Вечеря с Великденския заек

"Ние сме прости хора, работата ни е тежка, но без пари не се издържа вече. Вие ни помогнахте много". Ей така, простосърдечно, посрещнали българския премиер-министър в славния град Кърджали. Посрещнали го мъже и жени - работници от Оловно-цинковия комбинат в същото това Кърджали.
"Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме" - отвърнал премиерът Бойко Борисов и, облечен в светлокафяво спортно яке, се втурнал да пощипва по бузките наобиколилите го дечица и да се снима с хората. Което всъщност е основното задължение на всеки премиер-министър по време на криза.
Има едно нещо, което социолозите и психолозите наричат "синдром на лековерния ум". Когато говорят за него, те дават пример със смъртта на Великденския заек, в който един лековерен човек попада на силно преувеличен пример, че Великденският заек е убил Осама бен Ладен. Под гръмкото заглавие се уточнява, че край трупа на Осама бен Ладен са открити боядисани яйца, а за това, че Великденският заек е бил на местопрестъплението, свидетелства и намереният пух.
Така говори премиерът по националните медии. Някакви злодеи (обикновено от Тройната коалиция!) пречат на правителството да работи, т.е. на Б.Б. да убие лошия Осама бен Ладен, но всъщност лошият е Великденският заек, защото е оставил боядисани (сигурно в червено!!!) яйца и пух, които пък са сложени там, за да не разберем, че всъщност е убит Великденският заек. Така...
Четете го, както си искате...
Истина е, че популизмът достигна до обидни граници. Разбираме, когато народецът от вътрешно усещане за самосъхранение говори за себе си като за "прости хора". Но не разбираме, когато премиерът потупва същия този народец по врата и го уверява, че знае добре хала му и е уверен в простотията му. Обидно е, господин премиер, обидно е за всички тези хора, които продължават да се трудят и да създават така неречените материални блага. Обидно е за младите майки, които продължават да раждат децата на България въпреки условията, съвсем близки до бойните, в които ги поставя вашето правителство. Колкото и на готин да се правите, господин Борисов, станете малко по-сериозен. Толкова олеквате, че се чудя как още стои на клоните на родното дърво гнездото, което впрочем откраднахте от Симеон Сакскобурготски. 
Ето още от същия вестник, на същите страници, където виждаме храбрата ви помощ след едномесечни стачки на работниците от Кърджали. Страшно е едно 16-годишно момиче в нещо, което някога е било анцуг, да ти каже: "Много искам да имам хубава рокля на бала. Винаги съм мечтала да нося рокли, но обличам старите анцузи на по-големите ми сестри и братя. Нямаме пари. Баща ми почина преди 9 г. и майка сама едва се оправя. Довечера няма да имаме хляб у нас, а пък аз за рокли мечтая..."
Както твърдите, тя е проста и вие сте прост, разбирате се прекрасно!
С тази разлика, че тя се чуди дали ще вечеря, а вие се чудите какво да вечеряте. Искам да подчертая - не ви упреквам, че ще вечеряте. Чудя се защо тя няма да вечеря. И защо на бедните като нея се случва по-често да вечерят на масата на ангелите, отрупана с надежди и сънища. Защото на тези деца само ангелите вече са им утеха, а всичко останало е нещо подобно на Валентин Захариев, за борба с когото цялата държава, както се вижда, няма сили.
Когото, между другото, очевидно никой не успява да препъне, и този човек марширува из банки и български фабрики с непукизъм, характерен за целия ни преход. На всичкото отгоре май не му пука и от вас, господин премиер, на нас ни остава да се чудим кой все пак е Великденският заек - вие или Валентин Захариев!? Възникват и още ред въпроси - за пуха и яйцата, да не говорим за фамозния Осама бен Ладин вече в един друг свят. Има въпроси, на които трябва да се отговаря - нищо, че не са точно тези. И нищо, че вие постоянно ни натрапвате въпроси, на които уж (!) отговаряте.
Лековерният ум на народа започва да изтрезнява. Спомнете си любимия ви Тодор Живков - как го следваха, следваха, че като го погнаха...
Такива работи.