Сагата със зоопарка в Пловдив

Ако госпожите в пловдивските училища накарат децата да опишат и нарисуват мечка, сигурно 99 на сто от тях ще представят най-голямото диво животно по нашите гори така: с голяма глава от камък, с лапи от същия материал и прочие, като описаното каменно същество се яха като пони и върху него се правят снимки и селфита. Че как иначе да представят мечия род даже и пловдивските  гимназисти, като вече десет години в този уж втори по големина град в България не са виждали жива мечка, след като Бриджит Бардо направи парк за танцуващи мечки в Белица и пловдивският кмет издаде заповед да се затвори местният за "привеждане по европейските изисквания".
И така цяло десетилетие! Нещо невиждано в историята на града - подрастващите му да бъдат лишени от възможността от малки да познават основни представители на дивата природа и да се учат на природознание. Колко ли хиляди е спестила хитроумно общината от затворения десетилетно зоокът не се знае, но че с това са ощетени стотици хиляди деца и родителите им е печален факт. Един от срамните за изредилите се да управляват Пловдив сини и герберовосини, все демократични от главата до петите, управници.
И много ясно - като не можеха да видят на живо диво животно в градския зоокът, десет години пловдивчанчетата ходеха с мама и татко, с баба и дядо до Пазарджик, Стара Загора, София, където кой знае защо не се налагаше дивите обитатели от "жители на зоопарк" да бъдат унизени със статут на "затворници". Затворници, на които за разлика от хората обаче не можеше да се отиде "на свиждане" в потъналия в забвение зоокът - той бе ограден от два ката бодливи огради, може би много по-сигурни и от тези по държавните граници на съборилата Берлинската си стена Европа.
И ето - преди време гръмна новината, че най-после започва модернизацията и реконструкцията на пловдивския зоокът и превръщането му в най-голямата на Балканите зоологическа градина.

Правителството отпусна милиони

Десетки дървета се изсякоха въпреки протести на природозащитници. След пропускане на няколко вече срока за отваряне на вратите, ето, че пловдивските общински лели и чичковци са приготвили нов шамар за пловдивските деца, за техните родители, баби и дядовци. Задава се истинска социална дискриминация в достъпа на живо до Баба Меца, Кумчо Вълчо, Кума Лиса.
На пресконференция, на официално зададен от мен въпрос за цената на входните билети за  публичното място за опознаване на природата, общински съветник хладнокръвно съобщи, че цената за вход в "зоото" ще бъде... 12 лева! Е, можело  да се помисли за опции, за бонус към бъдещето на нацията, сиреч за деца, входният билет да бъде великодушно редуциран на цена от... 10 лева!
Е, питам аз, питаха и всички, на които разказах за този задаващ се нов общинарски абсурд в бъдната Европейска столица на културата: колко пловдивски семейства ще могат да си позволят да посетят зоологическата градина? По най-проста сметка, ако семейството е четиричленно, на входа ще трябва да оставят близо 50 лева.
Колко от борещите се с немотията в най-бедната страна на ЕС майки и татковци ще могат да заведат децата си в зоопарка?
Задава се

абсурдно управленско решение

Нека отскочим само на 40 км, в къде по-малкия Пазарджик. Там от много години има разкошна зоологическа градина, която се посещава... безплатно! И в която от няколко години живеят иначе така непосилните за пловдивския бюджет по думите на управниците под тепетата... големи котки. Става дума за станалия вече баща тигър Саша, дошъл там като малко тигърче, дарено от човек с голямо сърце за радост на деца и възрастни. Става дума и за прелестната тигрица Найша, дарила го тази пролет с четири тигърчета.
Но освен за безплатен достъп до зоологическата градина, пазарджишките общинари са помислили и за още едно удобство - красива влакова композиция, возенето в която също е безплатно. За разлика от пловдивския парк "Отдих и култура", където е и новостроящият се зоогигант, в пазарджишкия действителен парк за отдих и култура навред има действащи, а не затапени "по пловдивски почин", чешмички. Пак безплатно там през летните месеци, под сенките на големите чинари, функционира лятна читалня.
Откъде в този къде по-малък град, също с попиляна демократично от Прехода индустрия и икономическа инфраструктура, в цялата тази немотия в държавата ни, общинарите са намерили все пак финансов ресурс да сътворят това почти социалистическо чудо - безплатен достъп на поколенията до разкошен парк, до разкошна зоологическа градина, с безплатна железница?
Явно, че всичко опира до мъдрост, воля и умения. И до творчество, защото и в общинските дела без него не може. Но както се казва в една игра - "Тука има, тука нема".


Протести за незаконна сеч и жалба до Европейската комисия заради закононарушения при строежа на зоологическата градина съпътстваха милионите, отпуснати от кабинета за пловдивската атракция




Част от проекта на новия зоокът в Пловдив