Лошо гледа, криво съди

Предаването "Времена и нрави" на проф. Юлиан Вучков по Канал 3 е достатъчно популярно, за да не му правим някаква реклама. Това ексцентричният водещ - публицист и театрал, есеист - винаги е доказвал, както с интересните теми, които предлага на телевизионните си фенове, така и с находчивите, нестандартни ракурси на своето интелигентно предаване.
Не беше така обаче навръх 24 май в "празничния" разговор на духовития водещ за българската художествена литература, в който взеха участие писателят Никола Инджов, поетът Петко Братинов и "литературната критичка и публицистка" Благовеста Касабова. Не толкова заради видимото отсъствие на каквато и да е "празничност" в тази дискусия за "основата на всички културни дейности и изкуства" (според определението на именития водещ), колкото поради ругателствата, изсипани от познатата с острия си и безпардонен език "критичка" по адрес едва ли не на цялата литературно-художествена колегия в България. В най-новата българска литература нямало големи имена и стойностни произведения; липсвали литературни трибуни, където талантливите писатели и поети, критици да печатат. Навсякъде било едва ли не пълен вакуум, празно пространство...
И сигурно всичко щеше да е в реда на нещата, ако тези "дитирамби" на надъханата от болезнен негативизъм "критичка" не бяха приети с мълчаливото съучастие на Никола Инджов и Петко Братинов, на водещия. Дали в най-новата българска литература има големи имена и стойностни творби - ще покаже времето. Това не може да "прецени" нито Касабова, нито който и да е друг оценител и преоценител на българската литература. Да се твърди обаче, че в печатните ни медии липсва "трибуна", където поетите и писателите да публикуват своите произведения е неточно и невярно или по-скоро равносилно на тенденциозно премълчаване. Повече от 10 години в ПЕГАС има място за творбите на български поети и писатели от всички поколения и "школи", естетически и други "направления". Да се премълчва това обаче е равнозначно не само на тенденциозност, но и на преднамерена "разсеяност". Времената са си времена, ами нравите ни закъде са, проф. Вучков?...