14 Ноември 2024четвъртък19:56 ч.

Снимки Личен архив

Срещи

ДАНИЕЛА ДИЧЕВА:

Българския си род диря, с бод, бродерия оставям следа

Везмото е нещо, което човек трябва да почувства и пожелае със сърцето си, казва инженерката, която с игла и с песен пресъздава традициите

/ брой: 60

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 11702

ДАНИЕЛА ДИЧЕВА е родена в Асеновград. Завършила е Техническия университет в София, машинен инженер, специалност "Техника и технология на текстила и облеклото". Работи в голяма българска търговска фирма. "Така се случи, че като завърших, след всички промени, много от заводите и тези производства бяха закрити, животът тръгна в друга посока и не можах да работя точно по моята специалност, но образованието наистина е важно и ми е помагало", казва Даниела. В Регионалния етнографски музей в Пловдив до 4 април е подредена изложба с нейни съвременни интерпретации на български автентични и авторски шевици. Концерт на откриването изнесе Камерната вокална формация "Б-фолк" с диригент маестро Светослав Балтаков, в която Даниела пее.


- Госпожо Дичева, откъде тръгват Вашите интереси и по-сериозни занимания с бродерията и с музиката?
- Нещата са много свързани. Корените ми са от Родопите - и майка ми, и баща ми са родени в този край, там всички пеят и аз от 3-4-годишна възраст пея. По време на ученическите си години съм се занимавала с музика - свирех на пиано, пеех във всички възможни хорове и състави в училището. Дори имаше момент, в който исках професионално да се занимавам с музика, но това така и не се случи.

А с бродерия се занимавам от 9-годишна, всяка лятна ваканция отделях време да правя карета, възглавнички. Тогава нямаше много информация, освен от някоя баба, съседка, леля да вземеш модел, да те научи и да направиш това, което ти харесва. Но в последните десетина години проявявам особен интерес към шевицата. Започнах да се интересувам какво означават символите, знаците, какво е значението на цветовете и така моят интерес се задълбочи и започнах да правя нещата, които показвам в изложбата. Тъй като в съвременния ни живот и изобщо в начина, по който е уреден нашият дом, не го подреждаме с ковьори, карета, възглавници, освен ако не е някоя битова стая или механа, реших, че е подходящо да ги изработвам във вид на пана, които да украсяват съвременния дом като картини.
Друго, което е моят собствен почерк - платът, на който бродирам, е панама, с една лъскава нишка и мисля, че много добре се получава. А рамките са ръчно изработени от дърворезбар от Габровския край - всяка е уникална, от различни видове дърво. Смятам, че когато бродерията е ръчно направена, добре е цялата визия да е изработена на ръка, т.е. да остане в нея енергията на човека, който я създава.
- Това е второ представяне на този проект, нали?
- Първата ми изложба беше през 2018 г. в София. На откриването изнесохме концерт с народния хор, в който пея - Фолклорна вокална формация "Дилмана" към Националния студентски дом с диригентка маестра Дарена Попова.
Във втората изложба съм добавила чанти, колани, други неща, които биха могли да се ползват като аксесоари към съвременното ни облекло. Тази втора изложба беше показана в София на 2 февруари т.г. в Центъра по самопознание "Орфей". Сега, при откриването й в Пловдив на 22 март, също имаше концерт, в който представихме Камерната формация "Б-фолк", от която съм част.
Създадохме я през 2018 г., пет певици под ръководството на маестро Светослав Балтаков. Маестро Балтаков прави аранжиментите, изпълняваме само негови обработки, като освен традиционната народна многогласна музика, имаме и песни със съвременни аранжименти. Това много добре се съчетава с модерната визия на моите шевици, с начина, по който изглеждат. Беше вълнуващо, интересно за публиката, нещо ново и различно.
- Какво означава името на проекта Ви - "Брод Диря"?
- Това е по-скоро игра на думи: българския си род диря, с бод, бродерия оставям следа, проправям си пътека, защото само по неотъпканото можеш да оставиш диря. Може да се интерпретира по различни начини и всеки от тях има своя смисъл и е верен.
- По колко време успявате да отделяте на това любимо занимание, предвид че се трудите на пълен работен ден? В какво настроение трябва да сте, за да се занимавате с бродерия? Как върви Вашият творчески процес?
- Различно е. Това наистина е процес. Шевицата и везането са начинът, по който се зареждам. Когато около мен всички са здрави и няма нещо, което да ме притеснява, отделям време, обикновено през почивните дни, и се концентрирам в това занимание. Може да си пусна музика, понякога процесът върви бързо, друг път ми отнема много време, не се получава добре веднага... различно е.
- Моделите, които пресъздавате, са заимствани или са авторски, как се раждат?
- Някои от моделите са от автентични носии, от ризи, сукмани, ръкави, пазви. Други намирам в книги от наши изследователи, които от миналия век са ги документирали. А през последните години има и авторски схеми, но те носят същата символика и значение, както древните шевици.

- Те от различни фолклорни области ли са?
- Да, от различни краища на България са. В процеса на изучаването им разбрах, че има различия освен като геометрична комбинация, също и цветово. Например в Северозападна България цветовете са тъмни - кафяво, черно, в Бургаско-Елховско, в Югоизточна България са много цветни - розово, жълто, светлосиньо, зелено... Естествено, навсякъде присъства червеният цвят, който се свързва с празничното. Трудно съчетаеми на пръв поглед цветове стоят хармонично и уравновесено в готовото изделие. Много е интересно.
- А в мотивите има ли сходство?
- Всеки от мотивите има своето значение, има няколко мотива, познати на всички, които се интересуват. Елбетицата е двойно пресеченият кръст, който олицетворява основните четири посоки и четирите полупосоки, в центъра са събрани тези осем лъча и това символизира хармония. Друг основен мотив е канатицата, която освен в коларството и килимарството, се използва и в шевиците. Тя е за здраве, плодородие, развитие на рода, и със съответните фигурки по нея - може да бъде и по-богата, има различни значения. Така че всяка шевица отговаря на нещо. Неслучайно са ги бродирали по крайните части на дрехите, с цел да предпазват.
- Успявате ли да вплетете нещо от шевиците в облеклото си?
- Да, някои от коланите, които правя, са избродирани с пафти, също чанти, бижута, няколко ризи съм избродирала...
- Ако някой си хареса експонат от изложбата, може ли да поръча при Вас?
- Който проявява интерес, би могъл да се свърже с мен и да изработя модел по негово желание.
- Във Вашето семейство или сред близките, приятелите Ви има ли такива, които се запалват от Вашето изкуство и проявяват желание да се научат?
- Към момента по-скоро ми се радват за това, което правя, но все още никой не е проявил интерес да опита. Може би и това ще се случи... Човек трябва да узрее и да стигне до извода, че има необходимост да го направи.
- Може би, ако чувства нужда по този начин да изрази себе си, своята принадлежност към родовата памет и традиция?

- Така е. За рода на едната ми баба по майчина линия има документирана история за 270 години назад - Яръмовия род от с. Стойките. От рода на баща ми също имаме информация за шест поколения назад. Явно моята връзка с тези корени е много силна и нещо ме подтиква да я търся, да разбера, да се науча, да се ползвам от този духовен житейски опит на предците. И за мен все още е необяснимо, затова все още го диря този брод...
- Част от свободното си време посвещавате на музиката и тя винаги присъства, заедно с везмото, и на Вашите изложби?
- Да, така е. Двата концерта - в София и в Пловдив, завършиха с по едно мое соло с родопска гайда. Винаги съм облечена в автентичната носия, която имам в наследство от моята баба. Родопската песен ми дава сила и свобода на духа. Но освен родопската песен, съставите, в които пея, ми дават възможност за собствено развитие в музиката - и там човек постоянно трябва да научава нещо ново и да се развива. Почти всяка вечер след работа сме на репетиции, а когато ни предстои участие, натоварването е по-интензивно. Но за това, което те влече и имаш нужда да правиш, винаги намираш време и начин. На репетициите забравям за света и музиката е единственото, което ме откъсва от действителността, от всекидневието, от натоварването, това е и начин за релаксация.
- И двата състава не са професионални, нали?
- Само нашите ръководители са музиканти. В "Б-фолк" сме пет жени, всяка с различна професия - клиничен лаборант, доцент по палеонтология, счетоводител, детска учителка и аз съм инженер, събрани и вдъхновени от музиката под ръководството на маестро Балтаков.

Камерна вокална формация "Б-фолк" с диригент маестро Светослав Балтаков


- Как да запалим и приобщим по-младите, които сега оформят своите виждания за стойностното в живота, за естетика, за осъзнаване на важността на традициите и силата на корените, към подобни ценности?
- Има много млади хора, които се интересуват, както и много млади талантливи хора. И в двата наши състава идват и такива. В последните години мнозина танцуват народни танци, носят бродирани дрехи. Явно младите хора също искат да познават традициите, да се върнат към своите корени по някакъв начин.
- От какво зависи тази нагласа - от семейството и възпитанието, от образователните институции, от обществото, в което живеят и се развиват?
- Всичко започва от семейството. Семейството е началото на всички пътища, които след това продължават образованието, обществото, средата. Сега има достъп до всякаква информация, но ако тези ценности не са възпитани в семейството, е много трудно.
- Как Ви звучат днес думи като патриотизъм, род, родина, национално достойнство, принадлежност към България и българското?
- За съжаление, през последните 30 години нещата много се политизират. Преди това са изглеждали по друг начин. Но като имаме предвид, че шевицата и българската народна песен са се запазили и съхранили хилядолетия наред, независимо държавата от кого и как се е управлявала, дори и когато е била под робство, това, което е в душата на българина, ще остане, въпреки днешния сложен и в световен мащаб, и на нашата територия политически облик на нещата. Това, че за малко някой ни замъглява ума или погледа, е нещо временно, а българското винаги ще оцелее.
- Показвала ли сте в родния си град своите творби?
- Не, не съм ги показвала. Имам покана за празниците на Асеновград през септември да направя изложба или под друга форма да представя нещата си на своя територия.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ