14 Ноември 2024четвъртък19:54 ч.

Снимки Фолклорен танцов ансамбъл "Лазарка"

Срещи

ПЛАМЕН ПЕТКОВ:

"Лазарка" е пример за професионализъм

Искаме да има регистър на българските фолклорни групи зад граница, за да се знае точният им брой и да съберем възможно най-много информация за тях, казва ръководителят на един от най-добрите ни ансамбли в чужбина

/ брой: 27

автор:Надежда Ушева

visibility 10903

ПЛАМЕН ПЕТКОВ е компютърен инженер, родом от Горна Оряховица. Завършил е Русенския университет със специалност "Компютърна техника", притежава и следдипломна квалификация "Мениджмънт". Живее и работи по специалността си в Германия от 2000 г. А от 2010 г. поема ръководството на ансамбъл "Лазарка" в Мюнхен, който развива успешна дейност вече 30 години и представя българския фолклор на различни събития в Германия и цяла Европа.

- Господин Петков, разкажете историята на ансамбъл "Лазарка", кой го създаде и как започна дейността му в Германия?
- Уникална е историята му. Създаден е през 1991 г. от хореографа на ансамбъл "Варна" Белчо Станев. След промените в България започва да преподава български народни танци тук, в Германия, организира няколко години поред семинари, които са в цяла Европа. Основните участници са германци. Той вижда, че техният потенциал към българския танц е голям, и затова с немци от Мюнхен решава да създаде група за български фолклор с насоченост сценични изяви, не само за народни танци. Така се слага началото на танцова група "Лазарка". Регистрирана е като дружество с идеална цел две години по-късно и започва набавянето на костюми и създаването на репертоар.
След падането на Желязната завеса Западният свят се отваря към Източна Европа и България, като страна с традиции във фолклора, залага на добри преподаватели, какъвто е и Белчо Станев - хореограф с много опит и успешни изяви, по най-добрия начин да представят българския фолклор пред чужденците. Имало е групи, които се интересуват и от балкански, и от румънски, и от сръбски фолклор, но уникалното за "Лазарка" е, че още в самото начало се решава, че ще бъде състав само за български фолклор.
- Откога заставате начело на формацията? Как се променя през годините?   
- Аз се включих след 10-ата годишнина на групата, в която попаднах случайно. После става ансамбъл с друга организация и цел. Участва на различни форуми в Мюнхен и създава име.
През 2000 г. заварих обособен състав с богат репертоар, с гардероб от български народни носии и предимно германци, които танцуваха прекрасно нашенски хора. Съотношението беше 20 немци и двама-трима българи. През 2005 г. голяма вълна български студенти дойде в Мюнхен, част от тях намериха изява в ансамбъла. През 2007 г. с влизането ни в ЕС още повече сънародници пристигнаха в Мюнхен, в Бавария и за тези, които се интересуваха от фолклор, "Лазарка" бе мястото, където можеха да танцуват. Тогава се попълни и съставът с доста нови лица, нови българи. От друга страна, германците лека-полека се отдръпнаха с възрастта, с годините групата се промени - в началото беше смесена, с повече германци, но тенденцията бе повече българи да идват и наистина навлязоха много млади хора. Ангажиментите ставаха все повече, извоювахме си добро име в Германия и Европа и получавахме постоянно покани за участия.
- С днешна дата как изглежда ансамбълът, какъв е неговият състав?
- Сега сме само българи около 30 човека. Наблюдава се нова тенденция, която доста ни зарадва по случай нашата 30-годишнина, която отбелязахме на 4 ноември 2023 г. Малко преди това се появи момиче, което е дъщеря на един от основателите на ансамбъла, т.е. децата на тези, които са танцували преди време, също проявяват интерес. Когато дойдох в Германия, си казах - край, приключвам с народните танци. Не знаех, че съществуват такива групи в чужбина. Но в един момент неочаквано открих "Лазарка"! Не можех да повярвам, че има чужденци, които се занимават с български народни танци, и то не само с хора, те бяха подготвени и с хореографии, които са специално за сцена! Ръководството до 2010 г. беше германско, с Управителен съвет от един българин и трима немци, имаше ръководител, който провеждаше репетициите на немски език. С времето, когато българите станаха по-голямата част от състава, се почувства нуждата българин да застане начело и тогава поех ръководството, през 2010 г. След като германците се отказаха, наложи се ние да обучаваме хора, създадохме курсове за народни танци за начинаещи, които искат да се учат на български хора, и тези, които имаха желание и талант, бяха поканени в концертната група. Така подготвяме кадри и поддържаме състава с хора от курсовете ни. Разбира се, танцьори от България винаги са добре дошли при нас.  
- Подготвяте ли нещо по-специално за идните месеци?
- Календарът ни е доста пълен вече до половината на годината. Първото събитие, за което в момента се подготвяме, ще бъде на 2 март за Дни на Балканите в Мюнхен, има и фолклорен конкурс към него. Досега четири пъти поред сме заемали първо място. След това планираме изява в още един голям фолклорен конкурс - "Хармония 2024", един от най-големите фестивали в Германия за хорово пеене и фолклор с над 5 хиляди участници, провежда се през 6 години. През 2017 г. беше последното му издание, заради КОВИД-пандемията малко се отложи във времето. Но последния път също спечелихме първо място и голямата награда сред 30 състава в Германия.
На 23 март ще бъдем в Лондон, където наши колеги организират "Хоро да е, в Лондон да е". Получихме и покана за участие на Великден в Прага. Подготвяме се и за деветото издание на събора "На мегдана на другата България", който ще бъде в Палма де Майорка. Очакват се около 70-80 български състава от чужбина.
- Имате ли друга професия или само с танците се занимавате? Как се издържа ансамбълът?
- Аз лично съм компютърен инженер. Работя за голяма немска компания и се занимавам с тестване и осигуряване качеството на софтуера, а танците са ми хоби. Танцувам от съвсем малък, повече от 45 години съм на сцена. Самостоятелно се финансираме, от членски внос и от участия получаваме символични хонорари. Голям проблем е за българските групи изобщо, тъй като при нас няма субсидиране от държавата и всеки сам си плаща разноските за пътя и всичко останало, и е малко трудно, особено за студентите. Те избягват да пътуват, защото им е скъпо. Всички работят друго, извън ансамбъла, сред нас има финансов експерт, IT специалист, машинен инженер и други експерти. Изумително е, че има толкова много специалисти на едно място.
- Кога протичат репетициите Ви? Как си набавяте костюмите?
- Носии имаме още от началото, закупени от германците и от тях наследени. Успяхме да спечелим проект от България и съответно малък бюджет за носии, по-скоро символично, отколкото гардероб за ансамбъл. Това е, което имаме като помощ от държавата.
В понеделник вечер правим репетициите. Във вторник имаме курс за напреднали, в сряда - за начинаещи, защото в събота и неделя често имаме изяви пред публика. Държим да поддържаме ниво. Да бъдем технически и стилни на сцената. Да повишаваме качеството на танците. Целим да представяме сценичния български фолклор, да покажем художествено майсторство. Не просто да излезем с носия и да изиграем едно хоро, и да мислим, че сме много интересни. Това вече не е атракция. Не е добра реклама за страната. "Лазарка" е пример за професионализъм,  сътрудничим си със специалисти от ансамбъл "Варна".
- С кои други формации и институции работите? Какви допълнителни дейности развивате?
- Правим курсове, за да си попълваме състава, чрез тях хората създават социални контакти - имаме вече 4 брака, сключени по този начин. Дружеството, което регистрирахме, не е само за концертни изяви, искаме да разпространяваме българския фолклор, било то чрез курсове, семинари или пък други дейности. Работим с българското Генерално консулство в Мюнхен, помагаме им при празнуването на 3 март - участваме не само в концертната програма, но и с организацията на празника. Работим заедно и с българските училища по проект, който отчасти е финансиран, да привличаме децата към ансамбъла, и то не само поради танците, а заради българската среда, която да посещават и след като завършат училище.
Децата ходят в български училища през почивните дни, но като се дипломират, прекъсват контактите. Искаме да ги задържим в българската общност.
Нашите ансамбли и тяхната дейност са лицето на страната ни в чужбина. Те са първото впечатление от нея. Германците още грешат България, Румъния, София, Букурещ... За тях Източна Европа е все още непозната, но конкретната визия на България сме ние. Като имаме участие в центъра на Мюнхен, хората гледат, идват и питат откъде сме, радват ни се.
Инициирахме голямото българско хоро с наша концертна програма в рамките на един фестивал. Традицията замря след КОВИД-19, но може би ще я възстановим. Това е нашата страст. Всеки отделя от времето си и от средствата, само и само да продължим напред.
- Още се говори за юбилейния спектакъл, с който отпразнувахте три десетилетия...
- Много хубав концерт направихме по повод 30-годишнината в Стария конгресен център в Мюнхен. Имахме публика около 800 души, бяхме поканили ансамбъл "Варна", с който поддържаме тесни връзки, понеже сегашният им хореограф Юлиян Станев е и наш хореограф. Той е син на Белчо. Стана чудесен празник на българската култура, едно от най-големите български събития през последните 10 години в Мюнхен. Малко преди концерта си партнирахме и със студенти от НАТФИЗ, които идваха при нас два пъти, работиха с жар.
Подготвяме документален филм за ансамбъл "Лазарка", който ще излезе може би след два-три месеца. Планираме отново да ги поканим, за да довършим продукцията, която ще е интересна за широката публика.
Работим и по въпроса да има регистър на фолклорните ни групи зад граница, за да се знае точният им брой и да съберем възможно най-много информация за тях. За целта с колегите от няколко състава от Лион, Копенхаген, Ирландия, Милано създадохме Асоциация на българските фолклорни групи извън България. Сдружение, което искаме да представим пред българските държавни органи, за да има повече публичност на нашата работа.
Убедени сме, че това, което правим, заслужава внимание. Би било добре българската държава да види в нас партньори и да помага, колкото може. През 2016 г. го създадохме и втора година правим срещи на ръководителите на групите от чужбина в България съвместно с Агенцията за българите в чужбина, Министерството на културата и др.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ