Сагата с царските имоти

Инж. Христо ВЪЧОВСКИ

Правителството на ГЕРБ обяви, че има твърдото намерение да върне по съдебен ред "царските гори" на техния действителен собственик - държавата. Предприети бяха и някои предварителни стъпки, на които бе остро реагирано чак в Страсбург. Като дългогодишен служител в горското ведомство ще изразя собственото си становище по този заплетен казуз.
Връщането на горите като "собственост" на бившите български царе се нуждае от съвсем ново и всестранно разглеждане и проучване. По отношение на горската собственост има някои особености, които трябва да се вземат под внимание при преценка на юридическата перфектност на представените документи.
Собствеността на горите има своите

исторически корени

още в турското законодателство, намира място и в българските закони за горите. Представените нотариални актове не са достатъчно основание и доказателство, без да е проследена исторически тяхната автентичност и достоверност. Ето някои принципни положения.
1. След Освобождението значителна част от горите на Рило-Родопския масив, особено в Пещерския и в Самоковския край, остават обременени със сервитутни права. Много от притежателите на тези права по-късно предявявят искане за право на собственост върху цялата гора. Започват безкрайни дела срещу държавата. Правосъдните институции години наред се занимават с тези въпроси и още в началото на миналото столетие със съдебно решение от 1902 г. и със Закона за горите от 1904 г. се постановява, че горите, обременени със сервитутни права - право на паша, водопой и други, наричани яйлаци и къшлаци, са държавна собственост, а в Закона за горите от 1925 г. не само категорично е преутвърдено това положение, но се и постановява: "горите в яйлаците и къшлаците, които не се владеят от държавата, се завладяват от нея веднага". Прави чест на тогавашния парламент и особено на съдебната власт, че достойно са защитили интересите на държавата. Предотвратили са разграбването на държавните гори. В книгата "Принос към развитието на горското стопанство" на проф. В. Стоянов и И. Димитров от 1958 г. е посочено, че наред с братя Сребърникови и братя Костови "между частните яйлакопритежатели е фигурирал и българският княз Фердинанд" (с. 71). По силата на закона за държавната собственост е безспорна и всяка направена след това сделка е незаконна.
Частичните архивни проверки, които направих, показват, че горите и пасището до в. Мусала, върнати на наследниците на цар Фердинанд и Борис III, са обградени от държавна гора "Марица" (сега Боровец) и Самоковската общинска гора. В стопанските планове отпреди национализацията е записано, че предишната гора "Чамкория", която е включена в стопанския план на държавна гора "Марица", "още от древни времена е принадлежала на държавата". Част от другата гора - "Ибър", е била държавна собственост, а останалата част - описана като яйлак на Ив. Сребърников (Протокол 28 от 15.111.1917 г.) и на В. Попов (Протокол 3 от 6.06.1915 г.), по силата на закона е върната на държавата. По-голямата част от Самоковската общинска гора е била стар балталък - държавна собственост. Останалата част - "Варника" и "Куруджинската", са върнати на държавата като яйлаци и тя ги продава на общината - Указ 44 от 23.111.1910 г. (ДВ, бр. 88, 1910 г.) Изнесените  данни показват, че нито една от тези гори не е била частна собственост, за да бъде предмет на законна покупко-продажба. Това важи и за "царските" гори и

сключените сделки са юридически неперфектни

и горите е трябвало да се върнат на държавата.
2. В чл. 2 на Закона за горите от 1904 г., който никога не е отменян, е записано, че  общинските и обществените гори не могат да бъдат продавани, делени и обръщани в частна собственост. Така че евентуалното подаряване на общински гори на царя противоречи на закона и процедурата и е неперфектна от юридическа гледна точка.
3. С първите закони за горите е постановено, че общините и другите собственици на обществени гори нямат право да ги отчуждават. Това положение се запазва и в следващите закони, като в този от 1904 г. е постановено, че тези гори не могат да бъдат продавани, делени и обръщани в частна собственост (чл. 2). В закона за горите от 1922  г., а след това и в закона от 1925 г., е постановено, че "държавните и други обществени гори, с изключение на тия от категорията на частните имущества на общините и другите обществени учреждения, са неотчуждаеми и неприобретаеми по давност."
Известният навремето юрист апелативен съдия Петрушев, специалист по горско законодателство, в своята книга "Закона за горите - коментар, ръководство и съдебна практика" (1937 г.), пише, че ако за една гора се установи, че е държавна, общинска или на други обществени заведения, то "такава гора не може под никакъв предлог да се отчужди и собствеността - прехвърлена на други. Всяко прехвърляне ще бъде нищожно по право. Владението, колкото и продължително да е било, не дава основание да се претендира собственост" (с. 115). Има документи, които показват, че по този начин цар Фердинанд е закупил манастирска гора в Самоковска община от игумена на Рилския манастир. Следователно всички сделки и "подаръци" на общински и други обществени гори са незаконни и те подлежат на връщане.
Посочените законови положения показват, че покупката на посочените гори от цар Фердинанд и Борис III може да бъде законна, само ако безспорно е направена от частни лица, притежаващи автентични документи. А както вече посочихме, частни гори в района не е имало. Ако в представените нотариални актове няма такива данни, или се посочва, че имотът е закупен или подарен от държавата, общината или други обществени учреждения, сделката е неперфектна и гората трябва да се върне на действителния й собственик - държавата. В услуга на царската фамилия винаги са били опитни адвокати, затова е необходимо да се проверява и дали тези частни лица не са били подставени фигури.
4. Оценката на незалесените горски площи, които по старите документи се водят като пасища, собственост на царските наследници, включени в националния парк и заменени с гори от държавния горски фонд, е недобросъвестна и, бих казал, престъпна. Дадени са ценни и уникални по своя състав и строеж стари и с изборна структура иглолистни - белоборови и смърчови, горски екосистеми срещу незалесени и бедни месторастения. Защо това не е станало с подобни голи площи и пасища от други, съседни държавни гори?
Необходима е

пълна и всестранна проверка

на извършената недобросъвестна и дори престъпна размяна, а на виновните следва да се потърси отговорност.
5. Горите, определени като собственост на цар Фердинанд и Борис III, се намират в Рила планина - един от най-красивите кътове на нашата родина, и сега създават представа за едно феодално владение, исторически чуждо на българските нрави и традиции. Това са гори, свързани с нашето национално достойнство, традиции и морал. Затова сегашната им собственост се приема като уронваща престижа на демократичните традиции на страната. Как се получава така, че единствено монарсите са собственици на такива големи по площ имоти? Дори се оказва, че са владели първенеца на Балканите - връх Мусала.
Прелиствам страниците на миналото и виждам как изтъкнати общественици, дори с крайно дясна политическа философия, съдии и лесовъди в началото на миналото столетие са водили безкомпромисна и успешна борба за връщане на яйлаците и къшлаците на държавата, а по-късно - и срещу концесиите за запазване на държавните гори от разграбване.
6. Ако въпреки всичко незаконните сделки са умело прикрити и перфектни документи са унищожени, въпросът следва да намери политическо решение. Да се поучим от нашите съседи - гърци, сърби и румънци, които достойно защитиха своята национална чест и гордост. Могат да се намерят различни форми и основания. Един от тях е целият планински масив до с. Говедарци, поради своето изключително екологично и социално значение, да се обяви за национален парк и на тази основа да се предприемат съответните процедури за връщане на изключително държавната собственост.
Какво е необходимо да се направи? Внимателно и задълбочено да се проучат нашите и всички други, направени досега, предложения и въпросът с връщането на горите на техния истински собственик да намери окончателно решение - юридическо или политическо. Най-висшите и авторитетни инстанции - законодателната, съдът и прокуратурата, завинаги ще носят и морална отговорност, ако не решат правилно този заплетен казус.
Ако в процеса на проверката прокуратурата установи, че длъжностни и други лица са се отнесли недобросъвестно при решаване на въпросите с връщането и оценките, трябва да им се потърси съдебна отговорност. Обществото и поколенията е необходимо да знаят за тях.
Многоуважаеми господин Сакскобургготски, Вие сте потомък на знатни европейски крале и благородници, които са държали на своята чест и достойнство. Вие казвате, че обичате България, че тя е вашето отечество и отдадавате своите сили и опит за преуспяването на държавата ни. Но стъпките Ви за завладяване на имоти урониха Вашия престиж, което се отрази негативно и на политическата Ви кариера. Предлагам Вие и другите наследници да направите един благороден жест и достойно да се откажете от претенциите за собственост поне на рилските гори. Това ще повдигне Вашия политически авторитет.