Университетът няма да стане печатница за дипломи

Отворено писмо на Академическия съвет на СУ "Св. Климент Охридски" до народните представители от 41-ото НС, президента на Р България Георги Първанов, председателя на НС Цецка Цачева, министър-председателя Бойко Борисов, министрите от правителството на Р България и българските медии

Академическият съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" искрено се радва на загрижеността на народните представители от 41-ото народно събрание, които в заседанието от 28 май 2010 г. проявиха интерес към финансовото състояние на нашата институция, а оттук и на цялото висше образование и наука у нас.
Съгласно решението на Академическия съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", искам да ви запозная в качеството си на ректор на университета с нашето обяснение за причините, поне според нас, за този внезапен интерес, който поне досега не бе проявяван. Ще си позволим и да коментираме някои от въпросите, зададени към, и отговорите, дадени от министър Сергей Игнатов.

В отговор на питането на народните представители Иво Димов и Галина Банковска министър Игнатов твърди:
1. "Години наред СУ "Св. Климент Охридски" получаваше най-много средства."
Това не е истина и

министърът заблуждава народните представители

така както редовно заблуждава и медиите. Университетът никога не е получавал повече средства от другите висши училища нито за обучението на студенти по каквото и да било професионално направление, нито в рамките на субсидията за наука, нито за социално-битови разходи на учащите се.
Вместо това университетът никога не е получавал субсидия за поддържането на Университетската библиотека - втора по големина на фондовете в България след Народната библиотека и първа като брой научна литература и брой читатели. Издръжката й, която е над 2 млн. лв. годишно, идва от стандартната субсидия за брой студенти. Следващата по големина университетска библиотека у нас има в пъти по-малко фондове и читатели. Всъщност това едва ли има значение за господин министъра, който в едно интервю заяви, че според него броят на книгите в една библиотека нямал връзка с качеството на висшето училище.
Университетът никога не е получавал субсидия за поддържането на единственото в страната университетско радио и единствената в страната университетска телевизия.
Университетът никога не е получавал различна от другите висши училища субсидия за научната си дейност. За сметка на това е бил доста ефективен при кандидатстване за научни проекти. Напомняме, че преди година университетската колегия спечели около 20 от общо 55 млн. лв. от Фонд "Научни изследвания", отпуснати за всички висши училища, и 30% от всички научни проекти в България, включително и тези, в които участват БАН и ССА.

графика


От 133 спечелени проекта на висши училища 50 са на колегията на СУ и ние, членовете на Академическия съвет на университета, се гордеем с активността и интелигентността на колегите си.

графика


Единствените допълнителни средства, които университетът е получавал, са за поддръжката на своя сграден фонд, чието знаково значение за българското общество дори министърът не оспори. При това от тези средства, които се колебаеха през 2005-2008 г. от 3 до 7 млн. лв. и бяха записани в закона, през 2009 г. от предвидените 6,6 млн. лв. бяха изплатени само 2,97 млн.
2. Университетът имал неоптимални вътрешни структури.
Не ми е известен нито един случай, в който министерството да е искало от нас информация за вътрешните ни структури и да е правило анализ или оценка за тях. Не е коректно, да не казвам по-силна дума, да се внушават на народните представители необосновани заключения.
3. Университетът имал по-нисък ръст на студентите спрямо другите висши училища.
Университетът обучава студенти в държавна поръчка, а тя се утвърждава от Министерския съвет и е абсурдно той да е обвиняван за това.
Университетът е обучавал през:
2005/2006 г. - 22 420 студенти
2006/2007г. - 23 229 студенти
2007-2008 г. - 24 838 студенти
2008-2009 г. - 23 768 студенти
2009-2010 г. - 24 332 студенти
Държим да кажем, че няма да се повлечем по модното увлечение да правим сензационни специалности и магистратури само за да привличаме студенти и така да печелим, без да се интересуваме от това дали те ще бъдат полезни за българското общество. Няма да допуснем един преподавател да води занятия по петнайсетина различи специалности, както е в някои други висши училища - с подобни айнщайновци не разполагаме. Университетът няма да стане печатница за дипломи.
Години наред бием камбаната, че системата за финансиране на висшето образование чрез броя на студентите в условия на демографска криза е бомба със закъснител и стимул към занижени изисквания към качеството на обучение, но няма кой да ни чуе.
4. Университетът имал "високо съотношение на преподаватели към студенти - един преподавател на шест студенти".
Абсолютно невярно. В университета към 30 май 2010 г. има 1643 преподаватели и 24 332 студенти. Вярно е, че министърът е египтолог, но би следвало в екипа му да има хора, които да могат да смятат. Съотношението е - 1:14,8.
Това, в което пропуска да ни упрекне министърът и в което сме грешни, е, че в университета работят 251 професори, от които 140 са се накичили с мартеници на доктори на науките, докато в другите висши училища, споменати от него - в Пловдивския са съответно 129 и 79, във ВТУ - 52 и 20, в Русенския - 31 и 9. На нашите висококвалифицирани специалисти ние плащаме заплати от същата държавна субсидия, която получават и другите университети.
В репликата на народния представител Иво Димов се твърди:
1. "Условията в университета като цяло са далече от минималните изисквания, на които отговаря едно реномирано европейско висше училище."
Съгласен съм донякъде с народния представител, защото мечтата ми е университетът да се нареди сред добрите в Европа, но ако той не вижда разликата с положението преди няколко години, не ни остава друго, освен да цитираме Евангелието от Матей: "...със уши ще чуете и няма да разберете; със очи ще гледате и няма да видите; защото сърцето на тия човеци е закоравяло и с уши тежко слушат и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят и със сърце да разберат". Матей 13:14-15.
2. Университетът, според Сметната палата, не бил усвоил предоставените през 2008 г. средства за капиталови разходи.
Това е абсолютно вярно и възнамеряваме и по-нататък да работим така, както смятаме, че го изискват

интересите на обществото

Напомням, че голяма част от средствата, отпуснати за юбилея на университета, получихме на 28 декември 2008 г. и подканям г-н Димов да ни даде съвет как за два работни дни да ги оползотворим. Няма да харчим средства за показни ремонти или за строежи, които трябва да се рушат след две години. Ако държим да сме точни, тези средства ни помогнаха да довършим през 2009 г. започнати вече преустройства, за които поради кризата нямаше пари.
3. Според г-н Димов и министър Игнатов в доклада на Сметната палата били констатирани 40 съществени закононарушения.
Това е абсолютно невярно, извадено е от контекста и е некоректно поднесено.
Основният пропуск на университета е просрочването на 7-дневния срок за изпращане на информация до АОП за сключени договори. Това стана в началото на работата на ректорския екип и отдавна е отстранено.
Да не забравяме, че в доклада си Сметната палата даде само една препоръка по обществените поръчки и тя отдавна е изпълнена.
4. Според г-н Димов Сметната палата е констатирала, че "са проведени две процедури на договаряне без обявление и три процедури на договаряне с покана, вместо да бъде обявена малка обществена поръчка".
Не това е казано в доклада на Сметната палата. Коректната редакция е, че екипът е изразил мнение, че за стойностите, за които е провеждана процедура, не следвало да се провежда такава. Става дума за договори за допълнително възлагане към вече сключени големи договори.
5. Относно прословутия "блок 8-и" - проверка бе извършена и от АДФИ, и от Сметната палата и никоя от двете институции не намери, че има нарушения на законодателството.
По повод изказването на г-жа Банковска бих искал да кажа само, че въпросите, които тя повдига, са важни и са предмет на дългогодишна дискусия. Една нова бакалавърска програма се създава за 5-6 години. При многобройните ни разговори с представители на българския бизнес никой от тях не се ангажира с предвиждане какъв тип нови специалисти ще им трябват след 5-6 години. Надявам се, че ще продължим да работим в тази насока и ще намерим изгодно за обществото ни решение.
В заключение, като професионални изследователи, смятаме, че народните представители имат нужда от точна информация, за да вземат необходимите за обществото решения. А поднесената им както във въпросите, така и в отговорите информация далеч не е точна.

*   *   *
Ясно е защо бе повдигната тази дискусия. Откакто преди месец университетът упражни законното си право да изрази несъгласие с политиката в областта на висшето образование и науката - подчертаваме - не от намаляването на субсидията за университета, а от политиката или по-скоро от

липсата на политика

несъгласие, подкрепено от Съвета на ректорите, БАН, Съюза на учените, Асоциацията на изследователските университети, и мине се не мине ден и министърът на образованието и науката опитва да постави университета в неблагоприятен контекст. Това не говори добре за търпимостта му и умението му да работи в една демократична среда. При това, само два дни преди дискусията в Народното събрание той заедно с министър-председателя Бойко Борисов присъстваха на заседание на АС на Софийския университет. Да заяви пред вас, уважаеми народни представители, че там чул само оплаквания, че животът е лош, означава само това, че господин министърът чува само това, което би искал да чуе.
Преди два месеца връчих на господин министъра комплект от 7-8 документа и предложения, в които в общи линии се казваше същото, което казахме в протеста си на 11 май 2010 г. Тогава съвсем спокойно говорих, че съм реалист и не очаквам, че в условия на криза могат да бъдат взети моментални решения, но предлагах да започнем работа по тях. В предложенията влизаше и промяна в съотношението на държавната издръжка на естествените науки, на част от филологиите, на обвързването на резултатите от научната дейност и преподаването с финансирането и т.н. За съжаление, докато положението продължаваше да се влошава, отговор на нито един от тези документи не сме получили.
Държа да кажа, че не правителството, а министърът, който курира висшето образование и науката, на практика води

атака срещу Софийския университет

атака срещу, за съжаление, единствения видим в европейското пространство широко профилен български университет. Приканвам народните представители да си припомнят кога господин министърът е говорил толкова емоционално за някое слабо висше училище, както говори за университета.
Предлагам на народните представители някои данни за мястото на Софийския университет и други български висши училища, извадени от най-авторитетните международни база данни за качеството на научната дейност.

графика  + графики  

Университетската колегия няма да допусне среднячеството да ни бъде вменявано като самодоволен и самодостатъчен идеал. Не сме идеални, знаем си кривиците, но резултатите от труда на цялата колегия са впечатляващи при мизерното ни финансиране. Само преди няколко месеца фондация "Еврика" даде 43 национални стипендии на студенти за принос в науката. С 27 от тях бяха удостоени студенти от Софийския университет. Само преди две седмици бяха обявени резултатите от петнадесетото национално състезание по програмиране - от 12 финалисти 8 бяха от университета. Преди две седмици отборите на Факултета по математика и информатика и Стопански факултет спечелиха отборната надпревара в националната олимпиада по математика. Студентите от Юридически факултет се представиха с чест в международното състезание по право на Европейския съюз.
Идеалът на министерството е да превърне и университета в своего рода висше училище, което само бълва абсолвенти, но няма добро висше училище в света, в което нивото на науката да не е високо.
Колегията на университета от години не говори за образование въобще и наука въобще, а настоява за

приоритети в подкрепа на качественото образование и качествената наука

Академическият съвет на университета единодушно смята, че министърът не притежава качества, които да му позволят да се справи със сегашните проблеми пред висшето образование и науката. Той опитва да противопоставя средното образование на висшето, учителите - на преподавателите в университетите, асистентите - на професорите, изследователите в БАН - на университетските преподаватели. Използва политически инсинуации или по-скоро клевети, когато говори за най-значимото висше училище в България, като опитва да го вкара в недостойни политически борби.
През последните месеци министърът влезе в конфликт с повечето най-добри представители на българското образование и наука въобще и въпреки опитите цивилизовано и културно да се потърси изход от кризата, в която тика науката и висшето образование, единственият резултат е непрестанно говорене със завидно самочувствие, което няма на какво да се опре. Ясно личат в публичното пространство опитите да се осигури подкрепа за частното образование в противовес на държавното. Преустройство и спорове има и в други министерства, но никъде няма подобни публични конфликти, както в сферата на образованието и науката.
В дискусията в Министерския съвет за правителствената реакция на европейската програма "Европа 2020" министърът на науката предложи най-ниските възможни цели пред финансирането на българската наука през идното десетилетие. За щастие се намесиха министърът на икономиката и енергетиката и лично министър-председателят, за да се запише в програмата една по-реалистична цел.
Академическият съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" единодушно взе решение на заседанието си от 14 май 2010 г. да изрази в това отворено писмо:
1. Категоричното си несъгласие с острата негативна реакция на министъра на образованието, младежта и науката по повод акцията на Софийския университет "Свети Климент Охридски", проведена на 11 май 2010 г., като едно законно право за изразяване на различно становище.
2. Несъгласие на Академическия съвет с водената от Министерството на образованието, младежта и науката политика за настройване на групи от българската интелигенция едни срещу други.
3. Липсата на адекватни механизми на Министерство на образованието, младежта и науката за решаване на проблемите в образованието и науката през следващите години.
4. Несъгласието си с позицията на министъра на образованието, младежта и науката при обсъждане на националните цели във връзка със стратегията "Европа 2020" по отношение на средствата, които предстои да се осигурят за развитието на науката до 2020 г.
Струва ни се, господа и госпожи народни представители, че реалистична цел на народното представителство и правителството за програмата "Европа 2020" не е да се разрушава доброто, постинато в българската наука и образование, а изработването на програма, която да подкрепи амбицията ни през 2020 г. български университет да е сред първите 500 в света.