15 Ноември 2024петък20:53 ч.

Джулиан в Огледалния свят

Увеличават се съмненията с чистоплътността на "Уикилийкс"

/ брой: 7

автор:Георги Георгиев

visibility 3225

Това вече се е случвало. Просто сте забравили. Дори лозунгите са били същите. В навечерието на Октомврийската революция болшевиките издигат следните искания: "Долу тайната дипломация! Да направим света открит! Долу тайните сговори! Свят без анексии и контрибуции!". Да ви напомнят нещо тези лозунги? След като взимат властта, болшевиките дори разсекретяват голяма част от тайните договори и дипломатическата поща на Руската империя. И в резултат последва едно голямо нищо. Светът не става по-открит, нито по-свободен, нито тайното става по-явно. Но за сметка на това явното става по-мъгливо.
90 г. след първия мащабен удар върху дипломатическата тайна в отделно взета страна операцията беше повторена в една друга империя, но в много по-мащабен обем и с цели, които все още не са ни ясни, освен ако вярвате в алтруистичните подбуди на Джулиан Асандж и неговите съратници от информационния ресурс "Уикилийкс". Изнасянето, а по-точно изливането, на стотици хиляди телеграми от посолствата на САЩ в световното информационно пространство вероятно се очакваше да има ефект на взривила се бомба, но май се оказа, че е само фишек.
Най-общо има три основни версии за това, което се случи:
1. "Уикилийкс" е проект на американската администрация с цел да бъде създаден канал, чрез който в подходящ момент да се нанесе информационен удар върху дадена страна или група държави с цел реализация на някакви цели на американската държава.
2. "Уикилийкс" е проект на някаква дясна групировка в САЩ, която според една версия е опозиционна на управлението на президента Барак Обама и цели да го компрометира. Става дума за заговор с участието на специалните служби и неоконсерваторите, но не и за пряко участие на американската държава.
3. "Уикилийкс" е това, което е. Проект на група съмишленици, почти революционери, борци за свобода на словото и народни правдини, които са намерили много добър начин да донесат до хората истината за света, в който живеят, а именно изнасянето на секретните материали на всесилното, всевиждащото и всеконтролиращото американско правителство.
Всъщност е много важно да узнаем какво представляват проектът "Уикилийкс" и хората зад него, за да разберем защо четем това, което четем в поднасяните ни правителствени документи. Защо научаваме от дипломатическите депеши на американските посланици неща, които не представляват никаква новина, неща, които са обществена тайна. Но пък публикуването им създава или по-точно поддържа определен информационен фон, който не е много по-различен от доминиращата гледна точка, която всъщност получава допълнителна доза автентичност, заради ореола на секретност, с който са обгърнати документите.
Каква новина например е, че американците дирижират поведението на другите страни от "демократичната общност" и "свободния свят"? Да, забавно е, като четем как шведският посланик в ООН не чул ключовата дума "Холокост" в изказването на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад и не могъл да напусне залата заедно с другите си колеги, но какво от това. Пикантерия и нищо друго. Каква новина е, че в българския футбол имало мафия или че България била силно зависима от енергийните доставки от Русия, или че организираната престъпност е широко разпространена у нас? Никаква, дори е трудно да се определят подобни неща като "новина". Нещо повече. Създава се впечатление, което изглежда не е далеч от истината, че основната информация, която американските дипломати изпращат към Държавния департамент, е взета от вестникарски публикации и беседи с опозиционни политици и общественици, чиито позиции не са тайна за никого в техните държави. Например журналистите от сп. "Русский репортер", които имат споразумение с "Уикилийкс" да получават и публикуват материали, след изучаване на телеграмите от посолството на САЩ в Москва стигат до извода, че: "Американският посланик в Русия изглежда твърде много се доверява на своите източници, информираността на които буди съмнения дори за добрия журналист. Например неговото внимание е привлечено от депутати от КПРФ, разсъждаващи за бъдещето на тандема (Медведев-Путин - б.а.) и от едни и същи експерти, които от години "клеветят" режима."
Или пък да вземем за пример случая с "Източното партньорство". Нима някой от наблюдателите на тази инициатива е имал съмнения кой всъщност стои зад нея и какви са истинските й цели. В една телеграма с гриф "секретно" от щатското посолство във Варшава директно се казва, че "източната политика на Полша се явява великолепен комплимент на нашата собствена политика". В същото време дипломатът предупреждава, че: "Въпреки това, растящата увереност в себе си и исторически формиралото се недоверие към Русия може да отведе Полша твърде далече - както в случая с предаването на секретни бойни средства на Грузия и авантюрата с опитите за сваляне на по-голямата част от санкциите на ЕС срещу Беларус." И? Само човек, който изобщо не следи информациите около американо-полско-шведските инициативи спрямо страните от бившия СССР може да се изненадва от подобни откровения.
Разбира се, от телеграмите, публикувани до момента в "Уикилийкс", може да се извадят и други изводи. Като този за идеологическата ограниченост на американските дипломати, базирани предимно в т. нар. "нови демокрации". Например непосредствено преди нападението срещу Южна Осетия американският посланик Джон Тафт без никаква критичност предава към Вашингтон официалната позиция на Тбилиси. Това между другото е извод на журналистите от "Ню Йорк таймс", които са изучили "грузинското досие" на "Уикилийкс". Изводът, който се прави обаче, е доста интересен - че американците са били "ослепени" от идеологическата си страст да поддържат режима на "розовата революция". Т. е., че правителството на САЩ е било дезинформирано и става жертва на собствените си политически предразсъдъци. Това е много удобно. По този начин, чрез секретни документи, се изчистват съмненията, че САЩ са имали много по-голяма и съществена роля в организацията на августовската война от 2008 г.
Почти по същия сценарий се развиват и нещата в Киргизстан. От "Русский репортер" предупреждават, че "киргизстанското досие" на "Уикилийкс" съдържа много интересни неща за "заслугите на САЩ пред киргизстанската демокрация". Имайте предвид, че говорим за "демокрация", при която разликата в смяната на режима обикновено се измерва с трупове. От няколко десетки до няколко стотин, според случая. Посланикът на САЩ в страната Татяна Гфолер упорито не вярва на опозиционната тогава лидерка Роза Отумбаева, която й обяснява какво всъщност представлява режимът на бившия вече президент Курманбек Бакиев. Гфолер пише: "Ние много малко се доверяваме на нейната (на Отумбаева - б.а.) информация и още по-малко на нейния анализ." Има си хас, та нали самият Бакиев бе рожба на организирана от САЩ "цветна революция". Падането на режима на Бакиев обаче показа пълната несъстоятелност на анализа на самата Гфолер и нейните сътрудници. Както пишат анализаторите на "Русский репортер": "Тази грешна сметка не е просто свидетелство за ограничеността на посланика... В тази "слепота" има  своя логика - логиката на зададеност на американската политика, в която идеологията на демокрацията и цинизмът в еднаква степен не се нуждаят от установяване на истината". Според авторите на "Русский репортер" слабостта на американската политика от последните години не е свързана толкова с цинизма, колкото с отсъствието на интерес към реалността, ако тази реалност противоречи на идеологията и господстващата гледна точка.
Всъщност документите на "Уикилийкс" само затвърждават едно лице на американската дипломация и политика, което не е тайна. И какво от това? Много по-важно е това, което "Уикилийкс" не ни е казало до момента. Например вече прави впечатление, че в огромния масив от 250 000 дипломатически депеши няма нищо съществено, свързано с Израел. Нищо опорочаващо, обидно, иронично (как да не си спомним тук сравнението на Путин и Медведев с Батман и Робин). И това при положение, че еврейската държава и регионът на Близкия изток са невралгични центрове на американската политика. Дори вече се появиха спекулации по темата като една публикация в сайта  www.veteranstoday.com ("Ветераните днес"), според която в началото на 2010 г. Джулиан Асандж се е срещнал в Женева с представители на израелската държава, с които е сключил сделка. Според публикацията израелското правителство е узнало по някакъв начин, че сред документите на "Уикилийкс" има и такива, свързани с последната война в Ливан и сраженията в Газа през 2006 и 2008-2009 г. На руските журналисти пък им прави впечатление, че сред документите, касаещи региона на бившия СССР, няма нищо свързано с "оранжевата революция" в Украйна, която беше осъществена с решаващата намеса на САЩ. Правозащитниците пък са озадачени от твърденията в документите от посолството на САЩ в Ирак, че от 2004 до 2010 г. в страната са загинали "само" 110 хил. души. Според мнозина това е откровена дезинформация, защото се разминава кардинално с досегашните оценки на аналитици, например в британското медицинско сп. "Lancet", че загиналите са над 600 000. Има и по-високи оценки за броя на жертвите. И сега "секретните" документи на САЩ ни съобщават, че трагедията е много по-малка. Значи САЩ не са чак толкова виновни, нали?
Всичко това ни връща към ключовия въпрос - какво е "Уикилийкс"? Да оставим настрана личността на Джулиан Асандж, макар че в последно време именно тя се превръща в централна тема, а не създаването и съществуването на самия информационен ресурс. Този човек има точно такава биография, каквато е нужна за случая - човек от нищото, личност с мъгляво минало, малко опозиционер, малко дисидент, малко закононарушител, авантюрист, явно любимец на жените, както сочат приключенията му с презервативите в Швеция. Нека обаче се върнем в 2007 г., януари, месец след като стартира сайтът "Уикилийкс". Цитираният от руския портал "Око планеты" журналист Скот Крейтън от сайта "Глобъл Рисърч" пише през декември м. г. следното: "Странно е, че на този сайт, създаден уж за "изтичане" на информация - т. е. дисидентски сайт - веднага му бе обърнато внимание от такива издания като "Вашингтон пост" и сп. "Тайм". В брой на "Тайм" от януари 2007 г., обърнете внимание това е години преди масираното изтичане на каквато и да било секретна правителствена информация, е публикувана статия, ключовият момент от която е цитиран от Крейтън: "Към март в качеството на дързък колективен експеримент по предоставянето на изобличаваща информация в режим "онлайн" ще бъдат достъпни над 1 милион документа на правителствени сткруктури и корпорации от Азия и Близкия изток, страни от Африка, разположени южно от Сахара и от бившия съветски блок. Разбира се, той ще бъде такъв (т. е. дързък колективен експеримент - б. ред.), освен ако вие не сте привърженици на теориите за заговори, твърдящи, че "Уикилийкс" е може би просто фасада за ЦРУ или друга разузнавателна агенция."
Какво излиза - че водеща американска медия ни обяснява още преди да знаем какво е това "Уикилийкс", още преди ресурсът да е заработил реално, още преди да научим какво си говорят американските дипломати как трябва да тълкуваме случващото се. Няма теория на заговора, няма намеса на спецслужбите, няма нищо такова. Нищичко.  Много интересно. Между другото само тази, съмнително появила се точно навреме публикация в "Тайм", е достатъчна, за да посее семето на съмнението в чистоплътността на проекта "Уикилийкс". Между другото през същия този януари 2007 г. Асандж се разделя с един от ключовите си партньори в проекта - Джон Янг. Последният съобщава, че зад фасадата на "Уикилийкс" се крие ЦРУ, но не му обръщат внимание. Янг твърди и че всъщност става дума за банално печалбарство от търговия с изтекла информация. На сайта "Криптоум" той пише, че проектът "Уикилийкс" е "засега само пиар, нацелен на още по-голям пиар и доверчиви инвеститори". Разбира се, нищо не пречи от "Уикилийкс" компанията да печели някакви пари (спомнете си  твърденията за сделката с Израел) и в същото време да обслужва американските служби и да го раздава дисидентски.
Но съмненията се трупат и от други обстоятелства. Самата цел на сайта - подкрепа на опозицията в страни с авторитарни режими, доста любопитно се покрива и с официалната политика на самите САЩ, а подкрепата на различни дисидентски движения много често е част от работата на американските специалните служби.
Или да вземем например как секретните телеграми стигат до нас. Механизмът е известен вече - те се пращат до журналисти от няколко световни медии, които преценяват кое да бъде публикувано и да бъде ли редактирано и как точно, след което информациите се връщат в "Уикилийкс" и той ги публикува. Обяснението е, че активистите на "Уикилийкс" не могат да се справят с чудовищния обем информация. Но изборът на Асандж на кого да предостави за публикация данните е понякога, меко казано, много странен. В "Ню Йорк таймс" това е лицето Дейвид Сангер. Той е член на Съвета по международни отношения и член на Стратегическата група на института "Аспен" заедно с Кондолиза Райс, бившия министър на отбраната Уилям Пери, бившия ръководител на ЦРУ Джон Дойч, бившия зам.-държавен секретар на САЩ, а сега ръководител на Световната банка Робърт Зелик.
"Става все по-любопитно и по-любопитно", както казва героинята на Луис Карол Алиса. В приказката "Алиса в Огледалния свят" момиченцето влиза в огледалото, за да попадне в свят, приличащ на огромна шахматна дъска, на която тя играе ролята на пешка на бялата царица. Ако заменим Алиса с Асандж и бялата царица с Белия дом, може и да получим представа за какво иде реч в случая.
Много е сложно да си представим, че млад мъж с регистрации в полицията ще разиграва като маймуни цели 4 г. администрацията на най-великата световна сила и ще спретне най-голямото изтичане на секретни документи в историята. В реалния свят такива неща не се случват просто ей така. Ако вярвате на историята, която ви разказват официално, вижте добре от коя страна на огледалото сте.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ