Грабеж с малка нощна музика
/ брой: 230
Вчера Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора представи премиерата на моя пиеса. Но тези редове не съм ги редил през току-що изминалата нощ, а няколко дни преди това, още когато бях поканен да присъствам на празника. Пиша празник, защото всяко увенчаване на талантливия труд и усилията на артистите с показване на нова постановка е празник за театъра. Нямам основание да се съмнявам в това и за снощи, защото става дума за написаната преди близо половин век моя пиеса "Приказка за калпаците", поставяна сполучливо стотици пъти на много места и сега режисирана от Стефан Поляков, който отлично я качва на сцената не за първи път...
Задачата ми тук обаче не е да правя реклама на постановката, а да ви опиша едно безобразие, за щастие стоящо далече от театъра и от всяка художествена дейност.
Бях поканен в Стара Загора не само за премиерата и за пресконференцията преди нея, а и за среща с малките зрители от едно училище. Това налагаше да стигна в града някъде преди обяд, затова позвъних за информация на телефонната служба "Справки" към железопътната гара София. Както обикновено отговориха на въпроса ми бързо и акуратно.
Предложените влакове обаче не ми бяха удобни и аз след като благодарих за любезния отговор, телефонирах и на служба "Справки" към централната автогара на столицата ни. Часът беше 13.20. Първо ми се обади запис на женски глас, който ме уведоми, че услугата (разговорът) ще ми струва 57 (петдесет и седем) стотинки с ДДС на всяка минута.
После се включи друг запис на женски глас и след като ми благодари, че ползвам тяхната услуга, не пропусна да ми каже, че това ще ми струва 58 (вече петдесет и осем) стотинки на минута. Не знам дали чиновничката, която пуска гласа, отиде да пие кафе или просто до тоалетната, но аз бях оставен да чакам. И за да не скучая, докато чакам, беше ми пуснат запис (с добро качество) на една част от хубавата "Малка нощна музика" на великия Моцарт.
Благодаря. Не бях настроен за концерт, но слушах. Откъсът обаче беше повторен, потретен и така нататък, явно с цел да ми се вземат повече стотинки, по-точно вече левчета. Реших да чакам. След десетото повторение (точно ги броих) на хубавата музика, вместо поне тогава да ми се обърне внимание, линията беше прекъсната и моето търпение беше най-нахално "наградено" с незаслужен шамар.
Но потеклото ми по бащина линия е от град Прилеп, на югозапад от София, и аз не се отказвам толкова лесно. Набрах отново грабителския номер вече не само за да получа нужната ми информация, а и за да разбера какво ще стане по-нататък. И отново ме информираха (два пъти - веднъж за 57, веднъж за 58 стотинки) за цената на услугата и ми пуснаха Моцарт... Този път ми бе предоставена възможността да го чуя откъса само 7 (седем) пъти.
Стиснах зъби (за да не кажа нещо нецензурно) и разбрах кога и какви автобуси пътуват сутрин за Стара Загора. За двете ми обаждания се бяха натрупали повече от десет минути - вие ги сметнете в грешни грабителски пари!
И както всеки друг на мое място се запитах, защо службата "Справки" на автогарата не работи, както работи службата "Справки" в отстоящата на двеста метра железопътна гара? Кой е разрешил на автоинформаторките да късат нервите и да взимат (не за себе си) паричките на пътниците. С какво са те "по-горни" от деловите и не по-малко любезни же пе информаторки?
Може да не са виновни телефонистките на автогарата, които обвиних, че пият кафе или ходят до тоалетната, може да е такава системата? Но кой е виновен тогава? Защо не се използва добрата и изпробвана, удобна за пътниците, система на жп гарата? Защо всяка "модернизация" трябва да удря по джоба горкия българин?
Тези въпроси навярно трябва да отнеса към началниците на Автогара-София и дори към господин министъра, който стои над тях, ако успея да запазя достатъчно възпитан тон, въпреки яда си.
Моят протест по този и други нелогично решени в държавата ни въпроси е изказан с добронамереност. Аз не съм от онези (вече по-малко, за радост на потърпевшите от шума и от запушените улици), които надуват вувузели, бият барабани и тъпани, излежават се по асфалта и крещят като чужди на всякаква цивилизация индивиди. Мен ме боли за всяка неправда или грешка в държавата ни, допусната от предишни управници и неотстранена от сегашните.
Надявам се да не ми се налага да търся път към министъра!