерите изход от тази ситуация. Тези данъци, особено когато са косвени, са много по-големи по размер от процента рентабилност, който се залага в дейността на фирмите. Следователно ще трябва да генерирате ресурс, който да е гаранция, че ще имате пари при подобно явление. А това вече е навлизане в сивия сектор. Същевременно България ще бъде осъждана все по-често в Страсбург и все по-често ще плаща обезщетения. Това, освен че ще доведе до разходи, вместо до приходи за бюджета, ще води и до намаляване авторитета на държавата като надежна инвестиционна среда с правна сигурност, тъй като тези решения се докладват в Комитета на министрите.
- Искате да кажете, че пред перспективата да фалират фирмите ще предпочетат да са в сивата икономика?
- Да, разбира се, че повечето ще предпочетат да преминат от другата страна, вместо до стигнат до фалит. Има убеждение у българския данъкоплатец, че колкото е по-редовен, толкова повече проблеми ще има с контролните органи. Колкото е по-малко коректен, има по-малко документация и по-малко редовно счетоводство, толкова по-малко ще са проблемите му. Това е пагубно за финансовата дисциплина, но за съжаление в практиката се потвърждава много често.
- Стана известно, че се готви повишаване на косвени данъци за догодина.
- Сериозно се съмнявам, че повишаването на данъци в условия на икономическа криза, ниска събираемост на приходи и завишен процент на сива икономика е добро и целесъобразно решение. Данъците и техните ставки могат да бъдат добър, но и лош, инструмент за управление на финансите и икономиката. Видяхте какво се случи след повишението на акцизите за т.г. - по-малко приходи и увеличаване на контрабандата, т.е. на сивата икономика. Притесненията ни от лошите последици при повишаването на акциза за цигарите бяха съобщени на Консултативния съвет на НАП в присъствието на министъра на финансите. Не бяхме чути - политическото решение бе друго. Повтарянето на стари грешки не е новост. Страната ни е минала през всички проблеми, породени и от високи, и от ниски данъци. Затова не е необходимо отново да правим същите грешки. Любопитна съм да видя разчетите на МФ за очакваните приходи например от вдигането на ставката по ДДС за организираните туристически пътувания и промяната й за нощувките в хотелите. От вариантите, които досега съм чула - предложенията са или невъзможни, поради противоречие с европейската директива, или няма да доведат до нови приходи в бюджета. Трябва да се държи сметка и за корелацията между косвените и преките данъци. Защото напълно възможно е, ако влязат 5 лв. по линия на ДДС, да излязат от бюджета 50 лв. по линия на корпоративния данък. Това го доказва и повишената ставка на акциза за цигари - не само по-малко акциз бе събран, но и по-малко ДДС и по-малко корпоративен данък ще бъде събран за т.г., защото тази търговия със светкавични темпове премина в сивия сектор.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ