14 Ноември 2024четвъртък20:01 ч.

Публицистика

В защита на българския език

Георги ЙОРДАНОВ

/ брой: 96

автор:Боян Бойчев

visibility 10121

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ е роден на 29 май 1934 г. в Твърдица. Завършил е право в Софийския университет. През 80-те години е министър на културата, науката и просветата; председател на Съвета за духовно развитие към МС; председател на Комитета за култура. Народен представител в VI, VII, VIII и IX Народно събрание.

Преди близо век и половина патриархът на българската литература Иван Вазов бранеше родния език от хулници и се закле: "И в светли тонове ще те предам на бъдещото бодро поколение". За съжаление, сега някои представители на новото поколение нехаят за българския език и се отнасят с немара към неговата защита и чистота. Изписват се фирми, наименования, надписи в телевизиите и вестниците с латински букви и думи. Като тръгнем по софийските улици или потърсим във фирмения списък имената на нови стопански и други формирования, не може да не се озадачим и възмутим.
Знайно е, че езикът богатее с уместно приобщени слова, чиито корени са в други езици. Ала щом малокултурието като придошла река го залива с ненужни чуждици вместо звучни български слова, той бледнее, тлее. Защото както пише в древния Делфийски храм: "Всичко е мярка!"
Имаме предостатъчно основания да се гордеем с онова, което средновековната ни държава даде на световната цивилизация. Непоклатима историческа истина е, че българската кирилица е в основата на новата християнска цивилизация. Българската държава на покръстителя княз Борис I - Михаил има решаваща роля за развитието на културата на великата Рус и други славянски и неславянски държави.
Не е ли показателно, че в съвременния информационен век българските букви се ползват от стотици милиони хора. По данни на ЮНЕСКО 15 на сто от домейните в света са на българска кирилица.
Потребно е специално да се подчертае ролята на българските учени - историци и езиковеди, които през 80-те години на миналия век в сложни, нерядко и остри научни спорове отстояваха великата истина за българското световно историческо дело.
От 24 до 26 септември 1985 г. на високия научен форум между Академията на науките на СССР и Българската академия на науките се подписа знаменитият протокол. Позволете да припомня най-важните записи в него:
"1. Народната основа на езика на Кирило-Методиевите преводи се явява солунският диалект на българския език през девети век.
2. Езикът на преводите, произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език.
3. Езикът на Кирило-Методиевите паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици..."
Този крупен исторически и научен успех задължава учени и управляващи да отстояват великата историческа истина за българския влог в световната цивилизация. Може би вече е наложително от името на БАН официално да се предизвика българското правителство и евродепутатите да допринесат в официален документ на Европейския парламент да се провъзгласи ролята на българската азбука, на която се пише и в Европейския съюз наред с латинските и гръцките букви.
Нека да се припомни и на бизнесмени парвенюта, на невежи управляващи и на журналисти, че те са длъжни да следват примера на наши предци, които в най-трудни исторически времена са ратували за развитието на българския език и култура. Така на 30 януари 1856 г. в Свищов десетина търговци и занаятчии, учители и свещеници се събират в къщата на чорбаджията Димитър Начович. От сърце отделят 3700 гроша, 800 книги на български и чужди езици и създават първото родно читалище. Така се основава единствената в света институция, българският светлик - нашето народно читалище. Поучително е, че тези родолюбци без претенции за голяма ученост ратуват за богат български език. Наричат средището "читалище и музеум" - място, където ще се чете. По техния пример се създават читалища в много градове и села в България, Сърбия, Армения, Чехия, Австрия, Русия, Турция... През 1870 г. в списание "Читалище", което се издава в Цариград, редакторът Марко Балабанов пише, че в родината и в други страни вече има над 150 читалища...
По-късно, когато се появяват технически и други новости на прогреса, предходниците ни търсят български наименования. Изобретява се тренът, те го наричат влак. Тоест локомотивът ще влече след себе си вагони. Идва аеропланът. Нашите достойни предци го наименуват самолет, който ще излита и каца на летище. Явява се плавателен съд с мотори - назовават го параход; той станува на пристанище. Петко Рачов Славейков дава име на прочутото първо класно школо, основано в Елена още през 1843 г., Даскалоливница - място, където се леят, подготвят даскали. Това сполучливо име продължава да краси възрожденската къща в старопланинския град. Има десетки други примери как и в най-бурното развитие на технологичния прогрес много от новостите може да носят наименования, които обогатяват българския език.
Ала е недопустимо и досадно при чудесни родни слова да се натрапват механично без превод на български език важни понятия. Нима не звучи по-добре вместо мониторинг да се казва наблюдение, вместо кохезионни - изравнителни програми, вместо канселирам - отменям, вместо колабориране - обновяване, вместо комуникиране - общуване, вместо рентиране - издръжка, вместо гърл - девойка, вместо уикенд - почивка, вместо рейнджър - войник, вместо джинс - родословие, и т.н., и т.н. Питам се: Докога ще стоим безучастни пред затлачването с неуместни чуждици на богатия и звучен роден български език и ще сме равнодушни пред немарата за развитието на българистиката по света?
Нека да си припомним, че след взаимното школо общините и църквата създават в условията на османското робство и класното училище. Дори Мидхат паша не успява в опитите си да слее официалните турски училища с далеч превъзхождащите ги наши средища за просвета. Отговорът на предците ни е: "Нашето си е наше. С вашето правете каквото щете". И българското училище примамва подрастващите не с някакви материални облаги, а с простия надпис на вратата на скромната дървена къща, в която е устроено старото прочуто Галатанско училище в Котел - "Помогни ми да те возвися".
През десетилетията след Освобождението и особено през втората половина на миналия век с общите усилия на обществото и държавата забележителната училищна традиция достигна нова висота. В България се изгради образцова образователна система. На 23-тата генерална конференция на ЮНЕСКО през есента на 1985 г. представители на 163 държави - вицепремиери, министри и други просветни и културни дейци, се възхищаваха на българското училищно дело. Всички се впечатляваха от обстоятелството, че освен средно образование в гимназии и техникуми, професионални, технически училища младото поколение на страната получаваше знания и професия за бъдещето. А днес по официални проучвания на международни организации близо половината младежи със средно образование показват функционална неграмотност. Ето върху какво са длъжни да се замислят, да работят вместо за своите лични интереси и известност хората, които избираме да ни управляват и да ни представляват в структурите на Европейския съюз и в международния обмен.

(Със съкращения)
От книгата "Съзидатели" (Изд. "Захарий Стоянов", 2023)

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ