16 Ноември 2024събота03:05 ч.

Позиция

Фалшива финансова стабилност

Не заеми, а активна и ефективна икономическа политика ни трябва

/ брой: 300

автор:Йордан Съев

visibility 2393

По време на първото управление на ГЕРБ Бойко Борисов и Симеон Дянков непрекъснато изтъкваха финансовата стабилност на страната като тяхно голямо постижение. Имаше нещо подобно, но то се дължеше основно на рестрикцията по отношение на социалните разходи - за заплати, пенсии, здравеопазване, образование, култура. И въпреки това се оказа, че по време на първото управление на ГЕРБ фискалният резерв е намален до санитарния минимум, а го бяха заварили с 8,1 млрд. лв. Това принуди Бойко-Борисовото правителство да вземе заем от 1,3 млрд. лв. за изплащане на книжата по външния дълг, защото настъпи техният падеж. Освен това се осъществяваше фикс идеята на бат Бойко за усилен строеж на магистрали. Той твърдеше, че парите за тях идват от еврофондовете, но се оказа, че се плаща основно от бюджета.
Сега сме в аналогична ситуация.
Още служебното правителство на Близнашки "обоснова" необходимостта от прибягването до  крупен държавен заем, защото финансите на страната са в окаяно състояние. А когато се случи аварията с КТБ, това вече преобърна колата на държавната хазна. Този път към ситуацията се прибави и спирането на парите от еврофондовете по ключови програми. Служебното правителство подготви, а това на Бойко Борисов прие "необходимостта" от взимането на крупен държавен заем. И двете правителства бяха единодушни по това, че неговият размер трябва да бъде 4,5 млрд. лв. Това наистина е крупна сума, която дори голяма банка сама не може да отпусне, затова ще се водят преговори с няколко. Но това са почти технически подробности.

Как ще се разпределят парите от заема
 
Основната част от него ще се изразхова за "стабилизция" на банковата система. Парите във Фонда за гарантиране на влоговете не достигат с близо 1,5 млрд. лв., за да се изплатят депозитите до 196 хил. лв. в КТБ, затова този дефицит ще се попълни с част от заема. За да не остане обаче Фондът съвсем без пари, за целта ще се заделят към 2 млрд. лв. от заема. Но държавата вече подпомогна ПИБ с 1,2 млрд. лв., за да избегне фалита и да се овладее паниката, която беше обхванала вложителите, които само за 3 дни изтеглиха депозити за 900 млн. лв.  Така вече е ясно за какво ще се изразходва 60% от заема. Останалите 40% ще отидат за запушване на дупки.
Бюджетният дефицит на министерствата е 280 млн. лв. (само на вътрешното министерство той е 150 млн. лв. и се изразява основно в недостиг за заплати), следователно той трябва да се покрие. Народното събрание е решило да обнови автомобилния си парк с 12 нови маркови возила, всяко от които струва 122 хил. лв., общо 1,8 млн. лв. Президентът е поискал и са му отпуснати допълнително 1 млн. лв. за финансиране на задграничните му пътувания. Пътната агенция няма пари за почистването на магистралите и първокласните шосета през зимата, за целта й трябват 160 млн. лв. Здравната каса не може да плаща за болничните пътеки, лекарства, консумативи, апаратура, не й достигат още 180 млн. лв., въпреки че допълнително са й преведени 252 млн. лв. Затова не е закупен уникален апарат за лъчево лечение на онкоболни, с който се гарантира 87% унищожаване на туморите без последващ рецидив. От март т. г. са спрени парите по ключови програми, които е трябвало да бъдат финансирани от еврофондове и за реализацията на проектите по тях се заплаща от бюджета. Едва три от тях бяха деблокирни в началото на ноември, но крайният срок за плащане е 10 декември. Като се има предвид какъв е административният ни капацитет за тяхното усвояване, пиши ги загубени. Според най-оптимистичните прогнози парите по останалите ще бъдат размразени най-рано през март 2015 г. Излиза, че средствата и по този заем ще бъдат използвани предимно за потребление, което се отнася и за всички предходни.

Можеше ли да не се стигне до това положение

Отговорът определено е "да". Във Фонда за гарантиране на влоговете банките превеждат встъпителна вноска 1% от регистрирания капитал и годишно по 0,5% от общия размер на влоговата база за предходната година. Една проста сметка показва, че това не е достатъчно, за да се натрупат необходимите средства, с които Фондът да плаща за гарантираните депозити, дори ако само една голяма банка фалира. Ами ако са 2,3 или повече? До 2014 г. във Фонда има 2,2 млрд. лв., а се оказва, че само в КТБ размерът на гарантираните депозити е 3,6 млрд. лв. Общият размер на депозитите е 62,8 млрд. лв., като само на домакинствата е 39,2 млрд. лв. Следователно дори сравнение не може да става с онези 2,2 млрд. лв., с които разполага Фондът за гарантиране на депозитите. Това е било ясно на БНБ, на Министерството на финансите, на АТБ, на ръководството на фонда. Никой обаче не е бил тревога, че средствата са недостатъчни. А е била необходима съответната реакция, най-вероятната от които е да се увеличат вноските във фонда. Има хора, на които затова се плаща. Определено не си е свършила работата и Централната банка. Към нея има управление за финансов надзор, което трябва перманентно да следи за капиталовото състояние на търговските и инвестиционните банки, а се оказва, че спрямо КТБ това не е направено.
Има дефицит в здравната каса. Той е породен не толкова от смятаните за ниски здравни осигуровки, а главно от това, че значителна част от хората не ги плащат. Освен това над 40% от икономиката ни е в сивия сектор, работодателите и работниците в него не внасят социални и в частност здравни осигуровки. Но в същото време има институции и работещи в тях хора, на които се плаща, за да пресекат тази вредна практика. Оказва се, че те не са си свършили работата.
Има дефицит и в бюджетите на министерствата, също така на агенциите. Това е съвсем разбираемо, след като в тях "работят" стотици чиновници, получават заплати, трупат стаж за пенсия, а социалните им осигуровки се поемат от държавата.
Но това не са най-големите беди. Най-голямата е, че с досегашния държавен дълг от 17,3 млрд. лв. от него почти нищо не е инвестирано в икономиката. А само то може да произвежда продукт, който да се реализира и чрез него да се изплащат заемите. Но не е задължително да се взимат кредити. Ако усвоявахме поне 60 на сто от лимита от еврофондовете, това ще ни позволи да харчим много по-малко от държавния бюджет, но ние едва стигаме до 17-18%, а, както споменахме по-горе, за 2014 г. той е критично нисък. Нямаме резултативна политика и по привличането на чуждестранните инвестиции, нещо повече - те непрекъснато намаляват. Изключение правят търговските вериги, които буквално убиват средния и дребния бизнес в този отрасъл. Изводите са налагат от само себе си - не заеми, а активна и ефективна икономическа политика ни трябва.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ