14 Ноември 2024четвъртък14:53 ч.

Антиатомната вакханалия

Човекът поначало живее в рискова среда

/ брой: 82

автор:Евгений Гиндев

visibility 4135

Трагедията във Фукушима (това наистина е трагедия!) даде нов импулс на българските параполитици в тяхната "тиха икономическа война" срещу Русия. Заедно със "зелените", тези прислужници на глобализма, позатихналият хор на умниците отново зави: "Какво "Белене", какви АЕЦ, какви двадесет?!" Вият, без да схаващат смисъла на станалото. "Ще правим ТЕЦ, ще правим ВАЦ, ще правим ветроенергийнодобивни полета", обещават те. Разбира се, нищо няма да направят, освен малко магистрали и спортни зали с чужди пари. Не че други ща направят друго. Тези политици, които си харесваме 20 години, не са способни на нищо друго, освен да крадат, да крадат и пак да крадат от последния залък на народа.
    Трагедията във Фукушима, за разлика от трагедията в Чернобил, постави на дневен ред фундаменталния въпрос за планетарния живот в единство с природата, за неговото бъдеще и за неговите далечни перспективи. Тъй като дълги години съм се занимавал с надеждност, безопасност и сигурност на технически системи и изделия, в това число и с надеждност и безопасност в ядрената енергетика, мога да кажа нещо и по повдигнатия въпрос.
    Осигуряването на надеждността и безопасността на всеки технически обект започва още на етап "проектиране", достига се на етап "производсто" (строителство) и се поддържа на етап "експлоатация". Не е възможно да се надмине проектната надеждност, освен ако в експлоатацията не се извършва модернизационна дейност, но това е вече друга "опера".
    Сред компонентите на проектната надеждност трябва да посочим така наречената концептуална надеждност, която включва и надеждността на избрания метод, по който ще функционира обектът. Както е известно, АЕЦ във Фукаяма е построена преди 40 години и, следователно, и методът на функциониране е оттогава.
Построяването на АЕЦ в опасна сеизмична зона предполага основното внимание да се обърне върху силата на земетресенията. Оказа се, че АЕЦ във Фукушима е съобразена с 6 степен по скалата на Рихтер, докато земетресението е било от 9-а степен. В такъв случай е безсмислено да се говори за каквато и да било надеждност и безопасност. Това е все едно да искаме нашата кола да издържа на сблъскване с влак.
Друг аспект на проблема е въпросът за риска от последиците на това, което на технически език наричаме катастрофален отказ на обекта. По този въпрос може да се каже следното: човекът поначало живее в рискова среда. Вероятността той да попадне в катастрофална ситуация поради самия факт на съществуването си съвсем не е малка (става дума на главата ви да падне керемида или тухла, или например да се спънете, да паднете и да умрете, и други подобни). Над 450 милиона души живеят във вулканично опасни райони, почти 2 милиарда - в опасни земетръсни зони. Във вулканично застрашени зони са столици като Ню Мексико (9 милиона), Токио (12 милиона), градове като Неапол (3 милиона). Под изключителна опасност от земетръс е Сан Франциско. От последици като цунами са застрашени още 1 милиард души. На този фон атомните електростанции са само част от проблема.
    Ако се обърнем към техническите средства, които използваме в ежедневието, то навсякъде ще открием крайно опасни обекти: автомобили, параходи, самолети, влакове. Парадоксалното тук е, че рисковете с над 1 милион загинали годишно по пътищата на планетата от автомобилния трафик се приемат за нормални и никой не иска забрана на автомобилите. И какво излиза, че рисковете, свързани с атомната енергетика, са недопустими, а рисковете, свързани с транспорта, са допустими. Да, това е така, защото обществото не може да се лиши от мащабен транспорт и фактът от загиналите при неговото ползване не се взема под внимание (пренебрегва се).
    Вярно е, че последиците от катастрофалния отказ на АЕЦ са много вредни в дългосрочен план, но е вярно също така, че последиците от разрушаването на огромните язовири (като тези в Китай), са не по-малко вредни, пък какво да кажем за нефтените кладенци сред моретата и океаните, и за авариите с атомни кораби и подводници?
    Става въпрос съгласно ли е човечеството и могат ли хората да се откажат от достигнатото качество на живот и възможно ли е това качество да се поддържа без атомната енергетика?! Трябва откровено да се заяви, че връщане на човечеството в каменната ера, като единствен начин да живее хармонично с природата, е утопия и е дълбоко реакционно. Самите природозащитници няма да изкарат и 24 часа, ако ги оставим сами в "единство с природата". Който иска, може да опита. Желая му от сърце успех.
    Без атомната енергетика човечеството не може. В момента нейният мащаб е 370-380 гигавата, или 2600 киловат/часа годишно. Това е 17% от цялото планетарно производство на електроенергия. Само преди половин век планетарното производство беше 200 гигавата - по-малко от днешната атомна енергийна мощ. Това са мащабите на човешкия прогрес и тези мащаби ще нарастват с още по-големи темпове. Днес АЕЦ дават 80% от електричеството на Франция, 30% - на Япония, 20% - на САЩ. Никакви енергийни алтернативи не могат да задоволят огромната жажда на човечеството за енергия. А какви грандиозни задачи предстоят, например, усвояването на близкия Космос! Представят ли си хората колко енергия е нужна? Това не са вече гигаватове, това са тераватове!!
    Човечеството напълно промени целия планетарен ландшафт, направи го изкуствен, т.е. такъв, който трябва да се поддържа. А за да се поддържа, е нужна енергия. За да се поддържа сегашното равнище, трябват почти 10 милиарда тона нефтен еквивалент. А освен да се поддържа, трябва и да се развива. Откъде толкова енергия, ако не използваме атомната енергия? И нека по-разумно да се отнасяме към радиационната опасност. Сега тя е най-опасна в медицината. Радиационният фон е едно природно благо, което, ако го нямаше, нямаше да има и мутагенезис (мутация) и хората щяха да се размножават еднополово. Така че радиацията е майка на любовта. Просто не трябва да се нервничи и да се знаят елементарни неща. Например, че при дози до 3-4 зивера човек може да живее и над 80 години (при Чернобил дозата е била 10 и повече зивера - това вече е смъртоносно).
    И накрая, не мога да не спомена за едно предположение, което, ако се потвърди, преобръща цялата картина от аварията във Фукушима и отвежда човешкия страх в съвсем друга посока. Има обективни факти, които дават основание да се смята, че земетресението, дало начало на случилото се, има изкуствен характер и е резултат от извършен подводен японски опит с ядрено оръжие (подробности по въпроса могат да се намерят на сайта www.iraqwar.mirror-world.ru от 4.04.2011 г.)
Но каквото и да е било, не трябва да се издигат безсмислени лозунги срещу развитието на атомната енергетика, а трябва да се създадат условия за повишаване на надеждността и безопасността на АЕЦ до премлива за човечеството степен. Т.е. до степен, до която рискът от катастрофален отказ да не се пренебрегва. А това е преди всичко развитие на науката и образованието.

 

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ