Думи за писателя Димитър Димов
/ брой: 95
Мисля си за чудото на литературата и науката - писателя и професора по анатомия на гръбначните животни Димитър Димов, и си давам сметка за това колко са безкрайни възможностите на майката природа. Ние, обикновените му сънародници, дори не подозирахме, заедно с какъв човек сме се родили - в едно време и в една страна. Такива разсъждения ме вълнуваха, когато само за денонощие изгълтах страниците на излезлия по онова време роман "Тютюн".
Малко дебели книги бях чел дотогава и сега неволно правя сравнение с друга книга, простираща се на много страници, която също изгълтах за кратко време - това беше "Сто години самота" от починалия съвсем наскоро Габриел Гарсия Маркес. Той поне напусна белия свят на близо деветдесет години, а нашият Димов нямаше шейсет - беше само на петдесет и седем...
Големият писател и учен произхожда от род, който може да се похвали със знатността си - още дядо му е завършил право в Русия. Самият Димов е бил тихо и затворено дете като ученик, но с богато въображение и силна привързаност към книгите, физиката и химията. Наричан "чудак" от другарчетата си, той е обичал да рисува сполучливи карикатури на своите учители... А в средношколските си години в Първа Софийска мъжка гимназия с увлечение е четял и философите Бергсон и Фройд.
Роден преди 105 години, син на капитан Тотю Димов, загинал на фронта дни преди края на Междусъюзническата война, Димов е имал късмета и вторият му баща (рано напусналият службата майор Руси Генев, възпитаник на Военното училище в Санкт Петербург), да завърши след военната си кариера право и да се отдаде на работа като тютюнев експерт... Пиша това, защото момчето Димитър Димов е имал възможност да наблюдава отблизо работниците и условията в тютюневите складове - познавателна основа за написването на най-известната му творба.
Бъдещият писател следва ветеринарна медицина, после право, после пак ветеринарна медицина, извървял е трудовия път от участъков ветеринарен лекар в село Ваксево и в градчето Кнежа до професор в Селскостопанския институт в София.
Освен на трите си известни романа ("Поручик Бенц", "Осъдени души" и Тютюн" - в две версии и трите си театрални пиеси ("Жени с минало","Виновният" и "Почивка в Арко Ирис") Димитър Димов е автор и на купчина научни публикации и трудове, разкази и статии (главно в по-млади години), както и на няколко незавършени, по-точно дълго лелеяни, художествени творби.
Трите му пиеси се играха с голям успех, макар и да нямаха този траен отзвук и живот, както трите му романа. В Народния театър "Иван Вазов" дълго се задържа на сцената при огромен интерес драмата "Почивка в Арко Ирис", в знаменателната за времето си постановка на режисьора Филип Филипов.
Романите му като че ли третират по-трайни проблеми и продължават да се четат и препрочитат и от днешните поколения.
Още първият от тях - "Поручик Бенц", показва интереса на Димов романиста към сложните психологически сблъсъци, към странното, екзотичното, нездравото в човешките отношения.
Действието на романа "Осъдени души" се разиграва на фона на Гражданската война в Испания и интригуващият му сюжет го прави особено популярен. Всичко това е плод на пребиваването на автора в бушуващата страна и на случайното познанство на автора с представител на Йезуитския орден в Толедо.
Като конфликтност, образи, език и други белези на голямата литература тази две книги са нещо като стъпала, по които се изкачва авторът към голямото произведението на живота си - романа "Тютюн".
Писател с подчертано леви позиции Димов утвърждава в нашата литература модерен художествен стил, изграден върху психологическото проникновение, интелектуалната задълбоченост и тънкия усет към богатството на езика. Героите му, носители на силни чувства и амбиции, са показани чрез социалните и нравствените стълкновения на епохата, за което оказва влияние както острото социално зрение на писателя, така и личното му увлечение по някои от идеите на философи като Фройд, Ницше, Бергсон...
Това, което съм казал в горния абзац, не е чисто моя мисъл, а съм го преписал почти дословно от по-компетентни анализатори, но го редактирах и сега с чиста съвест се подписвам под него. Остава да споделя, че възнамерявам да извадя и препрочета "Тютюн".