Българска пиеса на сто години

Преди няколко дни (на 30 март) се навършиха 135 години от рождението на големия (а някои правилно го смятат "най-големия") български комедиограф Ст.Л.Костов - или както масово се изговаря в делничната реч - Сте Ле Костов. Предполагам, не - сигурен съм, че мнозина от зрителите, които пълнят театралните салони, за да видят някоя от комедиите му и се посмеят до сълзи на актьорските изпълнения и на тяхната основа - ситуациите и диалозите в пиесите му, едва ли знаят цялото име на автора. А то е Стефан Лазаров Костов.
Кой негов колега - автор на пиеси, не би помечтал и неговото име да не се знае точно, обаче написаните от него реплики да продължават да се повтарят от артистите и вече сто години да не слизат от сцените! Първата му комедия "Мъжемразка" се появява точно преди един век - през 1914 година... (В по-цивилизованите държави това се отбелязва с нова постановка и празненства.)
За шейсетте години, колкото продължава животът му, Стефан Костов е написал не само своите дванайсет многоактни пиеси и пет едноактни, а и няколко научни труда като "Амулети против уроки", "Трънската носия", "Белодрешковци в Северозападна България" и други. (Специализирал е етнография в Австрия и Германия и е бил директор на Етнографския музей в София от 1926 година до края на дните си.)
Син на деец от национално-освободителното движение в Разложко, през 1903 година Стефан Костов завършва славянска филология в София, учителства в София и Пловдив, занимава се с журналистика, а от 1923 година е член на Артистичния съвет при Народния театър в София, от 1926 година негов председател и през 1927 за кратко време е директор на театъра.
Другите дейности и ангажименти явно не са пречили на работата му на драматург, защото освен пиесите и научните си публикации той писал също фейлетони, хумористични разкази ("Царска сватба") и различни вестникарски материали. И все пак за тях споменаваме само в биографията му, а създадените от нето комедии не слизат цял век от сцените и някои ни радват с актуалността си.
В това отношение първо място държи "Големанов". Тя не само е обичана от публиката, а не е излишно да се каже, че в главната й роля, пък и в другите образи на тогавашни (когато е писана) и сегашни типове от живота, са се изявявали блестящо мнозина от нашите големи артисти.
Величината на Ст.Л.Костов като драматург личи и по това, че той е автор не на една, а на няколко надживели времето си пиеси. И днес се поставят и гледат с удоволствие от всички зрители освен "Големанов", и други негови комедии: "Вражалец", "Женско царство", "Златната мина", "Скакалци", "Новото пристанище", "Член 223"...
Обикновено, както е редно за комедията и изобщо за комичното, Ст.Л.Костов взима за основа на смешните си пиеси някакъв житейски парадокс. Ако не го намери в живота, измисля го (някой беше казал, че измислицата често изглежда по-достоверна от истината) и върху него строи сюжета си. Зърното, същността на отделните образи също е парадоксалното. Да вземем за пример комедията "Женско царство"! Тя ни разказва (предполагаемо, но убедително и много смешно) какво би се случило, ако някоя сутрин мъжете се събудят лишени от своята "мощ" и жените  решат да се възползват от ситуацията, поемайки властта в свои ръце.
Това е, разбира се, шеговита измислица на писателя, но не е далеч от истината, като се има предвид, че едва ли не половината от състава на днешния ни кабинет е женски.
За "достоверност" на своето творческо хрумване Ст.Л.Костов ни уверява, че "нелепостта" в пиесата му "Женско Царство" е грешка, режисирана от двама пияни светии, които са си поиграли със съдбата на хората и после, осъзнали се, възстановяват предишното статукво. Интересно е да се отбележи, че участието на жени, управляващи някои министерства в нашето днешно правителство, не се оказа (досега поне) ни най-малко комедийно. Може би старият драматург ще прояви и като пророк, но със способността да вижда главно смешното или да прави смях от всичко...
В повечето от своите комедии Ст.Л.Костов успява да се хареса и на публиката, и на критиката, а артистите с истинско удоволствие да играят ролите, написани от големия комедиен автор. Не случайно след Бай Ганьо точно Големанов е най-популярният български литературен герой, който предизвиква не само смях, но и възмущение.