Антикапиталистическите формации в Европа

Значително по-вляво от завилите през последните две десетилетия остро надясно към либералния център социалдемократи от ПЕС е групата на Обединената европейска левица/Северната зелена левица. След последните избори за Европейски парламент през 2009 г. формацията има представителство от общо 35 депутати. Тази фракция се състои актуално от 15 комунистически, просоциалистически и екологически партии от 13 страни, като най-левите й представители са от традиционалистките марксистко-ленински португалска и гръцка компартии - PCP и KKE.
Парламентарната фракция на Обединената европейска левица (ОЕЛ) се учредява още през 1989 г., като в нея първоначално участват само 4 формации - старата италианска компартия РСI, испанската Обединена левица (IU), датската Социалистическа народна партия (SVP) и гръцката обединена лява коалиция "Synaspismos". През 1994 г. към фракцията на ОЕЛ се присъединяват новоучредената като наследничка на РСI нова италианска компартия "Rifondazione", Френската комунистическа партия (PCF), португалските комунисти от PCP и отделилата се от "Synaspismos" традиционно марксистка гръцка компартия ККЕ. След разширението на ЕС през 1995 г. към Обединената европейска левица се присъединяват още шведската Лява партия (VP) и финландският Ляв съюз (Vas), които заедно с датската Социалистическа народна партия (SVP) създават вътре във фракцията на Обединена европейска левица (ОЕЛ) парламентарната група на Северната зелена левица (СЗЛ). През 1998 г. от фракцията на ПЕС са изключени няколко депутати, които се присъединяват към ОЕЛ/СЗЛ, която достига численост от 34 парламентаристи от общо 8 държави. След проведените година по-късно избори за Европарламент към фракцията на Обединената европейска левица/Северната зелена левица се присъединяват представителите на немската Партия на демократичния социализъм (PDS), отцепилата се от ПАСОК нова гръцка лява партия DI.K.KI, както и 5 нови парламентаристи от троцкисткия френски изборен съюз LCR/LO. През 2001 и 2002 г. към ОЕЛ/СЗЛ се присъединяват и няколко мандатоносители от Европейската зелена партия и от ПЕС, с което фракцията на Обединената европейска левица/Северната зелена левица достига 49 парламентаристи и се издига до нивото на четвърта политическа сила в ЕП - най-доброто й представяне досега. Във връзка с разширяването на Евросъюза през 2003 г. към лявата фракция ОЕЛ/СЗЛ се присъединяват чешките, словашките и кипърските комунисти. На предпоследния евровот през 2004 г. лявата фракция претърпя известен отлив на гласоподаватели. Както и 2009 г., когато въпреки глобалната икономическа и финансова криза левите не успяха да засилят представителството си в евроинституциите.
Освен споменатото тясно сътрудничество на партийно ниво в Европарламента в рамките на фракцията на Обединената европейска левица/Северната зелена левица през ноември 1991 г. 22 леви формации от общо 16 страни създават в Мадрид по инициатива на испанската Обединена левица (ЕU) т.нар. Форум на новата европейска левица (NELF). Той представлява паралелна на фракцията на Обединената европейска левица в ЕП извънпарламентарна политическа платформа на западноевропейските леви, която след рухването на "реалния социализъм" и последвалото го повсеместно отричане на всякаква социална идеология си поставя задачата

да търси обединяващ ориентир

за провеждане на лява политика на континента.
На 8.5.2004 г. в Рим по инициатива на Форума на новата европейска левица, и най-вече на италианската компартия "Рифондационе", бе учредена и наднационална партия на Европейската левица (ЕЛ). Създаването на тази нова формация бе мотивирано от това, че реализацията на успешна социална и антисистемна опозиционна политика вече не е достатъчно ефективна само на ниво национална държава, защото вследствие на глобализацията отделните страни губят все повече суверенитет. Поради това подобна политика следва да се провежда организирано и на общоевропейско ниво.
Днес в ЕЛ участват 38 комунистически и леви социалистически формации от цяла Европа, с общо над половин милион партийни членове. Основни цели на тази общоевропейска политическа сила е създаването на "алтернативен на капитализма социален и политически модел", както и противопоставяне на "нарастващата милитаризация и практика на постоянните войни". Председател на Европейската левица от 2010 г. е Пиер Лоран от Френската комунистическа партия.
В края на януари 2005 г. в Рейкявик 5 партии от скандинавските страни, които до разпускането му през 2004 г. бяха част от Форума на новата европейска левица, учредиха Северния зелено-ляв съюз (NGLA), който няма статут на общоевропейска партия, и участва със своите депутати в парламентарната фракцията на Обединената европейска левица, като парламентарната група на Северната зелена левица (NGL). Макар в основата на идеологическата ориентация на тази нова регионална политическа формация да е екологията, социалната тематика продължава да заема централно място в ежедневието и на този партиен съюз.
Политически Европейската левица действа в рамките на Евросъюза, въпреки че в нея участват и партии от страни извън ЕС. Фактическото признаване на Европейския съюз от ЕЛ се натъква на отрицание в различни части от левицата, тъй като отношението към ЕС е силно оспорвано. Европейската левица е за "обединена, социална и демократична Европа", но различаваща се съществено от неолибералния модел на досегашния ЕС и неоконсервативния проект за европейска конституция. Това отрицателно отношение към ЕС не е безпроблемно, тъй като съществуват различия в позициите на отделните партии по тази тема. Най-силно "проевропейска" ориентация се наблюдава сред левите формации от Централна и Източна Европа, въпреки че и там съществуват опозиционни настроения по този въпрос. Преобладаващо отрицание към ЕС доминира главно в левите партии от южната и северната част на континента. Това се отнася и до силно различаващите се по политическа насоченост сили, като ориентираните към класическия марксизъм-ленинизъм комунистически партии на Гърция (ККЕ) и на Португалия (РСР) от една страна, и напр. бившата комунистическа формация на Швеция. Тази скандинавска Лява партия (VP) освен че е с определено изразен ляв, социалистически, екологичен и феминистичен профил, изключително силно държи, подобно на традиционните комунистически партии от другите страни, на съхранението на националния суверенитет в рамките на съюза. Различаващото се отношение към ЕС по оста Север-Юг се обяснява и с това, че главните потърпевши от политиката на ЕС са земеделските стопани от южноевропейските страни, които обаче не са решаваща политическа сила в Централна и Северна Европа.
Трябва да се отбележи, че се надигат и

силни опозиционни гласове

срещу политиката на Европейската левица и от партии, членуващи в нея, като италианската компартия "Рифондационе" (PRC), френските комунисти от PCF, както и от по-малката австрийска компартия KPOe. Някои от участниците в ЕЛ критикуват начина на нейното учредяване, което е извършено от партийните ръководства, без обсъждане с членската маса. От страна на конкуриращия я отляво по-радикален съюз на Европейската антикапиталистическа левица (ЕАЛ) се повдига и възражението, че със своето учредяване ЕЛ съдейства по-скоро за разцепление, отколкото за обединението на левите сили в Европа. Тези разногласия свидетелстват за принципни проблеми в днешното ляво пространство на континента.
Докато по фундаменталните въпроси за бъдещето на Европа консервативните, либералните и социалдемократическите сили от отделните страни изразяват интересите на едни и същи традиционни обществени прослойки, Европейската левица се намира в ситуация да представлява различни по исторически и културен произход социални среди в отделните държави.
По-нататъшните перспективи за развитие на наднационалната партия на Европейската левица зависят от нейната способност да даде правилните решения за най-силно пострадалите от неолибералния капитализъм и глобалната финансова и икономическа криза социални слоеве, да създаде единство в разнопосочното многообразие от мнения и интереси на обществото и да формулира реализуем алтернативен обществен проект на тотално катастрофиралата антисоциална капиталистическа система.
Най-лявата, но най-малка наднационална политическа формация в Европа, е т.нар. Конференция на Европейската антикапиталистическа левица - ЕАЛ (Еuropean Antiсapitalist Left), която на този етап още не представлява обща партия като ЕЛ и която няма свое пряко представителство в Европейския парламент. Но някои от асоциираните с ЕАЛ партии имат депутати в ЕП, които членуват във фракцията на Обединената европейска левица. Тази конференция на ултралеви партии, състояща се от 12 постоянни членки и 8 наблюдателки от общо 13 западноевропейски страни, е учредена през 2000 г. В ЕАЛ членуват предимно организации, образувани най-често от прегрупирането на леви сили или възникнали в близкото минало като напълно нови формации. Организациите, образуващи ядрото на Европейската антикапиталистическа левица са предимно групировки, които след 1990 г. спечелиха от кризата в одесняващите социалдемократически и традиционните комунистически партии. Те реализираха успехи, като се профилираха като "алтернативна левица" от неизхабени в политическо отношение личности, близки до масите, небюрократизирани и некомпроментирани нито от проваления държавен социализъм, нито от парламентарния конформизъм на социалдемокрацията.
Основните възгледи и политическият език на Европейската антикапиталистическа левица остават белязани от троцкистките традиции.
Европейската антикапиталистическа левица изхожда в своите схващания от обстоятелството, че свободното политическо пространство за нея автоматично се създава от кризата, която се развива едновременно в социалдемократическите и в традиционните комунистически партии - криза, предизвикана от мутацията на социалдемократите в неолиберална посока и от метаморфозата на много от комунистическите в реформистки партии.
А днешната глобална икономическа и социална криза на капитализма разкрива нови перспективи за развитие на лявото политическо пространство, но само ако то наистина успее да се обедини около ясно формулирани антисистемни позиции.